Free...

0 1168

„Защо днес е толкова трудно да имаме стабилни връзки? Защо винаги се проваляме, въпреки че се стараем толкова силно? Защо хората изведнъж станахме толкова неспособни да поддържаме жива любовта? Забравихме ли какво всъщност значи да обичаш? Или още по-лошо – забравихме ли какво е любовта?

Не сме подготвени. Не сме подготвени за жертвите, за компромисите, за безрезервната любов. 

Не сме готови да инвестираме всичко, което е необходимо, за да проработи една връзка. Искаме всичко да е лесно. Предаваме се твърде бързо. Най-малкото препятствие ни събаря на земята. Не позволяваме на любовта ни да расте. Отказваме се от нея, без да й дадем никакво време.

Не търсим любов. Търсим само силна емоция и вълнения. Искаме някой, с когото да гледаме филми и да се забавляваме, а не някой, който разбира какво казваме, когато мълчим.

Прекарваме време заедно, но не създаваме спомени.

Не търсим партньор за цял живот, а някой, който в момента ни кара да се чувстваме живи. И когато вълнението от новото отшуми, откриваме, че не сме готови да живеем в ежедневието…

fc6cb647f5e9f2999c4653487b6d677b

Не вярваме в красотата на обикновения живот, защото сме твърде заслепени от търсенето на приключения. Потапяме се в измисления си свят и не оставяме никакво място за любовта. Не отделяме време да обичаме, нямаме търпение да се занимаваме с връзката си.

Ние сме заети хора, преследващи материалистични мечти, и не допускаме любовта да ни разконцентрира.

За нас връзките са просто нещо, което трябва да улеснява живота ни. В противен случай не ги искаме. Търсим моментално удовлетворение от всичко, което правим – от нещата, които публикуваме онлайн, от кариерите, които избираме, от хората, в които се влюбваме.

Искаме зрелостта на връзката, която идва с времето, без да й даваме това време. Искаме емоционалната обвързаност, която се ражда с годините, без да сме готови да изживеем тези години. Искаме да чувстваме, че с другия си принадлежим, макар все още да не се познаваме.

Искаме всичко или нищо. И определено не искаме да чакаме и да се борим.

Искаме да знаем, че винаги имаме и други „опции”. Ние сме „социални животни”. Искаме да се срещаме с хора, но не държим да ги опознаваме. Алчни сме. Искаме да имаме всичко. И всички. Започваме връзка при най-малкото привличане и си тръгваме, в момента в който срещнем някой по-привлекателен.

Не искаме да извадим на повърхността най-доброто у човека, с когото сме. Искаме той е да е перфектен.

Излизаме с много хора, но всъщност не даваме истински шанс на никого. И се чувстваме разочаровани от всички.

Технологиите намалиха разстоянието помежду ни.

Но нашето физическо присъствие се измести от смс-и, гласови съобщения, чатове, видео разговори.

de80568a2c5fd9b52b1a19c88dfddeff

Вече нямаме такава неoбходимост да прекарваме време заедно. Комуникираме твърде много онлайн и не ни остава за какво да разговаряме „offline”.

Не вярваме, че моногамията е за нас. Не искаме да „пуснем корени”. Дори самата мисъл за това ни плаши. Не можем да си представим, че ще бъдем само с един човек до края на живота си. Тръгваме си.

Презираме постоянството. Намираме го за скучно. 

Искаме да вярваме, че сме „различни” от всички останали. Искаме да вярваме, че социалните норми не са за нас. Възприемаме се като „сексуално освободени”. Можем да разделим секса от любовта или поне си мислим, че можем. Първо си лягаме с някого и след това решаваме, че искаме да го обичаме.

Сексът идва лесно, верността – не.

„Да си легнеш с някого” стана новото „да се напиеш”. Правим го, не защото обичаме другия, а защото искаме да се почувстваме добре. Това е временно удовлетворение, от което имаме нужда.

Сексът извън връзката вече не е табу. Самите ни връзки вече не са така прости. Има отворени връзки, „приятели, които правят секс”, има секс за една нощ, секс без обвързване… Оставихме наистина малко място за любовта в живота си…

Ние сме практични хора, които се ръководят от логиката. Вече не знаем как да обичаме лудо.

Не бихме отишли на другия край на света, само за да видим човека, когото обичаме. И късаме. Защото сме разделени от голямо разстояние. Без да правим нищо, за да го преодолеем.

Уплашени сме. Страх ни е да се влюбим, страх ни е да се отдадем, страх ни е да не ни наранят, страх ни е да не разбият сърцата ни. Не допускаме никого до себе си, нито пък ние пристъпваме напред, предлагайки безусловна любов. Крием се зад стени, които сами сме издигнали.

Търсим любовта, но бягаме от нея, щом я срещнем.

Просто не можем да понесем бремето й. Не искаме да сме уязвими. Не искаме да разкриваме душата си пред никого. Пазим се твърде много.

Вече не ценим връзките. Не виждаме истинската стойност на човека до себе си.

Позволяваме на прекрасни хора да напуснат живота ни, защото си казваме, че „в морето има много риба”. 

Няма нищо на този свят, което не можем да покорим, и въпреки това, ето ни тук, объркани, изгубени, самотни. Изгубили способността си да обичаме истински, безрезервно, отдадено. Изгубили най-важното си човешко качество.

Някои го наричат Еволюция…”


Източник: dama.bg

0 828

Когато една жена е сърдита,…

0f6e030f088b38f32921a974d78bf3da

…значи не си й безразличен.


Когато една жена е ядосана,…

28a2ebb2e3622b716b81ab1105a7c438

…значи тя ВЯРВА в теб, но ти си я разочаровал.


Когато една жена задава въпроси,…

35bedb35009db31713d637190f3da2fc

…значи се опитва да те разбере.


Когато една жена мълчи и просто оставя нещата да „отшумят“,…

87c21f5e2fba8dc06bf69b53c9b56693

…значи тя се предава.


Когато ТЯ вече не прави нищо от всичко това,…

f3260ef5162630b9c8463646f20730aa

…значи си изгубил една прекрасна жена!


Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама.“


Автор: Ромен Гари / „Сияние на жена“

0 747

Според повечето от нас първата любов завършва зле. Е, моята и започна зле. Преследвах я около година. Да, точно това е думата, която трябва да използвам – преследвах. Бях влюбен в нея, но тя в мен – не. За нейно нещастие аз не се предадох лесно.

Мога да бъда много упорит. И бях. Освен това бях сигурен, че за първи път съм срещнал човека, с когото е писано да бъда.

И така, след една дълга и изтощителна от емоционална гледна точка година, аз сломих съпротивата й. Моето упорство й показа, че ме е грижа за нея така, както никой друг мъж не го е било грижа.

Проблемът беше, че след като я накарах да се влюби, след като я накарах да ми повярва, да ме обикне, вече не бях в състояние да й отвърна със същото.

Мислех си, че я обичам, и сега, като поглеждам назад, вероятно наистина съм я обичал, но просто не можех да я накарам да го почувства. Бях млад, глупав и наивен. Мислех, че любовта е проста. Мислех, че е чиста. Мислех, че е перфектна. Сега, близо десет години по-късно, знам, че не съм бил дори близо до истината.

Обичах една жена с цялото си сърце, но бях твърде слаб, за да го призная пред себе си. Отне ми година, за да я накарам да се влюби в мен, а след това не успях да й отвърна със същото. Знам, че ви се иска да ме наречете с други думи, но нека се придържаме към „слаб“.

Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него и след това да обърка всичко.

Не е лесно да накараш една жена да се влюби в теб, особено когато тя прави всичко възможно да НЕ се поддаде.

Жената, както и мъжът, може да се влюби веднага, стига да поиска. Но ако трябва да я накараш да се влюби, бъди готов за геройски усилия.

Истина е, че хората ги привлича най-силно това, което не могат да имат. Това ги кара да се амбицират, да се отдадат изцяло…

Мъжът преследва жената отчаяно, използва всички свои умения, става и продължава, без значение колко пъти е падал.

А какво може да накара този мъж да остави в миналото всички тези усилия, цялата тази страст? Слабостта!

Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него, а след това да убеди сам себе си, че вече не я обича.

Човешкото съзнание е неимоверно комплицирано. И въпреки всички постижения на науката, ние все още не го разбираме достатъчно.

Да бъдеш влюбен не е нищо повече от това да виждаш реалността такава, каквато искаш да я видиш. Това е.

Разбира се думите „Това е“ правят нещата да изглеждат много прости – така, както мозъкът не изглежда нещо повече от сиво вещество.

Това е причината много от нас да „разлюбват“ хората, които доскоро са обичали. Опитваме се да избягаме от сложността, да опростим нещата и така и не успяваме да разберем какво наистина значи да обичаш някого.

Ако си влюбен, наистина влюбен, можеш да избереш да останеш влюбен, да останеш в тази реалност. Ако знаеш всичко за този човек и въпреки това го обичаш, значи си влюбен и цял живот можеш да останеш влюбен.

Но обикновено не го правиш, нали? Твърде слаб си, за да задържиш тази реалност, за да удържиш съзнанието си да не разруши красивата приказка, която сам си създал.

Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него и след това да разбие сърцето й.

За да живее любовта, се нуждае от грижа. Без него е невъзможно да обичаш – не и по начина, по който трябва да обичаш. Трябва да я обичаш така, че да е невъзможно да я нараниш.

Да обичаш значи да се опитваш да се превърнеш от човека, който винаги си бил, в по-добрия човек, който знаеш, че можеш да бъдеш.

Започваш да губиш усещане къде свършваш ти и започва тя. Страхуваш се за нейната сигурност, за нейното щастие… страхуваш се за нея повече, отколкото се страхуваш за себе си.

Когато разбиваш сърцето на жената, която обичаш, всъщност не осъзнаваш, че разбиваш своето.
Тя може да избяга далече от теб, но ти не можеш да избягаш далече от себе си.

Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него, наистина да се влюби, и след това да я изостави.

Когато обичаш една жена, ти й се посвещаваш. Може би не го чувстваш така, но това е, защото си твърде егоцентричен да го разбереш. Това не е нещо, от което трябва да се срамуваш, но е нещо, което трябва да надраснеш.

Няма да бъдеш щастлив, ако винаги си сам. А ще бъдеш сам, ако не се научиш да обичаш друг човек така, както обичаш себе си.

Как да го направиш? Как да не позволиш да се предадеш? Как да не позволиш на живота да те надвие? Как да не позволиш на собствената ти несигурност и слабост да вземат надмощие над теб и да определят пътя ти.

Да обичаш една жена значи никога да не я изоставяш. Ако изоставиш жената, която обичаш, значи да изгубиш себе си. Повярвай ми.

Само един слаб мъж може да създаде възможност любовта да е вечна и да я остави да се изплъзне между пръстите му.

Успял си да я накараш да те обикне. Това е само началото на битката, но моите поздравления! Сега започва трудната част.

Създал си много възможности за теб самия. Създал си възможността да имаш човек до себе си, с когото да извървиш несигурния и понякога каменист път пред себе си. Успял си да направиш това, което много хора не успяват.

Въпросът е достатъчно силен ли си, за да останеш тук, за да не прецакаш нещата.

Някои ще кажат, че съм бил голям щастливец да открия любовта толкова млад… Но, знаете ли, в ада, в който съм, не се чувствам така.


Автор: Пол Хедсън