Мода

f8c6cb23241d769873004c89550b91c9„Кралят умря“ пишело на първата страница на Women’s Wear Daily през 1972 г., а име нямало, защото и така за всички било ясно – починал е Кристобал Баленсиага, кралят на кутюра. И ако днес името му не е достатъчно познато или приносът му в модата е неясен, не е нужно да четем енциклопедии – достатъчно е просто да отворим гардероба си. Реглан ръкавите, трапецовидният силует, три четвъртите ръкави, палтата с качулки, силуетите с удължена задна част на полата, полите-балони, роклите с гол гръб, блузите и палтата без яка, роклите-туники, шапките без периферия – това е само част от модното наследство на Кристобал Баленсиага.

Наричали го „дизайнерът на дизайнерите“, защото бил всепризнат в гилдията. Кристиан Диор казвал, че Баленсиага е най-големият майстор. Коко Шанел признавала, че в Париж има само един истински дизайнер на висша мода, който може абсолютно сам да измисли, нарисува, скрои и ушие една рокля от начало докрай, и това е Баленсиага, всички други са просто стилисти. Нищо чудно, че последното публично появяване на дизайнера било на погребението на Шанел.

balenciaga-new-innovative-designs

„Той е аристократ, въплъщаващ най-благородните страни на кутюра.“, казва за него Унгаро. Ученици на Баленсиага са Оскар де ла Рента, Емануел Унгаро, Мила Шон, Пако Рабан и много други дизайнери. Андре Куреж бил обикновен шивач в ателието му, но Баленсиага забелязал таланта му, дал му заем да открие своя модна къща и след това отказал да приеме парите обратно.

BalenciagaArchivesimages-060-347x494

Кристобал Баленсиага Ейзагире се родил през 1895 г. в рибарското селце Гетария. Баща му бил рибар, майка му – шивачка и малкият Кристобал от дете прекарвал много време с нея и се научил да шие съвсем малък. Всяко лято в селцето идвала на почивка маркиза Де Каса Торес и си поръчвала няколко тоалета в местното ателие. Един път Баленсиага, тогава 12-годишен, казал на маркизата, че ако му даде хубав плат, той би могъл да й ушие дрехи, не по-лоши от тези в Мадрид. Или поне така гласи легендата.

0c9d3a1fd0bd4fe7afee8fa2db75dff9

Така или иначе с помощта на маркизата през 1907 г. Баленсиага започнал стаж в най-доброто ателие в Мадрид, а през 1911 г. заминал да се обучава в Париж, отново благодарение на покровителката си. Първото си ателие той отворил през 1917 г. в Сан Себастиян и за няколко години станал толкова известен, че шиел дрехите на кралицата и инфантата.

6fcc29a01b7db6954291ef14a44293e6

Характерно за работата му било използването на по-твърди материи, с които постигал скулптурни силуети. До края на кариерата си Баленсиага се интересувал много от текстил и често лично надзиравал производството на платове за колекциите си. Имал много патенти, например той измислил добавянето на метални нишки в дантелата, така тя ставала по-твърда и податлива на обработка.

13efe2cd42e9b3c55473876c99bf-572x660

През 1931 г. в Испания започнала гражданска война. Баленсиага, дизайнерът на аристокрацията, бързо започнал да губи клиентите си. През 1936 г. се преместил в Париж и открил там своя салон. Макар и далеч от Испания, той завинаги останал повлиян от нея, любимите му цветове били черно и червено, картините на Веласкес и Гоя се виждали в роклите на подиума. За няколко години клиентки на Баленсиага станали всички кралски особи на Европа, като през войната те пътували до Париж, за да си поръчат дрехи.

41dede577affab55d7146c1526b906de

Баленсиага бил на върха на славата си, когато през 1948 г. починал неговият партньор Владзио Завроровски Д’Атанвил. Дизайнерът изпаднал в отчаяние и обмислял да закрие бизнеса си. До края на живота си Баленсиага останал потаен, силно набожен, никога не излизал да се покланя след ревютата си и за цялата си кариера дал само едно интервю.

42b77ac23997689d4083bf887466e46d

През 50-те Баленсиага отново станал най-известният дизайнер на Париж. Независимо от факта, че забранявал пресата да идва на ревютата му, за да не настройва клиентите с мнението си, журналистите нарекли това време „епохата на Баленсиага“ и го величаели като крал на кутюра.

37_cristobal_balenciaga-theredlist

Във всяка представена колекция имало поне три-четири модела, които дизайнерът бил скроил и ушил изцяло сам – и до днес малцина умеят това. Той бил абсолютен педант, всеки детайл от дрехите бил изпипан до съвършенство. Баленсиага следвал собствените си стандарти за красиво без изобщо да го интересува какво е модерно или актуално. Дрехите му стрували по-скъпо от тези на всеки друг парижки дизайнер и нито една клиентка не получавала намаление в ателието му независимо дали си поръчва един или петдесет тоалета – а имало и такива случаи.

През 60-те години модата станала масова и обичайната практика била дизайнерите да продават лицензи за моделите си. Баленсиага отказал да го прави и предпочел да закрие бизнеса си, като живеел от приходите от парфюми. На въпроса защо не остави марката да му носи пари от масово производство отговарял: „Какво повече бих могъл да желая? Имам кола и твърде много къщи“. Верните му клиентки изпаднали в траур – носят се легенди за истерии и плач часове наред, в крайна сметка нямало втори като Баленсиага.

76f7884d03ace5c930ccaf87e707e4cb

Когато четири години след като закрил бизнеса си Баленсиага починал в испанската си вила, една от верните му клиентки казала: „Жените не трябваше да са перфектни, нито дори красиви, за да носят дрехите му. Неговите дрехи ги правеха красиви“. Нима има по-добра епитафия за един дизайнер?

balenciaga-5

Тази година, по повод 100 години от основаването на модната къща, музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон организира най-голямата ретроспектива на Баленсиага, сравнима с тази на Макуин преди години. Ако между 27 май 2017 г. и 18 февруари 2018 г. сте в Лондон, не пропускайте!

47e3e22fea548586af83684a78021fa5


82dad07ee4cd6232294caba74880f327


836238b9773d8360054bf2f621d0768e


1468679918-36_dorian_leigh-theredlist


c37e16d85faac749761a7e094cc05bda


2cf5b42c9d394811b48f53932cf86acc


fe49e3681485d3fd2235fb35940db257


Автор: Елица Павлович за momichetataotgrada.com

„Ако в продължение на дълго време гледам някакъв предмет, гледката започва да ме очарова. Това е проклятието на фотографа.”

img37784765
Ървинг Пен

Тези думи принадлежат на един от най-великите фотографи на всички времена – Ървинг Пен, който намира призванието си сякаш по принуда. Като млад творец той се изявява като художник, но не след дълго решава да унищожи всичките си произведения. Така светът губи един художник, но печели ненадминат фотограф, пред чиито обектив застават едни от най-известните личности на 20 век…

Роден на 16 юни 1917 г. в Плейнфилд, Пен отрано се увлича от изобразителното изкуство. Известно време работи като художествен редактор на списанието „Junior League”, след това преминава на аналогична длъжност в големия универсален магазин „Saks Fifth Avenue”. На 25 години той взима неочаквано решение: напуска работа и вземайки скромните си спестявания заминава за Мексико, където се посвещава на живописта. Колко добри са били работите му можем само да гадаем – след 1 година той унищожава всичките си творби и се връща в САЩ.

В Ню Йорк Ървинг Пен става асистент на Александър Либерман, който в това време е художествен редактор на Vogue. Либерман – легендарна фигура в света на гланцираните списания, художник, скулптор, фотограф, дизайнер – успява да научи на много неща своя колега. В началото основното задължение на Пен е подбор на снимки за обложките на списанието. Той е преизпълнен с идеи, но щатните фотографи на Vogue не бързали да ги претворяват. Това го принуждава да хване камерата и на 1 октомври 1943 г. на обложката на Vogue се появява неговата първа фотография. Тази дата може да се смята за втория рожден ден на  Ървинг Пен.

През 1952 г. Либерман съобщава на Пен, че ръководството на Vogue не харесва вече работите му. „После разбрах, че те искат от мен хубави, сладки, чистички  картинки с хубавки момичета. Започнах да ги правя и започнаха да ме печатат – 200-300 страници годишно” – спомня си фотографът. „Дотогава аз се опитвах да правя фотографии, след това започнах да произвеждам продукти за потребление”. Тази промяна засяга обаче само рекламната фотография, снимките за  индустрията, модата и подобни. Що се отнася до портретната фотография, през 1950-те и по-късно той продължава да развива майсторството си и да прави много снимки, които влизат в съкровищницата на световното фотоизкуство, например знаменития портрет на Пабло Пикасо.

17334760-R3L8T8D-650-Irving_Penn-25

Каква е тайната му? Фотографът смята, че трябва да угоди не на модела или поръчителя, а на зрителя: „Много фотографи мислят, че техен клиент е този, който снимат”, – споделя Пен през 1991 г., – „Мой клиент е онази жена в Канзас, четяща „Vogue”. Аз се старая да я заинтригувам, възбудя и зарадвам”.

preview-650x390-650-1434529577

 

17339010-R3L8T8D-650-9
Марлене Дитрих, 1947 г.
17338910-R3L8T8D-650-z_4055b9ef
Лиза Фонсагривс-Пен 1950 г.
17338710-R3L8T8D-650-dqj8xy
Джема Уорд, 2006 г.
17338610-R3L8T8D-650-42-fugitive
Мерил Ашли, 1979 г.
17338310-R3L8T8D-650-123
Уди Алън в ролята на Чарли Чаплин, 1972 г.
17337960-R3L8T8D-650-z_0ff90951
Никол Кидман
17337860-R3L8T8D-650-01
Ал Пачино, 1995 г.
17337710-R3L8T8D-650-dafc71692c7255329a953d7526d3d223
Елизабет Тейлър, 1964 г.

17337110-R3L8T8D-650-55069782_1265964414_24566

17336760-R3L8T8D-650-40
Кейт Мос, 1996 г.
17335960-R3L8T8D-650-6091305-R3L8T8D-600-penn_02_custom-12a2c31b3b26aad15fbbf345403692c8bd2b3a75-s6-c10
Салвадор Дали, 1947 г.
17335460-R3L8T8D-650-art539
Бутилка
17335360-R3L8T8D-650-1234
Момиче в легло, 1949 г.

17334860-R3L8T8D-650-1361914640_1

17333860-R3L8T8D-650-28
Рудолф Нуреев, 1965 г.
17333260-R3L8T8D-650-5b7e14cc5c3e48ee7a034598151501ba
Ив Сен Лоран, 1957 г.
17332910-R3L8T8D-650-03
Майлс Дейвис, 1986 г.
17332810-R3L8T8D-650-012
Одри Хепбърн, VOGUE, 1961 г.
17331410-R3L8T8D-650-e
Труман Капоти, 1979 г.
17328710-R3L8T8D-650-06-from-the-archives-in-vogue-glam-italians_105700406462
Изабела Роселини, VOGUE, 1997 г.
17328460-R3L8T8D-650-1074365_10152224523538688_1438445900_o
VOUGE,1950 г.
17327260-R3L8T8D-650-1397810_10152099697478688_242362199_o
Шалом Харлоу, VOUGE, 1996 г.
2
Линда Еванджелиста, 1994 г.
17339110-R3L8T8D-650-1249136825
Ървинг Пен, автопортрет

0 4283

Модата винаги е гледала и ще гледа напред. Но ако има едно неписано правило в нея, то това е, че новото е добре забравено старо. Затова нека върнем лентата назад и видим как са изглеждали кориците на списанията, чиито страници още от началото на ХХ век са извор на вдъхновение за стила на всяка жена. И не, няма как да не отбележим, че VOGUE определено предлага най-впечатляващите визии. Различни, новаторски, провокативни – не случайно това издание е било, е и ще си остане Модната библия. 

0 1809

Една от най-сексапилните гледки е жена, облечена в мъжка риза. А една от най-добрите модни новини за това лято е, че тази дреха, заета от гардероба на по-силните ни половинки, е абсолютен хит в дамския гардероб. С високи токчета, кецове, интересен аксесоар – има хиляди начини за съчетаване на роклята тип риза, а удобството й е безспорно. Предлагаме ви няколко идеи за вдъхновение как да носите своята. ;)