P. S. I Love Life

Познавам Евгени Милов. Познавам го като писател, журналист, фотограф… Но най-вече – познавам го като необикновена личност. Той е от онези, които рядко виреят на този свят. Той е от „хвърчащите хора“, както ги нарича Валери Петров. Творец, който умее да гледа на нещата от живота от необичайна и неподозирана за другите страна.

Този човек не изневери на различността си дори в най-трудния момент от своя живот. Другите молят за помощ, когато се страхуват от края. Той се пребори със смъртта тихо, без много шум и сега остава само да си разчисти сметките с нея.

Евгени се обръща за помощ, за да може да покрие разходите, направени по животоспасяващата операция, която е претърпял. Нека го подкрепим! Ето какво споделя самият той за преживяното и уроците, които е научил.

„Приятели, здравейте! За мнозина от вас остана тайна, че през последната половин година животът ми беше в сериозна опасност, но това вече е само неприятно минало. Не разбрахте за това, защото нито веднъж не се оплаках, не се жалвам и сега – в момента имам единствено нужда от финансова подкрепа, за да мога да изплатя сметката за направена животоспасяваща операция и още 6 последвали, медицинско лечение и 2-месечен престой в реанимация без прозорци и часовник.

Получих втори шанс за живот след прогноза за оцеляване от 2% и осъзнах веднъж завинаги, че животът е само един. Всичко е тук и сега, а бъдещето се случва толкова бързо, че наистина няма нужда никой да се тревожи за него. Просто си вземете билет за настоящето и се насладете на пътуването, оставяйки зад гърба си всичко негативно и хранещо егото.

Намерих нов смисъл – че нищо не си струва, ако не е в подкрепа на живота. Никакво творчество, успехи, кариера, признания, върхове, престиж – дойде ли моментът пред смъртта, единственото, за което можеш да мислиш, е как да живееш още малко, а единственото, което може да те върне, е човешката обич. За мен тя дойде от най-близките ми и докторите – те знаят кои са.

Живейте смело, но не и безразсъдно. Всяка човешка загуба е толкова голяма, защото с нищо не може да се върне – колкото нещо може да върне слънцето обратно след залез. Нищо не струва повече от живота и няма сделка по-важна от него. Смисълът на живота на първо място е да си жив. Затова ценете всеки ден и благодарете за него, защото в трапа, който прескочих, видях че няма нищо – освен пуста магистрала с остра сламена трева между мантинелите и олюпени безлюдни панелки зад нея. Там няма хора, няма и живот – като Чернобил, но по-зле.

Не приемайте думите ми като нравоучение, не насаждам мнение – единствено искам да привлека вниманието ви върху живота, който има начало и край. Животът не е безкраен, камо ли безкраен празник. Животът е вкусна вафла, производителят забравил да отбележи срока на годност върху опаковката. Защото човек е бозайник и вероятно задгробен живот за него следва, колкото за делфините. Дори да има, нека това не разсейва смисъла на съществуването ни тук и сега. 

Животът не е книга-игра, която да върнеш назад, за да смениш удобно фаталния избор и продължиш леко напред. Няма как да върнеш живота с Ctrl+Z, както сме свикнали да поправяме всяка грешка. Всеки е свободен да прави избори и отговорността му е лична, затова няма оправдание за бездействие. Макар за повечето прозренията на жив човек да не звучат достатъчно авторитетно като от покойните, техните си остават прозрения на мъртъвци и именно в това е голямата загуба и драма.

Ето защо моето единствено желание е да успея да се върна отново по-нормално в новия живот, който ми предстои. Затова сега силно разчитам на вашата добронамереност и отзивчивост. Предварително сърдечно ви благодаря за финансовата помощ. Давайте напред, не се отказвайте!

Евгений Милов #Lisko

За дарения предоставям сметка в ПИБ: BG36FINV915010BGN0TXGE BGN
BIC: FINVBGSF

Повече информация ТУК.

0 521

През септември, 1942 год., Виктор Франкъл, евреин и виден психиатър и невролог във Виена, бива арестуван и изпратен в един от Нацистките лагери на смъртта със съпругата и родителите си. Три години по-късно, когато всички в лагера биват спасени, по-голяма част от семейството му, включително бременната му съпруга, вече не били сред живите – но той, затворник номер 119104, бил жив. В една от най-популярните си книги, публикувана през 1946 год., „Човекът в търсене на смисъл“, Франкъл стига до извода, че разликата между тези, които са оцелели, и тези, които не са, е една: смисъл. Въпреки че Франкъл написва книгата само за 9 дни и разказва за преживяното в лагера, идеята за смисъла го навестява много по-рано в живота му. Още когато бил ученик в гимназията, един от неговите преподаватели по природни науки обявил пред класа, че „животът не е нищо повече от един процес на горене, или процес на окисляване.“

Тогава Франкъл скочил от стола си и попитал: Сър, ако това е така, тогава какъв би бил смисълът на живота?“.

След години, той самият станал свидетел на смисъла в човешкия живот, който съвсем не бил един и същ за всеки човек. В лагерите, тези, които намирали смисъл да живеят дори и в най-ужасните обстоятелства, били далеч по-издържливи на страдание, отколкото останалите. „Всичко би могло да бъде отнето от един човек освен едно,“ пише Франкъл в книгата си, „последното от човешките свободи – всеки да избере собственото си отношение спрямо даден набор от обстоятелства, своето собствено разбиране“.

57ad6341c244f7a4656657e8320765c9

Франкъл продължил да работи като терапевт дори зад бодливата тел и дебелите огради на лагера. В своята книга, той разказва за срещата си с двама други затворници, които обмисляли дали да не сложат край на живота си. Като мнозина други в лагера, тези двама мъже били загубили всякаква надежда и смятали, че вече нямало какво повече да очакват от живота, те нямали за какво повече да живеят. „И в двата случая,“ пише Франкъл, „въпросът опираше до това да ги накарам да осъзнаят, че живота все още очаква нещо от тях; нещо в бъдещето се очакваше от тях“. За единия, това било малкото му дете, което тогава живеело в друга държава. За другия, човек на науката, това било поредица от книги, която той трябвало да завърши. Франкъл пише още:

Уникалността и единството [на особеностите], които отличават всеки един човек от останалите и дават смисъл на съществуването му, имат толкова влияние върху креативния труд, колкото и върху човешката обич. Когато невъзможността, на това един човек да бъде заменен, се осъзнае, това позволява на отговорността, която този човек има за своето съществуване и за неговото продължаване, да блесне с пълна сила. Човек, който осъзнава отговорността си към друго човешко същество, което го обича и очаква, или към труда, който трябва да довърши, той никога не би се отказал от живота си. Относно смисъла на живота, той вече знае своето „защо“ и може да изтърпи почти всяко „как“.

В днешно време, десетилетия по-късно, етосът на книгата – подчертаността на смисъла, стойността на страданието, и отговорността спрямо нещо по-велико от нас самите (или Аз-а) – всичко това изглежда в несъответствие с културата ни, която се интересува повече от преследването на личното ни щастие, отколкото търсенето на смисъл. „Според европееца,“ пише Франкъл, „е типична черта на американската култура, това, на човек да му бъде заповядвано отново и отново да „бъде щастлив“. Но щастието не може да бъде преследвано; то трябва да последва. Човек трябва да има причина да „бъде щастлив“.

По тази причина много научни изследователи в сферата на психологията предупреждават срещу преследването на това „просто да си щастлив“. Публикация от 2013 год. в Журнала по Позитивна Психология представя изследване, в което участниците сами трябвало, в рамките на един месец, да оценят нагласата си спрямо смисъла в живота си, щастието си и други променливи като нива на стреса, разходи, деца, и др. Изследователите открили, че смисленият живот и щастието се припокриват в някои отношения, но се отличават напълно в други. Да водиш щастлив живот било асоциирано с това да „взимаш“, докато смисленият живот кореспондирал с това да „даваш“. Това може да звучи като изтъркано клише, но учените откриват основи за това поведение в твърдението, че може би именно това ни отличава от животните. Те пишат още:

Щастието без смисъл се характеризира с повърхностен, себичен, дори егоистичен живот, в който всичко върви добре, нуждите и желанията са лесно задоволени, а трудни или тежки преживявания биват избягвани.

Тогава по какво се различават щастливият и смисленият живот? Щастието, твърдят авторите, е свързано с това да се чувстваш добре. По-конкретно, авторите открили, че при хората, които са щастливи, има тенденция да мислят, че животът е лесен, те са в добро физическо здраве и имат възможност да си купят нещата, които им трябват или искат. Определено хората, които нямат достатъчно пари, чувстват по-малко щастие и смисъл в живота си, но измежду двете, безпаричието определено има по-голям ефект върху щастието отколкото върху смисъла. Щастливият живот още се характеризира и с липса на стрес и тревоги.

От социална гледна точка, преследването на щастие се асоциира с егоистично поведение – както беше споменато по-горе – с „вземане“, а не „даване“. Психолозите свързват това поведение с еволюцията: щастието е свързано със задоволяването на инстинкти за оцеляване. Ако имаш нужда или желание – например глад – ти го задоволяваш и това те прави щастлив, защото помага да продължиш съществуването си. С други думи, хората са щастливи когато получават това, което искат. Човеците, обаче, не са единствените, които могат да се чувстват щастливи. Животните също имат нужди и желания, а когато ги задоволят, те също се чувстват щастливи.

Според Рой Баумайстер (психолог и автор) това, което различава човешките същества от животните, не е стремежът към щастие, който може да бъде открит навсякъде в природния свят, а стремежът към откриване на смисъл, което е уникално и се среща единствено при хората.

Мартин Селиджман (един от най-добрите психолози на нашето време) твърди, че смисленият живот„позволява да използваш силните си страни и таланти, за да принадлежиш и служиш на нещо, в което вярваш и е по-голямо от самия теб“.

Хората, които са в търсене на смисъл, често са наясно, че това ще им струва поне част от ежедневното спокойствие и щастие. Те инвестират уменията си и вниманието си в нещо по-голямо от самите тях, но и изпитват по-високи нива на стрес и напрежение от „щастливите хора“. Да имаш деца, например, е асоциирано с чувство на смисъл в живота, жертвоготовност и отговорност. Но комплектът върви и с по-ниски нива на щастие при родителите, отколкото при хора, избрали живот без деца. Баумайстър допълва в свое интервю:

Отчасти, това, което ние хората правим, е да се грижим за останалите и да се раздаваме за тях. Това определено внася повече смисъл в живота ни, но няма гаранция, че ще ни направи по-щастливи.

3ce966c160a85f3df02da8f42ac7765f

Освен това, излиза, че смисълът в човешкия живот няма единствено функцията да надскача индивида в името на нещо по-голямо, той успява да надскочи и настоящия момент. Щастието е емоция, която можем да почувстваме тук и сега, но с времето избледнява както всички останали емоции. Смисълът, от друга страна, е издържлив. Той свързва миналото с настоящето и с бъдещето. Има тенденция, че хората, които мислят повече за настоящето са по-щастливи и с по-малко тревоги. Хората, които мислят продължително за минали трудности и страдания или се тревожат за бъдещето, често чувстват щастие и безметежност в по-малка степен, но възприемат живота си като по-смислен. Да преживееш трудности, психолозите твърдят, намалява щастието ти, но увеличава смисъла в живота ти.

Друго изследване от 2011 год. потвърждава, че хората, които чувстват, че имат смисъл в живота си, например под формата на ясно дефинира цел, са по-удовлетворени от живота си дори когато се чувстват зле, отколкото хората без дефинирана цел.

„Ако в живота изобщо има смисъл,“ пише Франкъл, „то трябва да има смисъл в страданието.“

Това отново ни връща към живота на Франкъл и, по-конкретно, към решаващ момент преди да бъде изпратен в лагера на смъртта. Всъщност, чиста случайност откроява пред него разликата между стремежа към щастие и стремежа към смисъл.

В годините преди лагера, Франкъл успял да се прочуе като един от водещите психиатри във Виена и по света. Още докато бил на 16 години, например, той започнал да обменя писма със Зигмунд Фройд и един ден изпратил на Фройд свой доклад от две страници. Фройд бил впечатлен от таланта на Франкъл и изпратил доклада за публикация на Международния Журнал по Психоанализа(International Journal of Psychoanalysis).

Докато учел медицина пък, Франкъл се отличил дори повече. Създал малък център за превенция на самоубийствата, където предоставял безплатни прегледи за други студенти. През въпросната година нито един студент във Виена не отнел живота си. Това прочуло Франкъл още като студент. По това време той разработвал и своето уникално въведение в психологията – логотерапията, чиято цел била да помогне на хората да превъзмогнат периоди на депресия и да достигнат психично здраве като открият тяхния собствен смисъл за живота. До 1941 год. теориите му стават световноизвестни, а той вече работи като завеждащ на департамента по неврология във Виенската Ротшилдска Болница, където рискува нееднократно живота и кариерата си, давайки фалшиви диагнози на психично болни пациенти, за да не бъдат евтаназирани по нареждане на нацистите.

През същата тази година, пред него бива поставено и решение, което щяло да промени живота му завинаги. С напредъка на кариерата си и предвещаващата опасност от нацистите, Франкъл кандидатства за американска виза, която бива одобрена през 1941 год. По това време, нацистите вече преследват евреите и ги изпращат по лагери, като първо се концентрират най-вече върху възрастните измежу тях. От една страна, Франкъл знаел, че е въпрос на време да дойдат и за неговите родители. Но също знаел, че ако дойдат и ги отведат, той има отговорността да бъде с тях и да им помогне да се адаптират към живота в лагера и изживяната травма. От друга страна, той бил току-що оженен мъж, силно изкушен да замине за Америка, където да живее в безопасност със съпругата си и да се отличи още повече в кариерата си.

В биографията на Франкъл се разказва, че тъй като бил дълбоко объркан, той се отправил към катедралата Св. Стефан във Виена, за да си събере мислите. Слушайки църковната музика, той многократно се запитал: „Способен ли съм да оставя родителите си? .. Способен ли съм да се сбогувам с тях и да ги оставя на съдбата им?“ Къде точно се криела отговорността му – към младото му семейство или към родителите му? Твърдял, че бил в търсене на „знак от небесата“.

Знак от небесата или случайност – открил го когато се завърнал у дома. Парче мрамор стояло на масата. Баща му обяснил, че го е открил измежду останките на близка синагога, която нацистите разрушили. Мраморът съдържал фрагмент от Десетте Божи Заповеди – част от заповедта да почиташ майка си и баща си. Заради това, Франкъл решил да остане във Виена, решил да жертва личните си цели в името на родителите си, и по-късно, на останалите затворници в лагера.

Мъдростта, до която Франкъл достига след преживяното там, сред невъобразимото човешко страдание, е също толкова валидно и днес:

Да бъдеш човек винаги те насочва към нещо или някого, различно от теб самия – било то да сбъднеш смисъла на живота си или да срещнеш друго човешко същество. Колкото повече един човек забравя за себе си – като се отдава на кауза, на която да служи, или друг човек, когото да обича – толкова по-човечен става.

d11d2ab1f8420a7962495776023c94a3

Баумайстер и останалите психолози биха се съгласили също, че ако инвестираме себе си в нещо по-голямо от самите нас, то ние не само демонстрираме основите на нашата човечност, но и признаваме, че в хубавия живот се крие нещо повече от задоволяването на инстинкти и сляпото преследването на щастие.

Затова, пожелаваме ви нещо повече от щастие.


Източник: bgkrimi.com

Автор: Карина Джокова

Библиография

Baumeister, R. F., Vohs, K. D., Aaker, J. L., & Garbinsky, E. N. (2012). Some key differences between a happy life and a meaningful life. Journal of Positive Psychology DOI: 10.1080/17439760.2013.830764


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Щастливи в (не)щастието си…

„Тайните“ на харизматичните хора

Бъдни, мръсни, кални, гладни, измършавели… ЩАСТЛИВИ. Щом те могат, значи можем и ние! 

81b090cee53cfae0ef835dd44689af6d

„Не помниш кога за последно си бил дете, кога си се радвал, просто защото следобедът е слънчев, откога в снега виждаш проблем, а не приказка. Обещаваш си да се върнеш към това. Обещаваш си да бъдеш онзи, който навремето мечтаеше.“ – Евгени Черепов

9c217d059c20af9efd141cec0e82ed21

bd0ae13f870869f90c413305c4992550

 „Бъдете внимателни – докато се чудете как да подредите живота си, може да забравите да го живеете.“ – Доли Партън

021236bd001eecf95a72b1ae7e8826bb

„Животът принадлежи на живите и онзи, който живее, трябва да бъде подготвен за промяна.“- Йохан Волфганг фон Гьоте

f07424ae957eb61ab0e204ca1b1f9d7b

„Да запазиш меко и добро сърце, когато светът ти показва жестокото си лице… това е смелост, не слабост!“ – Неизвестен автор

ffd53a936054f320325a25b018b967f4

c9cc3cf49c732ddce031d7bd1eae5625

„Най-прекрасните празници са тези, които се случват вътре в нас.“ – Фредерик Бегбеде

b375e38a2a14e37ce025e9cac16cdd72

„ Какво значи „да опитомиш“?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата“ – Малкия Принц

a2c24c72b6dcd76d6b00bd3a48846c4d

„Не човекът, който има много, а човекът, който е много, представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек.“ – Ерих Фром

ac570086d1c9d2bad14e1c49d952bffe

89b22f659eb4c352b232ddac94c0c6a7

„Нашата съдба живее вътре в нас, просто трябва да бъдем достатъчно смели, за да го видим.“  – Мерида, „Храбро сърце“

0 635

Анди Андерсън е на 99. Той не успява да отиде в колеж, но това не му пречи да стигне до позицията корпоративен мениджър в една от най-големите вериги дрогерии в Америка. Седмица, след като се запознава с бъдещата си съпруга, се жени за нея. Остават заедно цели 67 години, докато смъртта не ги разделя. Имат две собствени деца и едно осиновено.

С други думи – има какво да научим от него. Затова – ето и неговите 25 урока за живота.

Анди Андерсън

***

Винаги поддържай в добра форма чувството си за хумор.

***

Никога не се считай за твърде добър, че да започнеш отначало.

***

Тренирай всеки ден, дори когато не ти се иска.

***

Не харчи повече пари, отколкото печелиш.

***

Пий портокалов сок всеки ден.

***

Любовта от пръв поглед не е мит.

***

Да имаш кофти работа е по-добре от това да нямаш никаква работа.

***

Яж, докато храната не мухляса. Не разхищавай храна.

***

Твоето семейство е най-ценното нещо, което някога ще имаш.

***

Яж наденички всеки ден – на мен ми помогна.

***

Животът е деликатен и ако неглижираш себе си, ще се „развалиш“. На това ме научи сиренето.

***

Никога не се страхувай да бъдеш себе си.

***

Всички носят твърде много дрехи. Обличай това, което имаш, и спри да купуваш повече.

***

Трябва да можеш да прощаваш. Дори когато е трудно.

***

Пести парите си сега и ги харчи по-късно.

***

Любовта невинаги е лесна. Понякога трябва да се потрудиш за нея.

***

Намирай по нещо комично във всяка ситуация.

***

Ако се изправиш пред проблем, не отлагай разрешаването му. Но ако няма как да го разрешиш, трябва да забравиш за него.

***

Бъди уверен, че правиш това, което обичаш. Не се страхувай да следваш мечтите, които имаш за себе си.

***

Образованието е важно, нo не е задължително. Животът може да бъде добър учител сам по себе си.

***

Изследвай своя свят и бъди любопитен.

***

Опитай да не се взимаш твърде на сериозно.

***

Моето пълно име е Уилям Брадфорд Джеймс Андерсън (William Bradford James Anderson). Инициалите ми винаги ме карат да се запитам „Защо да бъда някой друг?“ (Why be just anybody?)

***

Бъди разумен. Мисли за най-разумния отговор на всяка ситуация. Ако не си разумен, ще се провалиш.

***

Животът е подарък, който трябва да разопаковаш. От теб зависи дали това, което е вътре, ще те направи щастлив или нещастен. Имаш силата да вземеш сам това решение?


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Съветите на едни от най-успелите хора на всички времена

12 правила за успех от най-богатия човек на всички врем