Галерии

снимка: Rarindra Prakarsa
снимка: Rarindra Prakarsa

Когато старостта на тялото се слее в едно с младостта на духа, се ражда мъдростта, благодарение на която можеш да погледнеш на живота с усмивка, любов и истинска радост.

Когато грозното и красивото се слеят в едно, се ражда прекрасното…

0db481e689eddcb74ba3935cb63d8123 1c1661f1ce23ec85d6f4e603dd760a10 2ec5d1688f06e68b243825a2c9cd0a37 3fac98bc4b99af047741597e1e85b635 6abc79f1703476e34ceff272fa4ada78

LAKEWOOD, CO - OCTOBER 07: Terminally ill patient Jackie Beattie, 83, holds a dove on October 7, 2009 while at the Hospice of Saint John in Denver, Colorado. The dove releases are part of an animal therapy program designed to increase happiness, decrease loneliness and calm terminally ill patients during the last stage of life. The non-profit hospice, which serves on average 200 people at a time, is the second oldest hospice in the United States. The hospice accepts patients regardless of their ability to pay, although most are covered by Medicare or Medicaid. End of life care has become a contentious issue in the current national debate on health care reform. (Photo by John Moore/Getty Images) *** Local Caption *** Jackie Beattie

8a5ec7bbfccfd8ec45f151d96770059e 8ba1f957db92a0ff5e5642dedecc153d 09cc06654003ca16440b2fb3a52dc814 9dc5c55d12fea65d951400569ba800a8 17e3fe119b0360fde12931b57c919a1b 24cd67265ecfb2da6b5618f9c2578854 027ba6b2e32eb66f36120b6446834473 81fd6c4ac886076555d06de6e1e5d60e 996b83019f25ea8008e59ef952a0b02c ce9d46c3027b35e239d4217b38a73a61 d11d2ab1f8420a7962495776023c94a3 f815601790c5bee0921367cd116baa81


Снимки: Pinterest


ВИЖТЕ ОЩЕ:

Вечно млади… по Дух (вдъхновяващи снимки § цитати)

Луди, луди години

f8c6cb23241d769873004c89550b91c9„Кралят умря“ пишело на първата страница на Women’s Wear Daily през 1972 г., а име нямало, защото и така за всички било ясно – починал е Кристобал Баленсиага, кралят на кутюра. И ако днес името му не е достатъчно познато или приносът му в модата е неясен, не е нужно да четем енциклопедии – достатъчно е просто да отворим гардероба си. Реглан ръкавите, трапецовидният силует, три четвъртите ръкави, палтата с качулки, силуетите с удължена задна част на полата, полите-балони, роклите с гол гръб, блузите и палтата без яка, роклите-туники, шапките без периферия – това е само част от модното наследство на Кристобал Баленсиага.

Наричали го „дизайнерът на дизайнерите“, защото бил всепризнат в гилдията. Кристиан Диор казвал, че Баленсиага е най-големият майстор. Коко Шанел признавала, че в Париж има само един истински дизайнер на висша мода, който може абсолютно сам да измисли, нарисува, скрои и ушие една рокля от начало докрай, и това е Баленсиага, всички други са просто стилисти. Нищо чудно, че последното публично появяване на дизайнера било на погребението на Шанел.

balenciaga-new-innovative-designs

„Той е аристократ, въплъщаващ най-благородните страни на кутюра.“, казва за него Унгаро. Ученици на Баленсиага са Оскар де ла Рента, Емануел Унгаро, Мила Шон, Пако Рабан и много други дизайнери. Андре Куреж бил обикновен шивач в ателието му, но Баленсиага забелязал таланта му, дал му заем да открие своя модна къща и след това отказал да приеме парите обратно.

BalenciagaArchivesimages-060-347x494

Кристобал Баленсиага Ейзагире се родил през 1895 г. в рибарското селце Гетария. Баща му бил рибар, майка му – шивачка и малкият Кристобал от дете прекарвал много време с нея и се научил да шие съвсем малък. Всяко лято в селцето идвала на почивка маркиза Де Каса Торес и си поръчвала няколко тоалета в местното ателие. Един път Баленсиага, тогава 12-годишен, казал на маркизата, че ако му даде хубав плат, той би могъл да й ушие дрехи, не по-лоши от тези в Мадрид. Или поне така гласи легендата.

0c9d3a1fd0bd4fe7afee8fa2db75dff9

Така или иначе с помощта на маркизата през 1907 г. Баленсиага започнал стаж в най-доброто ателие в Мадрид, а през 1911 г. заминал да се обучава в Париж, отново благодарение на покровителката си. Първото си ателие той отворил през 1917 г. в Сан Себастиян и за няколко години станал толкова известен, че шиел дрехите на кралицата и инфантата.

6fcc29a01b7db6954291ef14a44293e6

Характерно за работата му било използването на по-твърди материи, с които постигал скулптурни силуети. До края на кариерата си Баленсиага се интересувал много от текстил и често лично надзиравал производството на платове за колекциите си. Имал много патенти, например той измислил добавянето на метални нишки в дантелата, така тя ставала по-твърда и податлива на обработка.

13efe2cd42e9b3c55473876c99bf-572x660

През 1931 г. в Испания започнала гражданска война. Баленсиага, дизайнерът на аристокрацията, бързо започнал да губи клиентите си. През 1936 г. се преместил в Париж и открил там своя салон. Макар и далеч от Испания, той завинаги останал повлиян от нея, любимите му цветове били черно и червено, картините на Веласкес и Гоя се виждали в роклите на подиума. За няколко години клиентки на Баленсиага станали всички кралски особи на Европа, като през войната те пътували до Париж, за да си поръчат дрехи.

41dede577affab55d7146c1526b906de

Баленсиага бил на върха на славата си, когато през 1948 г. починал неговият партньор Владзио Завроровски Д’Атанвил. Дизайнерът изпаднал в отчаяние и обмислял да закрие бизнеса си. До края на живота си Баленсиага останал потаен, силно набожен, никога не излизал да се покланя след ревютата си и за цялата си кариера дал само едно интервю.

42b77ac23997689d4083bf887466e46d

През 50-те Баленсиага отново станал най-известният дизайнер на Париж. Независимо от факта, че забранявал пресата да идва на ревютата му, за да не настройва клиентите с мнението си, журналистите нарекли това време „епохата на Баленсиага“ и го величаели като крал на кутюра.

37_cristobal_balenciaga-theredlist

Във всяка представена колекция имало поне три-четири модела, които дизайнерът бил скроил и ушил изцяло сам – и до днес малцина умеят това. Той бил абсолютен педант, всеки детайл от дрехите бил изпипан до съвършенство. Баленсиага следвал собствените си стандарти за красиво без изобщо да го интересува какво е модерно или актуално. Дрехите му стрували по-скъпо от тези на всеки друг парижки дизайнер и нито една клиентка не получавала намаление в ателието му независимо дали си поръчва един или петдесет тоалета – а имало и такива случаи.

През 60-те години модата станала масова и обичайната практика била дизайнерите да продават лицензи за моделите си. Баленсиага отказал да го прави и предпочел да закрие бизнеса си, като живеел от приходите от парфюми. На въпроса защо не остави марката да му носи пари от масово производство отговарял: „Какво повече бих могъл да желая? Имам кола и твърде много къщи“. Верните му клиентки изпаднали в траур – носят се легенди за истерии и плач часове наред, в крайна сметка нямало втори като Баленсиага.

76f7884d03ace5c930ccaf87e707e4cb

Когато четири години след като закрил бизнеса си Баленсиага починал в испанската си вила, една от верните му клиентки казала: „Жените не трябваше да са перфектни, нито дори красиви, за да носят дрехите му. Неговите дрехи ги правеха красиви“. Нима има по-добра епитафия за един дизайнер?

balenciaga-5

Тази година, по повод 100 години от основаването на модната къща, музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон организира най-голямата ретроспектива на Баленсиага, сравнима с тази на Макуин преди години. Ако между 27 май 2017 г. и 18 февруари 2018 г. сте в Лондон, не пропускайте!

47e3e22fea548586af83684a78021fa5


82dad07ee4cd6232294caba74880f327


836238b9773d8360054bf2f621d0768e


1468679918-36_dorian_leigh-theredlist


c37e16d85faac749761a7e094cc05bda


2cf5b42c9d394811b48f53932cf86acc


fe49e3681485d3fd2235fb35940db257


Автор: Елица Павлович за momichetataotgrada.com

Санкт Петербург се нарежда достойно сред най-красивите градове на Европа и света. Освен с историята си, архитектурата и имперското си величие, градът е популярен с Белите си нощи. В този най-красив период в годината дните са най-слънчеви и дълги, а нощта практически не настъпва. Северното географско положение на Петербург и близостта му до арктическия кръг е причината нощите да останат светли, въпреки че слънцето все пак се скрива зад хоризонта.

Градът е известен още като Венеция на Севера заради дворцово подредените си водни пътища. Той успява да избегне сталинисткия архитектурен стил, характерен за ерата на Съветския съюз, а грандиозните останки от царските времена си стоят непокътнати.

Санкт Петербург пленява с бароковите си дворци, нежно боядисаните фасади, широките булеварди, мостовете и извитите канали. В историческия му център се разкриват грандиозни дворци, прелестни музеи и живописни църкви. Зимният дворец, със своите 1057 стаи и 117 стълбища, е само една от шестте великолепни сгради, които оформят Националния музей Ермитаж.

Дворецът е построен в бароков стил по поръчка на царица Елисавета специално за нуждите на имперското семейство през студените месеци на годината. А през 1764 г. Екатерина Велика разпорежда построяването на Ермитажа, където трябва да бъде подредена нейната частна колекция от произведения на изкуството. Днес Санкт-Петербургският Ермитаж е най-големият културно-исторически музей в Русия и един от най-големите в света, с който могат да се сравняват само нюйоркският Метрополитен, парижкият Лувър и Британският музей.

ЕРМИТАЖ

Историята на Санкт Петербург е драматична. В началото на ХVІІІ в. долината на р. Нева в северна Русия е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. През май 1703 г.  руският император Петър I със силата на волята си и визията си за ново начало успява да направи невъзможното – построява град в непристъпните блатисти местности около устието на реката. Този град днес отново носи неговото име – Санкт Петербург.

За официална дата на основаването му е приет 27 май, когато са положени основите на първото здание в града — Петропавловската крепост, която трябва да прикрива с оръдията си двата най-големи ръкава в делтата на реката — Нева и Болшая Невка. Петър I налага на новооснования град изключително стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.

През първите десетина години от живота на руския град главната му част се намира на Городской остров (дн. Петроградский остров), където е разположен Гостиният двор, занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на Адмиралтейския остров, където се намират Зимния и Летния дворец на Петър I с Лятната градина. Тук е и малката къщичка (сега музей), където пребивавал и работил самият цар.

През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а  през 1717 г. е разработен градоустройственият план на френския архитект Льоблон, който го прави в духа на ренесансовите схеми за „идеалния град”. Основана е Петербургската академия на науките и градът се превръща в един от най-големите научни центрове в Русия.

През тридесетте години на XVIII век руските градостроители Коробов, Земцов и Еропкин създават нов план на Петербург. Освен лъчеобразна и правоъгълна улична мрежа градът получава и система от кръгообразни улици и канали, които още повече обогатява плановата му композиция.

Развива се и културният живот — през 1756 г. е издаден указ за създаването на Александринския театър, а през 1764 г. е основана Императорската художествена академия. Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 църкви и 15 храма на други вероизповедания. Цялата централна градска част вече е настлана с калдъръм.

През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление – т.нар. Градска дума, а в  първата половина на ХІХ век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площади.  Новият архитектурен план от началото на ХІХ в. е свързан със строежа на нови градски архитектурни ансамбли и с развитието на промишлеността. Построена е и първата железопътна линия между Петербург и Царско село.

Следва непрестанният прогрес и просперитет на града, под непрестанните грижи на руските императори. Четвъртият план на градоустройството в Петербург започва през втората половина на ХІХ в. и завършва с Октомврийската революция.

Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 милиона души население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град” заменя немското „- бург”.

В резултат на т.нар. Февруарска революция от 1917 г.  император Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември, властта отново е взета с оръжие от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград. Това от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с В. И. Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица.

На 26 януари 1924 г. Петроград е преименуван на Ленинград.

По време на Втората световна война Ленинград e обкръжен от германците (1944 г.). По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси, а близо 900-дневната блокада довежда до смъртта на близо 1 млн души.  Блокадата е пробита и е окончателно свалена на 27 януари 1943 г. По-късно в Ленинград, паралелно с възстановителните, започват интензивни строителни работи. На 15 ноември 1955 г. тържествено е открит Ленинградският метрополитен. През периода на комунистическия режим Ленинград продължава развитието си като един от главните икономически и политически центрове на СССР.

В околностите на Петербург с течение на времето изникват редица дворцови и паркови ансамбли, които по своята композиция и размах се нареждат редом до Версай. През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му – Царско село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

ПЕТЕРХОФ

Много известни личности живеят и творят в Санкт Петербург – Карл Брюлов, Иля Репин, Д.И. Менделеев, Пьотр Илич Чайковски, А.С. Пушкин, Ф.М. Достоевски, А.П. Чехов, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.


Автор: Мимчил Лазаров (https://issuu.com/momchil_lazarov )

Източник: momichetataotgrada