Успешните българи

Статията на Гео Милев „Тайната“ е публикувана за първи път през 1922 година в издавания от Николай Райнов вестник „Анхира“. Изразените в нея възгледи за еволюцията на човечеството са удивително съзвучни с философията на Константин Циолковски, Владимир Вернадски и други философи космополисти.


ТАЙНАТА

(Окултни съждения на един непосветен в окултизма)

Оня, който съзерцава историята на човечеството и дири да долови смисъл, цел и идеал в тая история, може да конкретизира ясно и положително пред погледа си линията на едно непрестанно развитие. Непрестанно и последователно развитие на външния, физическия човек, от което пък произлиза едно духовно развитие на човешката общност – на цялото човечество. Следователно: едно биологическо развитие – усъвършенстване – на външния и на вътрешния човек.

Процеса на това усъвършенстване наричаме история на човечеството. Историята не е хроника на войни, битки и дати. Всеки вид човешка дейност – безразлично: зло или добро – е усилие по пътя към едно предопределено съвършенство.

* * *

Човешката история почва от изгонването из рая. Раят е тайната, която Адам остави зад гърба си и която – още в първия ден – застана внезапно пред него: Идеала.

Адам – първия човек на библията – е първичната клетка на биологията. Адам в Рая – създаден от Бога по образ и подобие Божие – бе безплътен дух, бе духа Божи, Дух Святи; неговото изгонване от „рая“ – това бе овеществяването на духа.

Света не е създаден в седем дни преди Адам да бъде изгонен от рая. Изгонването от рая – това е създаването на Света: овеществяването на Адама – на Бога – на Духа.

Бог скри себе си во форми от вещество. Адам – образ и подобие на Бога – бе вещество. Твърдо, непрозрачно. Адам бе камък. Оттук започва историята на човечеството.

* * *

Линията на човешката история до днес е едно дълго, непрестанно развитие на камъка, на веществото – до това, що днес наричаме Човек.

Първия човек бе абсолютно вещество: вещество, което бе втвърден дух. В това вещество имаше един жизнен трепет, движение – нека кажем: инстинкт. Сили на действие и на противодействие во веществото. Плазмата в първичната клетка. Елемента Дух.

Елемента Дух в първия веществен човек е в борба с неговата вещественост, ломи веществото и търси изход. Непрестанно, до днес и в бъдеще.

Линията на човешката история е една борба на Духа с Веществото, ред победи на Духа над Веществото. Оня, който съзерцава историята на човечеството, вижда, че тя – от първия ден до днес – е едно бавно, но непрестанно одухотворяване на веществото.

Биологическото изследване ни сочи постепенното усъвършенстване на видовете: преди всичко – усъвършенстване на човека. физиката на днешния човек не е тази на първобитния човек – някогашния брат на звяра. Веществото на човешкото тяло е облагородено, изфинено. Вместо абсолютната вещественост на първия човек – един звяр без интелект – днес виждаме телесна вещественост тънка, чувствителна; редом с това – и присъствието у човека на по-духовни стремежи и намаляване на чисто животинските, веществени стремежи. Виждаме, че у човека днес е развит в широки размери първичния нищожен елемент дух. Тялото се изтънчава, отслабва – засилва се, увеличава се духът. Дали би било хипотеза, ако кажем, че духът расте за сметка на тялото?

Mens sana in corpore sano не е мъдрост, а абсурд. Здравият дух е невъзможен в здраво тяло. Дух и тяло са в противоречие. Са в борба. Досегашната история на човечеството ни показва, че постоянно е побеждавал духът. Досегашната история на човечеството е одухотворяване на веществото. Усъвършенстването, изфинването на веществото е одухотворяване на веществото. Ако предположим, че у първия човек – каменния Адам – е имало 99 процента вещество и само един процент дух, днес веществото у човека е намалено: днес вещество и дух – средно взето – са еднакви. Можем да вярваме – не, заставени сме да вярваме, че в бъдеще духът ще се увеличава все повече и един ден ще бъде 99 процента, а вещество само един процент. Това значи: ще бъдем безплътни. Това е въпрос на далечно бъдеще – но това заключение е логична консеквенция на историкобиологичното наблюдение: постепенното одухотворяване на веществото у човека. Целта на човечеството е одухотворяването на човека. Линията на човешката история свършва в това одухотворяване на човека.

* * *

Дух и вещество са едно. Веществото е овеществен дух. Светът е овеществяване в различни степени на Светия Дух на Всемира.

Духът – Светия Дух – е първичното вещество: философския камък на средновековните алхимици. Това е ефирът на науката. Светът е сгъстяване в различни степени на това първично, безплътно, невеществено вещество.

* * *

Ergo и човека.

Духът е живот, трептение, движение на първичното (невеществено) вещество. Веществото е спиране на това движение.

Движението е сложна хармония. Ergo духът. Всемирната хармония, хармонията на сферите: тя е целта на нашето несъзнателно, непрестанно одухотворяване.

Хармонията е Светия Дух. Бог. Линията на човешката история тръгва от тайната на веществото и свършва – трябва да свърши! – в хармонията на духа, който е днес тайна за нас.

Ergo човека.

Художниците дирят хармонията и постигат части от Мировата хармония на Духа: в звуци, в слово, в багри, во форми. Идеала на изкуството е върховния идеал на човечеството. Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух – на философския камък – на Бога.

Всяко художествено постижение е разгадаване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония.

Изкуството е окултизъм. Окултизмът би трябвало да бъде изкуство.


 В. „Анхира“, брой 7, ноември 1922 г.

                     Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

         Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

        Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876
„Радецки“

(На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал): Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 182

***

„Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“

***

„Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“

***

„Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“

***

„Искам обич за обич.“

***

„Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“

***

„За вечното са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.“

***

„Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“

***

„И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“

***

„Куршумът не признава чужда мъка.“

***

„Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцето в пожарите от чувства да гори.“


Евтим Евтимов (28.10.1933 – 08.06.2016) е поет, публицист и общественик, автор на повече от 40 книги и над 100 песни, написани в съавторство с големия композитор Точно Русев. Той е един от най-популярните съвременни български поети, дължащ славата си най-вече на любовната лирика, в която следва традициите на Яворов и Дебелянов.

Познавам Евгени Милов. Познавам го като писател, журналист, фотограф… Но най-вече – познавам го като необикновена личност. Той е от онези, които рядко виреят на този свят. Той е от „хвърчащите хора“, както ги нарича Валери Петров. Творец, който умее да гледа на нещата от живота от необичайна и неподозирана за другите страна.

Този човек не изневери на различността си дори в най-трудния момент от своя живот. Другите молят за помощ, когато се страхуват от края. Той се пребори със смъртта тихо, без много шум и сега остава само да си разчисти сметките с нея.

Евгени се обръща за помощ, за да може да покрие разходите, направени по животоспасяващата операция, която е претърпял. Нека го подкрепим! Ето какво споделя самият той за преживяното и уроците, които е научил.

„Приятели, здравейте! За мнозина от вас остана тайна, че през последната половин година животът ми беше в сериозна опасност, но това вече е само неприятно минало. Не разбрахте за това, защото нито веднъж не се оплаках, не се жалвам и сега – в момента имам единствено нужда от финансова подкрепа, за да мога да изплатя сметката за направена животоспасяваща операция и още 6 последвали, медицинско лечение и 2-месечен престой в реанимация без прозорци и часовник.

Получих втори шанс за живот след прогноза за оцеляване от 2% и осъзнах веднъж завинаги, че животът е само един. Всичко е тук и сега, а бъдещето се случва толкова бързо, че наистина няма нужда никой да се тревожи за него. Просто си вземете билет за настоящето и се насладете на пътуването, оставяйки зад гърба си всичко негативно и хранещо егото.

Намерих нов смисъл – че нищо не си струва, ако не е в подкрепа на живота. Никакво творчество, успехи, кариера, признания, върхове, престиж – дойде ли моментът пред смъртта, единственото, за което можеш да мислиш, е как да живееш още малко, а единственото, което може да те върне, е човешката обич. За мен тя дойде от най-близките ми и докторите – те знаят кои са.

Живейте смело, но не и безразсъдно. Всяка човешка загуба е толкова голяма, защото с нищо не може да се върне – колкото нещо може да върне слънцето обратно след залез. Нищо не струва повече от живота и няма сделка по-важна от него. Смисълът на живота на първо място е да си жив. Затова ценете всеки ден и благодарете за него, защото в трапа, който прескочих, видях че няма нищо – освен пуста магистрала с остра сламена трева между мантинелите и олюпени безлюдни панелки зад нея. Там няма хора, няма и живот – като Чернобил, но по-зле.

Не приемайте думите ми като нравоучение, не насаждам мнение – единствено искам да привлека вниманието ви върху живота, който има начало и край. Животът не е безкраен, камо ли безкраен празник. Животът е вкусна вафла, производителят забравил да отбележи срока на годност върху опаковката. Защото човек е бозайник и вероятно задгробен живот за него следва, колкото за делфините. Дори да има, нека това не разсейва смисъла на съществуването ни тук и сега. 

Животът не е книга-игра, която да върнеш назад, за да смениш удобно фаталния избор и продължиш леко напред. Няма как да върнеш живота с Ctrl+Z, както сме свикнали да поправяме всяка грешка. Всеки е свободен да прави избори и отговорността му е лична, затова няма оправдание за бездействие. Макар за повечето прозренията на жив човек да не звучат достатъчно авторитетно като от покойните, техните си остават прозрения на мъртъвци и именно в това е голямата загуба и драма.

Ето защо моето единствено желание е да успея да се върна отново по-нормално в новия живот, който ми предстои. Затова сега силно разчитам на вашата добронамереност и отзивчивост. Предварително сърдечно ви благодаря за финансовата помощ. Давайте напред, не се отказвайте!

Евгений Милов #Lisko

За дарения предоставям сметка в ПИБ: BG36FINV915010BGN0TXGE BGN
BIC: FINVBGSF

Повече информация ТУК.