Tags Posts tagged with "щастие"

щастие

0 1286

„Трябва да ви призная нещо. Аз съм пристрастена. Почти целия си живот съм била такава. От дете. Може би трябва да съм объркана… но не съм. Може би трябва да потърся помощ, но не искам. Просто се връщам в книжарницата, в библиотеката, към безкрайния ми списък от електронни книги, към претъпканите ми лавици у дома. Те ме познават, а ги обичам… Там имам всичко, от което се нуждая. Защо да спирам?“

Това е изповедта на Ани Мюлер от www.lifehack.org. За да смекчи странността на пристрастеността си, тя събра списък от 10 неща, които се случват на хората, след като започнат да четат повече. Ето ги:


Намираш много безопасен начин за бягство, когато собственият ти живот е депресиращ, свръхнатоварен, или просто отегчителен

112e3905d73e26d6b535b5a962d2b0f6

Няма нужда да посягаш към алкохола, или наркотиците. Ще спестиш пари, като си вземеш карта от библиотеката. Позволи на историите да те разкъсат и погълнат. Изгуби се в един друг свят. Влез в главата на героя и излез от своята собствена.

Силно изживяване, което е за малко пари и освен това е преносимо. Създава собствено убежище за бягство, когато всичко ви дойде в повече.

А и никой няма да ви гледа с насмешка, ако четете книга.


Ще откриете, че имате семейство

ccad84a16b7d2024c68c4e32542252e7

Да, знам. Имате си братя и сестри, родители, и цяла гвардия лели и чичовци, братовчеди, баби и дядовци.

А може и да нямате.

Може би се чувствате сами на света.

Дали сте сирак, или просто се чувствате сиротни, или пък не се вписвате в родата… Всичко това може да изчезне като проблем, ако сте запален читател.

Книгите отварят един цял нов свят и ви въвличат в ново страхотно семейство.

Семейството на запалените читатели. Библиофилите. Станете един от нас и ще ни виждате навсякъде. Имаме си и знак, като всяко тайно общество – вадим книга и четем. Навсякъде. Само това ни е нужно. Ще ни познаете. Ние сме винаги близо, за всеки, който има нужда от нас.


Ще станете част от разговор, неограничен от време и пространство

4461cd1936978c8c04d8f0d8d041005b

Книгите са средството, с което предшествениците ни комуникират с нас. Всяка книга е комуникация между различните култури, прескача националните граници, социалните и класовите ограничения и бариери. Те ни позволяват да влизаме в живота на другите, без да се натрапваме, да открием нови светове.

Да, страхотно е!

Не сте ли мечтали да сте някой друг, да сте някъде другаде, да опитате нечий друг живот. Е, книгите са начинът. Какво чакате?


 

Ще се научите да говорите красиво

6e6cad6e5786090b109df2ef881635a6

Четенето е най-безболезненият начин да подобрите речниковия си запас, правописа и познанията по граматика.

Четете повече и скоро ще Ви лепнат прозвището Тиранина на граматиката.


Ще започнете да се наслаждавате на опашките и чакалните

e3c03d5afee1880313b4c623bf253a9e

Превръщането Ви в запален читател може да се окаже повратна точка в живота Ви. Вместо да потропвате нетърпеливо с крак, да сумтите недоволно, можете просто да утешите раздразнението по социално приемлив начин – като четете книга.

Ако сте запален читател, винаги ще имате книга в себе си – в джоба, в раницата. И можете да прибегнете към нея, да я отворите и да получите поредната доза интелектуална стимулация. Ще можете, както казва една приятелка, „да сте щастливи навсякъде, по всяко време, дори когато на всички наоколо им е досадно“. Да, четенето е супер сила.


Ще сте по-добър човек

7f2a6215ccb888138f7d82131db3a054

Може и да не си поставяте за цел да бъдете по-добър човек, но това е важно за хората около Вас. Четенето Ви помага да изпитвате други емоции, което от своя страна Ви прави по-чувствителни за другите.

Може никога да не сте ставали жертва на расизъм, обида или бедност. Може би не знаете какво е несподелената любов. Може би Ви е по-лесно да критикувате, вместо да симпатизирате.

Четенето няма да промени всичко това, но ще Ви помогне да се замислите преди да съдите. И ще засили емпатията Ви.

Защото в книгите живеете други животи, започвате да разбирате другите и света около Вас. Живеете животи, за които не знаете нищо. И започвате да разбирате повече. Да се интересувате повече. Да мислите повече „всички сме заедно“, вместо „ние срещу тях“.


Научавате нови неща

0e93df4e2dbf1d985f6639cc9fa14e4a

Дори ако четете художествена литература, можете да научите много за културните влияния, връзките, историята, страха, човешката психология, духовността, ефекта на войната, роботите и още куп неща.

Много полезна информация.

Искате повече? Има море от нехудожествени книги – биографии, история, документалистика. Знаете ли, че можете да разберете настоящето, като четете исторически книги? Философия, психология, наука, мемоари… има книги за всичко, от което се интересувате. Цели секции книги.


Ще разберете, че сте по-глупави, отколкото сте си мислели

2d5b6394dca505db22eb7a998c9e579f

В годините преди да се превърнете в запален читател (известни като „дните, които не бива да се назовават“), сте си мислели, че сте широко скроени, нали? Мислели сте си, че имате широки перспективи, отлична гледна точка върху света и как се случват нещата.

И след това започнахте да четете. Може би първите книги не са били голяма работа. Най-вероятно са Ви оставили в зоната на комфорта Ви. Но сте получили нови препоръки, нови книги. И сте продължили да четете.

И тогава сте разбрали, че нищо не сте знаели, че все едно сте били потънали в дълбок сън и сега се събуждате. И колкото повече четете, знаете, че знаете по-малко. Но светлината става по-силна, въздухът – по-чист, а емоциите – по-завладяващи.

И заживявате истински живот, в истинския свят вместо в онзи стар живот, пропит от предразсъдъци и очаквания.


Ставате по-креативни

Докато запълвате ума си със свеж материал за размисъл от книгите, започва да се случва още нещо прекрасно. Умът Ви се събужда.

Креативността е умение, поддържано от способността да се правят връзки. Креативните хора са онези, на които се възхищава всеки. Те са тези, които връзват всичко по най-добрия начин. Те имат широка обща култура и знание, не се притесняват и тормозят да категоризират. За тях поезията може да е вдъхновение за науката, а вярата и историята вървят ръка за ръка. Всички ние слагаме етикети на нещата, за да ги разберем по-добре. Но понякога те заблуждават. Книгите помагат да се отървете от етикетите, да запълните празнините, да разберете неразбраното.


Ще обогатите фантазията и няма да се притеснявате, че сте странни

926337d0b6e90a1e225aa00932db06d6

Когато четеш книги, които са продукт на въображението на другите, започваш да вярваш и на своето собствено въображение, да го ползваш повече. Използвате повече ума си и това е толкова лудо и славно умение. Четенето Ви помага за това.

И ще искате да четете повече. Но и ще го правите. И ще добавяте още информация, още опит, още преживявания… И кой знае какъв ще е резултатът?

Разбирате ли? И защо още сте на компютъра? Отваряйте книгата!


Източник: lira.bg

p_Untitled-82b6fc6c05В книгата „Как да живеем интересно“ Джесика Хейги дава свежи и съдържателни уроци, които ни помагат да обогатим живота си. Всяка страница подтиква читателя да стане от удобното кресло и да се отправи към места, където всичко е възможно. Вижте част от уроците й:

Правете нещо, каквото и да е

Танцувайте! Говорете! Изграждайте! Комуникирайте! Играйте! Помагайте! Създавайте! Няма значение какво правите, просто правете нещо. Бездействието и оплакването не се броят (в случай, че се чудите).

Излезте навън

Истинският живот е винаги 3D. Истинският живот е винаги с висока резолюция. Навън са всички невероятни хора и забавни събития. Навън ще намерите всичко, независимо какво търсите.

Правете, каквото искате

Ако не ти допада – не го яж, не се срещай, не участвай. Ако ти тежи – не го учи, не го търпи, не му посвещавай живота си. Ако не е важно за теб – не го прави, само защото е важно за някой друг. После сам ще си благодариш.

1aaa1df2f0ebf07d117948b40d3d6225

Направете избор

Не знаете как да прекарвате времето си? Или живота? Или кариерата? Честно, това няма значение. Дори най-обмислените планове могат да се сгромолясат. Колебанието между различните възможности е идеалният начин да си пропилеете живота. Хвърлете монетата! Завъртете бутилката! Повярвайте на предчувствията си! И започнете!

Въвлечете и другите

Винаги ще имате нужда от помощ. Винаги ще имате нужда от съвет. Винаги ще имате нужда от съюзници. Така че трябва да споделите с някого как се чувствате и какво сте замислили. Нека хората знаят с какво сте се захванали. Те ще ви подкрепят повече, отколкото сте мечтали, и ще ви се подиграват по-малко, отколкото сте се опасявали.

Участвайте!

Членувайте в клуб. Запишете курс. Бъдете доброволец. Организирайте купон. Уредете среща. Нещата, които правим, ни оформят. Бъдете някой, който е присъствал, който е направил, и който иска утре да пробва нещо ново.

250_123-2db4c0ce8c

Искрено се забавлявайте

Иронията пречи на опита. Не се превземайте и денят ви ще премине приятно. Тананикайте си модерните хитове. Радвайте се на неща, на които им е минала модата. Правете гримаси. Не потискайте смеха си. Разрешете си да се забавлявате.

Вярвайте в себе си

Заслужавате шанс. Заслужавате да се забавлявате. Заслужавате да сте щастливи. Имате способности, любопитство и има какво да предложите на другите. Хайде, идвайте! За вас не само има място. От вас има нужда. Наистина!

Отървете се от боклука

Не всяка работа  си струва. Не всяка трудна задача е задължителна. Отбягвайте нещата, които ви натежават и отегчават. Ако са задължителни (пране, данъци),  правете ги с усмивка на уста и след това ги забравете. Така в главата ви ще има повече място за важните за вас неща. Повече място за интересните неща.

0559d0b451cf7e85c89ab5fd2f629289

Изучавайте

Започни с въпроса: това как работи? Защо се получава така? След това го разглоби. После го сглоби. Натискай копчетата. Променяй настройките. Виж как си пасват частите. Виж откъде се захранва. Виж го колко е интересно.

Открийте себе си като герои

Виж кой те кара да се усмихваш. Някой, който живее така, както искаш да живееш ти. Някой, на когото се възхищаваш. Някой истински и несъвършен. Научи от тези хора две неща: какво правят добре и какво не правят добре.

Защитавайте това, което обичате

Имате любими хора, места, предмети. Скъпи са ви и ви дават сила. Борете се  за тях. Не  ги изоставяйте. Пренебрегнатата любов повяхва и умира.

5e8904df99b1cd83e380bf437f4f09c7

Пазете територията си

Каквото и да правите, наслаждавайте се. Правете го с жар. Станете максимално добър. Победете. Така ще изпитате и свобода, и сигурност.


Източник: economy.bg

0 465

През септември, 1942 год., Виктор Франкъл, евреин и виден психиатър и невролог във Виена, бива арестуван и изпратен в един от Нацистките лагери на смъртта със съпругата и родителите си. Три години по-късно, когато всички в лагера биват спасени, по-голяма част от семейството му, включително бременната му съпруга, вече не били сред живите – но той, затворник номер 119104, бил жив. В една от най-популярните си книги, публикувана през 1946 год., „Човекът в търсене на смисъл“, Франкъл стига до извода, че разликата между тези, които са оцелели, и тези, които не са, е една: смисъл. Въпреки че Франкъл написва книгата само за 9 дни и разказва за преживяното в лагера, идеята за смисъла го навестява много по-рано в живота му. Още когато бил ученик в гимназията, един от неговите преподаватели по природни науки обявил пред класа, че „животът не е нищо повече от един процес на горене, или процес на окисляване.“

Тогава Франкъл скочил от стола си и попитал: Сър, ако това е така, тогава какъв би бил смисълът на живота?“.

След години, той самият станал свидетел на смисъла в човешкия живот, който съвсем не бил един и същ за всеки човек. В лагерите, тези, които намирали смисъл да живеят дори и в най-ужасните обстоятелства, били далеч по-издържливи на страдание, отколкото останалите. „Всичко би могло да бъде отнето от един човек освен едно,“ пише Франкъл в книгата си, „последното от човешките свободи – всеки да избере собственото си отношение спрямо даден набор от обстоятелства, своето собствено разбиране“.

57ad6341c244f7a4656657e8320765c9

Франкъл продължил да работи като терапевт дори зад бодливата тел и дебелите огради на лагера. В своята книга, той разказва за срещата си с двама други затворници, които обмисляли дали да не сложат край на живота си. Като мнозина други в лагера, тези двама мъже били загубили всякаква надежда и смятали, че вече нямало какво повече да очакват от живота, те нямали за какво повече да живеят. „И в двата случая,“ пише Франкъл, „въпросът опираше до това да ги накарам да осъзнаят, че живота все още очаква нещо от тях; нещо в бъдещето се очакваше от тях“. За единия, това било малкото му дете, което тогава живеело в друга държава. За другия, човек на науката, това било поредица от книги, която той трябвало да завърши. Франкъл пише още:

Уникалността и единството [на особеностите], които отличават всеки един човек от останалите и дават смисъл на съществуването му, имат толкова влияние върху креативния труд, колкото и върху човешката обич. Когато невъзможността, на това един човек да бъде заменен, се осъзнае, това позволява на отговорността, която този човек има за своето съществуване и за неговото продължаване, да блесне с пълна сила. Човек, който осъзнава отговорността си към друго човешко същество, което го обича и очаква, или към труда, който трябва да довърши, той никога не би се отказал от живота си. Относно смисъла на живота, той вече знае своето „защо“ и може да изтърпи почти всяко „как“.

В днешно време, десетилетия по-късно, етосът на книгата – подчертаността на смисъла, стойността на страданието, и отговорността спрямо нещо по-велико от нас самите (или Аз-а) – всичко това изглежда в несъответствие с културата ни, която се интересува повече от преследването на личното ни щастие, отколкото търсенето на смисъл. „Според европееца,“ пише Франкъл, „е типична черта на американската култура, това, на човек да му бъде заповядвано отново и отново да „бъде щастлив“. Но щастието не може да бъде преследвано; то трябва да последва. Човек трябва да има причина да „бъде щастлив“.

По тази причина много научни изследователи в сферата на психологията предупреждават срещу преследването на това „просто да си щастлив“. Публикация от 2013 год. в Журнала по Позитивна Психология представя изследване, в което участниците сами трябвало, в рамките на един месец, да оценят нагласата си спрямо смисъла в живота си, щастието си и други променливи като нива на стреса, разходи, деца, и др. Изследователите открили, че смисленият живот и щастието се припокриват в някои отношения, но се отличават напълно в други. Да водиш щастлив живот било асоциирано с това да „взимаш“, докато смисленият живот кореспондирал с това да „даваш“. Това може да звучи като изтъркано клише, но учените откриват основи за това поведение в твърдението, че може би именно това ни отличава от животните. Те пишат още:

Щастието без смисъл се характеризира с повърхностен, себичен, дори егоистичен живот, в който всичко върви добре, нуждите и желанията са лесно задоволени, а трудни или тежки преживявания биват избягвани.

Тогава по какво се различават щастливият и смисленият живот? Щастието, твърдят авторите, е свързано с това да се чувстваш добре. По-конкретно, авторите открили, че при хората, които са щастливи, има тенденция да мислят, че животът е лесен, те са в добро физическо здраве и имат възможност да си купят нещата, които им трябват или искат. Определено хората, които нямат достатъчно пари, чувстват по-малко щастие и смисъл в живота си, но измежду двете, безпаричието определено има по-голям ефект върху щастието отколкото върху смисъла. Щастливият живот още се характеризира и с липса на стрес и тревоги.

От социална гледна точка, преследването на щастие се асоциира с егоистично поведение – както беше споменато по-горе – с „вземане“, а не „даване“. Психолозите свързват това поведение с еволюцията: щастието е свързано със задоволяването на инстинкти за оцеляване. Ако имаш нужда или желание – например глад – ти го задоволяваш и това те прави щастлив, защото помага да продължиш съществуването си. С други думи, хората са щастливи когато получават това, което искат. Човеците, обаче, не са единствените, които могат да се чувстват щастливи. Животните също имат нужди и желания, а когато ги задоволят, те също се чувстват щастливи.

Според Рой Баумайстер (психолог и автор) това, което различава човешките същества от животните, не е стремежът към щастие, който може да бъде открит навсякъде в природния свят, а стремежът към откриване на смисъл, което е уникално и се среща единствено при хората.

Мартин Селиджман (един от най-добрите психолози на нашето време) твърди, че смисленият живот„позволява да използваш силните си страни и таланти, за да принадлежиш и служиш на нещо, в което вярваш и е по-голямо от самия теб“.

Хората, които са в търсене на смисъл, често са наясно, че това ще им струва поне част от ежедневното спокойствие и щастие. Те инвестират уменията си и вниманието си в нещо по-голямо от самите тях, но и изпитват по-високи нива на стрес и напрежение от „щастливите хора“. Да имаш деца, например, е асоциирано с чувство на смисъл в живота, жертвоготовност и отговорност. Но комплектът върви и с по-ниски нива на щастие при родителите, отколкото при хора, избрали живот без деца. Баумайстър допълва в свое интервю:

Отчасти, това, което ние хората правим, е да се грижим за останалите и да се раздаваме за тях. Това определено внася повече смисъл в живота ни, но няма гаранция, че ще ни направи по-щастливи.

3ce966c160a85f3df02da8f42ac7765f

Освен това, излиза, че смисълът в човешкия живот няма единствено функцията да надскача индивида в името на нещо по-голямо, той успява да надскочи и настоящия момент. Щастието е емоция, която можем да почувстваме тук и сега, но с времето избледнява както всички останали емоции. Смисълът, от друга страна, е издържлив. Той свързва миналото с настоящето и с бъдещето. Има тенденция, че хората, които мислят повече за настоящето са по-щастливи и с по-малко тревоги. Хората, които мислят продължително за минали трудности и страдания или се тревожат за бъдещето, често чувстват щастие и безметежност в по-малка степен, но възприемат живота си като по-смислен. Да преживееш трудности, психолозите твърдят, намалява щастието ти, но увеличава смисъла в живота ти.

Друго изследване от 2011 год. потвърждава, че хората, които чувстват, че имат смисъл в живота си, например под формата на ясно дефинира цел, са по-удовлетворени от живота си дори когато се чувстват зле, отколкото хората без дефинирана цел.

„Ако в живота изобщо има смисъл,“ пише Франкъл, „то трябва да има смисъл в страданието.“

Това отново ни връща към живота на Франкъл и, по-конкретно, към решаващ момент преди да бъде изпратен в лагера на смъртта. Всъщност, чиста случайност откроява пред него разликата между стремежа към щастие и стремежа към смисъл.

В годините преди лагера, Франкъл успял да се прочуе като един от водещите психиатри във Виена и по света. Още докато бил на 16 години, например, той започнал да обменя писма със Зигмунд Фройд и един ден изпратил на Фройд свой доклад от две страници. Фройд бил впечатлен от таланта на Франкъл и изпратил доклада за публикация на Международния Журнал по Психоанализа(International Journal of Psychoanalysis).

Докато учел медицина пък, Франкъл се отличил дори повече. Създал малък център за превенция на самоубийствата, където предоставял безплатни прегледи за други студенти. През въпросната година нито един студент във Виена не отнел живота си. Това прочуло Франкъл още като студент. По това време той разработвал и своето уникално въведение в психологията – логотерапията, чиято цел била да помогне на хората да превъзмогнат периоди на депресия и да достигнат психично здраве като открият тяхния собствен смисъл за живота. До 1941 год. теориите му стават световноизвестни, а той вече работи като завеждащ на департамента по неврология във Виенската Ротшилдска Болница, където рискува нееднократно живота и кариерата си, давайки фалшиви диагнози на психично болни пациенти, за да не бъдат евтаназирани по нареждане на нацистите.

През същата тази година, пред него бива поставено и решение, което щяло да промени живота му завинаги. С напредъка на кариерата си и предвещаващата опасност от нацистите, Франкъл кандидатства за американска виза, която бива одобрена през 1941 год. По това време, нацистите вече преследват евреите и ги изпращат по лагери, като първо се концентрират най-вече върху възрастните измежу тях. От една страна, Франкъл знаел, че е въпрос на време да дойдат и за неговите родители. Но също знаел, че ако дойдат и ги отведат, той има отговорността да бъде с тях и да им помогне да се адаптират към живота в лагера и изживяната травма. От друга страна, той бил току-що оженен мъж, силно изкушен да замине за Америка, където да живее в безопасност със съпругата си и да се отличи още повече в кариерата си.

В биографията на Франкъл се разказва, че тъй като бил дълбоко объркан, той се отправил към катедралата Св. Стефан във Виена, за да си събере мислите. Слушайки църковната музика, той многократно се запитал: „Способен ли съм да оставя родителите си? .. Способен ли съм да се сбогувам с тях и да ги оставя на съдбата им?“ Къде точно се криела отговорността му – към младото му семейство или към родителите му? Твърдял, че бил в търсене на „знак от небесата“.

Знак от небесата или случайност – открил го когато се завърнал у дома. Парче мрамор стояло на масата. Баща му обяснил, че го е открил измежду останките на близка синагога, която нацистите разрушили. Мраморът съдържал фрагмент от Десетте Божи Заповеди – част от заповедта да почиташ майка си и баща си. Заради това, Франкъл решил да остане във Виена, решил да жертва личните си цели в името на родителите си, и по-късно, на останалите затворници в лагера.

Мъдростта, до която Франкъл достига след преживяното там, сред невъобразимото човешко страдание, е също толкова валидно и днес:

Да бъдеш човек винаги те насочва към нещо или някого, различно от теб самия – било то да сбъднеш смисъла на живота си или да срещнеш друго човешко същество. Колкото повече един човек забравя за себе си – като се отдава на кауза, на която да служи, или друг човек, когото да обича – толкова по-човечен става.

d11d2ab1f8420a7962495776023c94a3

Баумайстер и останалите психолози биха се съгласили също, че ако инвестираме себе си в нещо по-голямо от самите нас, то ние не само демонстрираме основите на нашата човечност, но и признаваме, че в хубавия живот се крие нещо повече от задоволяването на инстинкти и сляпото преследването на щастие.

Затова, пожелаваме ви нещо повече от щастие.


Източник: bgkrimi.com

Автор: Карина Джокова

Библиография

Baumeister, R. F., Vohs, K. D., Aaker, J. L., & Garbinsky, E. N. (2012). Some key differences between a happy life and a meaningful life. Journal of Positive Psychology DOI: 10.1080/17439760.2013.830764


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Щастливи в (не)щастието си…

„Тайните“ на харизматичните хора

0 314

„Оставете първия живот, вехтия човек, който тлее в пороците. Подновете духом ума си. Облечете се в новия човек, създаден по Бога в правда и в преподобие на истината”. (Еф.4:22 – 24) /1/

Било 31 декемврий. Тоя ден е краят на годината. Приближавало вече среднощ. Старата година трябвало да отстъпи мястото си на новата. При всичко че нощта била мразовита, всички прозорци на градските къщи светели. Явно било, че хората се готвят да посрещат новата година. Жално станало на старата година, че й се отнема царството. Ала времето наближило и тя тръгнала да си върви. Като вървяла по улицата, тя си казала: – “Чакай, да погледам на тоя прозорец, за да видя как хората посрещат новата година” – и се доближила до една много осветлена къща. Тя била на един богат гражданин. В приемната стая горели няколко ламби. Подът бил постлан с хубави килими. Всички вътре били облечени чисто. Чувало се смях, радост, веселба! Домохазяинът току погледвал часовника си. Но ето, че пристигат и съседите. Заедно ще посрещат. На масата наредили пълни чаши с вино. Щом удари 12 часа, с тях ще поздравят новата година.

– Ех, няма ли да се пръждосва тая година – казва хазяинът, като гледа часовника си.– Не можахме да й видим хаиря. Лошава година! Нито щастие, нито здравие, нито печалби; само едни нещастия и скърби. Дано новата бъде по-благодатна.

– Наистина, – потвърждават гостите, – злополучна година!Колко убийства, колко кражби, колко пожари и загуби ни донесе тя! Дано новата бъде по-щастлива.

Нажалена още повече от тези обвинения, старата година заминала. Но любопитството я привлекло на други прозорец, в друга къща. Гледа тя – в една стая се събрали няколко млади хора. И те чакат новата година.

– Ама проклета беше тая година, аа! – казва един. Измъчих се. Малко остана да ме съдят. После – щяха да ме изключат и глад! Зла година. Да се махва по-скоро…

– Да, – казва друг, – да върви поврага. Не ми донесе нищо приятно… Надявам се, че новата ще ми помогне.

– Трудно се живее, – казва третият. – Без пари лошо. Старата година беше голяма безсребреница. Дано новата ни се усмихне.

Още по-дълбоко се наскърбила старата година. “Нима всички мене обвиняват в несполуките си?” – се пита тя. “Чакай да послушам още на един прозорец.”

Отива в друга улица и спира до прозореца на една къщица. Вътре мъждее една счупена ламба. Бедно семейство – и то се готви за новата година. Както родителите, тъй и децата дрипаво облечени, с бледни лица.

– Лоша, много лоша беше старата година за нас, – говори бедната жена. Скръбта и нуждата не ни оставиха. Толкова й се надявахме!..

– Още по-много зло ни донесе тя, – казва мъжът. Дано си ги отнесе поне сега.

– Нека се надяваме, че новата година ще ни донесе нещо по-добро…

Не могла да слуша по-нататък старата година. Тя дълбоко въздъхнала и казала:

– Нещастни хора! Името на Бога не смислюват, нито Му се молят.

Много наказания ще търпят още. Мене обвиняват за своите несполуки и скърби! Та какво съм аз! Време, разделено на дни и месеци. Искат пари, богатство, здраве, сполука и щастие. Ала не искат нито да знаят за Бога, за справедливост, за добри дела, за добър живот. Пари се печелят с труд, а мнозина не искат да работят. Болестта и нещастията сами си причиняват. Несполуките и неприятностите сами си предизвикват, а пък годината обвиняват. Бедни и нещастни хорица, кога ще се вразумите! Новата година нищо няма да ви помогне, ако вие не се обновите.

И си заминала старата година, за да се яви утре пак. Ала хората я нарекли нова.

Годината не е друго, освен мярка за време. Няма по-голяма наивност от това, да се обвинява тая мярка за нашите нещастия и несполуки. И при все това тая наивност имаме. Погледнете как посрещаме годината. Всички, и богати, и бедни, и търговци, и занаятчии, и чиновници, и служащи, възлагат надеждата си на годината – не на Бога. Лошава била старата година, злополучна, нещастна. Затова не постигали своите желания, не били щастливи. Ала новата щяла да бъде непременно добра. И всички с чаша в ръка я очакват. Зер, тя носи на всеки желаемото. Дванадесет часа удари и новата година настъпва. Давайте сега да пием. Щастието, благополучието дойде. Лошавата година си отиде. Добрата дойде. И захващат се гуляи, веселби, викане, пеене неприлични песни, големи благопожелания!

Това е то новата година. Ала донесла ли е тя благополучието, донесла ли е щастието? Не. След няколко време нови разочарования, нови скърби и неволи ще обхванат тези посрещачи. И пак обвиняваме годината, а не себе си. Така минават годините, все лоши и нещастни, а ние все осъждаме старата и чакаме новата година да ни донесе желаемите блага.Няма нова година, няма нито стара. Но, ако така я срещаме, тя винаги ни се вижда стара и нещастна.

Вината не е в мярката на времето, в годината, а в нас, в нашия живот, в нашите дела. Несполуките, нещастията, скърбите и неволите не са следствие на годината, а са следствиена нашия живот и нашите дела. Какъвто е животът ни – добър или лош – такава ще е и сполуката ни. Следователно да бъде нова и щастлива годината зависи от нас самите. Безумно е да искаме добро, щастие и благополучие, когато ние сме навикнали да вършим зло и не се отказваме от него.

Който сее вятър, ще пожъне буря, – казва народната пословица. Имаме ли право да искаме благополучие, когато ние не сеем такова? Имаме ли право да чакаме нова година, когато ние никак не мислим да се подновим? Новата година ще се яви, ако си подновим живота. А животът се изменява тогава, когато ние се отречем от злото; когато съблечем вехтия человек в нас си, който е пълен с нещастия и злини, и се облечем в новия, който е пълен с правда и преподобие на истината (Еф. 4:22-24); когато се облечем в Христа, в доброто, в любовта Божия, в любовта към ближния. С една дума – когато се възродим по дух и сърце (Иезек. 11:19), като умрем за греха, а оживеем и се подновим в правдата и светостта по образа на Създателя (Кол. 3:10).

Така ние ще сме достойни за доброщастие и благополучие. И новата година ще ни го донася, нито старата ще бъде лошава. Тогава ще се научим, как трябва да посрещаме едната и да изпращаме другата. Щастието си и благополучието си ще търсим не в старата или новата година, а в Бога и в Неговата благост. Не с чаша в ръка, с неприлични песни и със съблазнителни игри ще чакаме годината, а с молитва и благодарение Богу за изминалото време и с молитвено прошение към Него, да ни благослови и напъти към доброто в предстоящето. Трябва да се приближаваме към доброто, за да се приближи и то към нас. Към доброто, към Бога се доближава не с краката, а със сърцата. Който носи Бога близо до сърцето си и в душата си, той е щастлив; той е подновен; за него е нова годината. Който живее по християнски, върви по стъпките на Христа, той е нов человек, с нов живот и нова година. Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостесяКойто се е облякъл в Христа, той не може да върши зло, нито се оплаква от несполука и нещастие.

И така, от нас самите зависи да бъде годината щастлива и благополучна. Нека я посрещаме по християнски, в църква с молитва. Нека се подновим сами, да станем достойни за доброто и щастието. Нека променим волята и нравите си към добро. Да отвикнем да вършим зло. Който се измени вътрешно и се очисти от греха, сигурно ще почне нов живот по Христа. Така се почва и новата година. Нека и ние отложим старото, грешното, злото, и да се подновим с всичко, що е честно, що е праведно, що е пречисто, що е прелюбезно, що е доброхвално (Фил. 4:8) /2/ и станем нови с нова година.


*Текстът е нормализиран според съвременния български правопис. Публикува се по: Архимандрит Неофит. Поучения в разкази (Сборник). С., 1908, изд. Софийско духовно братство “Преп. Иоан Рилски”,, с. 5 – 8.


Източник: pravmladeji.org


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Приказка за Новата година: „ДВЕ СЕСТРИ“ на Георги Райчев

Велики цитати, които са прекрасни късмети за новогодишната баница