„Ако в продължение на дълго време гледам някакъв предмет, гледката започва да ме очарова. Това е проклятието на фотографа.”

Тези думи принадлежат на един от най-великите фотографи на всички времена – Ървинг Пен, който намира призванието си сякаш по принуда. Като млад творец той се изявява като художник, но не след дълго решава да унищожи всичките си произведения. Така светът губи един художник, но печели ненадминат фотограф, пред чиито обектив застават едни от най-известните личности на 20 век…

Роден на 16 юни 1917 г. в Плейнфилд, Пен отрано се увлича от изобразителното изкуство. Известно време работи като художествен редактор на списанието „Junior League”, след това преминава на аналогична длъжност в големия универсален магазин „Saks Fifth Avenue”. На 25 години той взима неочаквано решение: напуска работа и вземайки скромните си спестявания заминава за Мексико, където се посвещава на живописта. Колко добри са били работите му можем само да гадаем – след 1 година той унищожава всичките си творби и се връща в САЩ.

В Ню Йорк Ървинг Пен става асистент на Александър Либерман, който в това време е художествен редактор на Vogue. Либерман – легендарна фигура в света на гланцираните списания, художник, скулптор, фотограф, дизайнер – успява да научи на много неща своя колега. В началото основното задължение на Пен е подбор на снимки за обложките на списанието. Той е преизпълнен с идеи, но щатните фотографи на Vogue не бързали да ги претворяват. Това го принуждава да хване камерата и на 1 октомври 1943 г. на обложката на Vogue се появява неговата първа фотография. Тази дата може да се смята за втория рожден ден на  Ървинг Пен.

През 1952 г. Либерман съобщава на Пен, че ръководството на Vogue не харесва вече работите му. „После разбрах, че те искат от мен хубави, сладки, чистички  картинки с хубавки момичета. Започнах да ги правя и започнаха да ме печатат – 200-300 страници годишно” – спомня си фотографът. „Дотогава аз се опитвах да правя фотографии, след това започнах да произвеждам продукти за потребление”. Тази промяна засяга обаче само рекламната фотография, снимките за  индустрията, модата и подобни. Що се отнася до портретната фотография, през 1950-те и по-късно той продължава да развива майсторството си и да прави много снимки, които влизат в съкровищницата на световното фотоизкуство, например знаменития портрет на Пабло Пикасо.

Каква е тайната му? Фотографът смята, че трябва да угоди не на модела или поръчителя, а на зрителя: „Много фотографи мислят, че техен клиент е този, който снимат”, – споделя Пен през 1991 г., – „Мой клиент е онази жена в Канзас, четяща „Vogue”. Аз се старая да я заинтригувам, възбудя и зарадвам”.