Tags Posts tagged with "училище"

училище

В България една истинска зима често води до обявяване на дървена ваканция, а има места по света, където дори рискът за живота не може да спре човек в стремежа му да се образова…

1-710x373

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23


Снимки: archiengi.com


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

На книгите с любов…

0 3875

Ако се продаваха мечти, каква би си купил?

thestore.henryharvardindia.com
Pinterest
Pinterest

Преди пет години 130 души застанаха пред павилиона за мечти. В любопитните и объркани очи на младежките им личица беше изписано огромно учудване от предложеното им разнообразие. Лакомото им детско съзнание ги подтикна да се втурнат към павилиона и да заграбят с пълни шепи от него. Но бяха спрени! Бързо им се наложи да осъзнаят, че пътят към мечтите е осеян с множество прегради. Бяха разочаровани, че не успяха, но щяха да бъдат обречени, aко не бяха опитали. В продължение на една година те упорито търсеха отговор на въпроса, защо да протегнеш ръка не е достатъчно? Когато достигнаха до прозрението, че: „Успехът не е резултат от случайно стечение на обстоятелствата. За него трябва да работим.“ (Реджи Лич), първата стена падна.

Pinterest
Pinterest

Изпречи се нова! Радостта и облекчението бяха мимолетни. Лицата им застинаха! Илюзията, че достигнаха върха, беше заменена от огорчение. Огорчение, че животът изисква постоянство и негаснещ ентусиазъм да вървиш напред „За да свети лампата, трябва да доливаме масло в нея“ (Майка Тереза).

Вече трета година усърден труд, а третата стена не се поклащаше. Нужно беше още! Трябваше да осъзнаят себе си и да се научат да се самонадграждат: „Не е достатъчно да бъдеш по-добър от своите съвременници и предшественици. Опитай се да бъдеш по-добър от самия себе си“ (Уилиям Фокнър).

Колосалният вид на четвъртата стена не плашеше калените, вече моделиращи се,личности: „Когато да се откажеш вече не е решение, половината път към успеха е изминат“. И вече нищо не можеше да ни спре!!!

Pinterest
Pinterest

Зад петата стена се усещаше силата, с която привличаше павилиона. Крачка и всички щяха да грабнат своята мечта. Вземайки я, всеки начертаваше бъдещето си и поемаше по нов път – пътят, по който да осъществи целите си: „Целите са мечти с краен срок за изпълнение“ (Даяна Шарф Хънт).

Принадлежеше им бъдещето, защото вярваха в красотата на своите мечти. Това беше моментът на избора, самоосъзнаването, но и на раздялата. Всеки поемаше по своя път, воден от мечтата си: „Миналото е минало, бъдещето се прави от надежди и мечти“. 

Като мечтаем, не сме разделени за дълго. Ако сме заедно в мечтите си, ние сме заедно през цялото време.

Николета Дякова и Елица Енчева, XIIг, ЕГ  „Пейо Яворов“, 2005 г.