Анджелина Джоли е улавяна от обектива на безброй фотографи. Но Анджи – истинската, неподправената, нешлифованата, може да бъде уловена само от обектива на любовта.
В един неподражаем проект на списание W Magazine Брад Пит влиза в ролята на фотограф, за да заснеме любимата жена. Кадрите той прави в семейното им имение в Южна Франция през 2008 г. и чрез тях показва Анджелина такава, каквато не сме я виждали…
В свят на суета, силикон и фотошоп 30-годишната фотографка Михаела Норок е успяла да направи нещо уникално. Уловила е в онази истинската, неподправената красота. Като заклет пътешественик тя обикаля света и от 60-те страни, които е видяла с очите и обектива си, увековечава най-хубавото – техните жени.
„Мисля, че красотата е разнообразна. Досега аз улових само малка част от нея, но се надявам да продължа този проект и да покажа истинското съкровище на нашата планета.“ – споделя тя за проекта си, наречен „Атлас на красотата“, а ние бихме добавили, че непременно трябва да го видите…
„Ако в продължение на дълго време гледам някакъв предмет, гледката започва да ме очарова. Това е проклятието на фотографа.”
Ървинг Пен
Тези думи принадлежат на един от най-великите фотографи на всички времена – Ървинг Пен, който намира призванието си сякаш по принуда. Като млад творец той се изявява като художник, но не след дълго решава да унищожи всичките си произведения. Така светът губи един художник, но печели ненадминат фотограф, пред чиито обектив застават едни от най-известните личности на 20 век…
Роден на 16 юни 1917 г. в Плейнфилд, Пен отрано се увлича от изобразителното изкуство. Известно време работи като художествен редактор на списанието „Junior League”, след това преминава на аналогична длъжност в големия универсален магазин „Saks Fifth Avenue”. На 25 години той взима неочаквано решение: напуска работа и вземайки скромните си спестявания заминава за Мексико, където се посвещава на живописта. Колко добри са били работите му можем само да гадаем – след 1 година той унищожава всичките си творби и се връща в САЩ.
В Ню Йорк Ървинг Пен става асистент на Александър Либерман, който в това време е художествен редактор на Vogue. Либерман – легендарна фигура в света на гланцираните списания, художник, скулптор, фотограф, дизайнер – успява да научи на много неща своя колега. В началото основното задължение на Пен е подбор на снимки за обложките на списанието. Той е преизпълнен с идеи, но щатните фотографи на Vogue не бързали да ги претворяват. Това го принуждава да хване камерата и на 1 октомври 1943 г. на обложката на Vogue се появява неговата първа фотография. Тази дата може да се смята за втория рожден ден на Ървинг Пен.
През 1952 г. Либерман съобщава на Пен, че ръководството на Vogue не харесва вече работите му. „После разбрах, че те искат от мен хубави, сладки, чистички картинки с хубавки момичета. Започнах да ги правя и започнаха да ме печатат – 200-300 страници годишно” – спомня си фотографът. „Дотогава аз се опитвах да правя фотографии, след това започнах да произвеждам продукти за потребление”. Тази промяна засяга обаче само рекламната фотография, снимките за индустрията, модата и подобни. Що се отнася до портретната фотография, през 1950-те и по-късно той продължава да развива майсторството си и да прави много снимки, които влизат в съкровищницата на световното фотоизкуство, например знаменития портрет на Пабло Пикасо.
Каква е тайната му? Фотографът смята, че трябва да угоди не на модела или поръчителя, а на зрителя: „Много фотографи мислят, че техен клиент е този, който снимат”, – споделя Пен през 1991 г., – „Мой клиент е онази жена в Канзас, четяща „Vogue”. Аз се старая да я заинтригувам, възбудя и зарадвам”.
Марлене Дитрих, 1947 г.Лиза Фонсагривс-Пен 1950 г.Джема Уорд, 2006 г.Мерил Ашли, 1979 г.Уди Алън в ролята на Чарли Чаплин, 1972 г.Никол КидманАл Пачино, 1995 г.Елизабет Тейлър, 1964 г.
Кейт Мос, 1996 г.Салвадор Дали, 1947 г.БутилкаМомиче в легло, 1949 г.
Един ден нюйоркският фотограф Eric Pickersgill става свидетел на следната сцена: баща и двете му дъщери са седнали на маса в едно кафе и се взират в екраните на смартфоните си, докато майката?! Тя гледа през прозореца тъжно и самотно…
Този ден Ерик решава да създаде проекта „Removed“ (премахнат – бел. ред.). Той заснел различни хора в ежедневието им, но… Фотографът им взел всички дигитални устройства. Резултататът няма как да не ни накара да се замислим какво ни дават и какво ограбват от нас новите технологии.