Tags Posts tagged with "семейство"

семейство

0 630

„Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота. Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“. Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб.

Каза ми с възхищение, но малко смаян: „Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря”. 

Седнах да му обясня, че аз не й помагам: „Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор. Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ. Чистя, защото и аз живея тук. Готвя, защото и аз ям. Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал. Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща. Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране. Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него. “

Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичко чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“. Разбира се, отговорът беше отрицателен.

„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда –благодарност? Защо? Помислил си, че си страхотен? Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно да си мръднеш пръста? Затова цени, както би искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм. Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива …“.


Източник: woman-onthe-top.net

0 3976
3.bp.blogspot.com

„Отлагах това решение до последно. Но все пак денят настъпи. Веднага след като мъжът ми Бил излезе за работа, аз събрах багажа, взех двегодишния ни син под мишница и напуснахме семейното ни жилище. Отидохме при моите родители. Майка ми ни посрещна и ми обеща, че те с баща ми няма да ни оставят и ще ни помагат във всичко.

Pinterest
Pinterest

„Но до този момент, в който ти окончателно ще се разделиш с мъжа си, те моля да изпълниш една моя молба.“ – каза мама. Тя сложи пред мен лист хартия, дръпна в средата една вертикална черта отгоре до долу. Помоли ме в първата импровизирана графа да напиша нещата в Бил, които ме дразнят до такава степен, че просто повече е невъзможно да се живее с него. Във втората колонка трябваше да напиша положителните му качества. Знаех, че вторият списък ще е мнооого по-къс. В общи линии знаех какво ще напиша в първата колонка:

– Бил непрекъснато разхвърля нещата си навсякъде.
– Никога не казва къде отива.
– На масата смърка шумно и се държи неприлично.
– Никога не ми подарява хубави подаръци.
– Той е небрежен и доста стиснат.
– Никога не ми помага с домакинските работи.
– Вечно мълчи и не общува с мен.

Този списък стана дългичък и мястото на листа свърши. Вече имах доказателството, че нито една жена на света не би останала с такова чудовище под един покрив.

Cъс самодоволна усмивка казах на мама: „В другата колонка трябва да опиша положителните му качества, така ли?“ Но тя ми отговори, че и така си знае кои са му силните страни. Помоли ме да опиша моите реакции, възникващи при проява на всеки от недостатъците му. Срещу всяка точка от лявата страна – какво точно съм направила аз в отговор на поведението му.

Това беше по-трудно. Изобщо не очаквах да стане дума и за мен. Но знаех, че майка ми няма да ме остави на мира докато не изпълня и тази част от заданието. Така че започнах да пиша. Какво правех аз в отговор на дразненията:

– Гневях се.
– Крещях и плачех.
– Беше ме срам да съм до него.
– Играех го мъченица.
– Исках да съм се омъжила за някой друг.
– Смятах, че заслужавам повече.
– И въобще, той не е достоен за мен. 

Pinterest
Pinterest

И този списък стана безкраен. Тогава мама взе листа и го разряза на две по вертикалната линия. Накъса частта с недостатъците на бил и я хвърли в кофата за боклук. Подаде ми списъка, който се отнасяше за мен и ми каза: „Вземи този списък, върви у вас и помисли върху него днес. Детето нека остане при нас. После ела и ако твърдо си решила да напуснеш Бил, ние с баща ти ще те подкрепим безусловно“.

Върнах се у дома и погледнах парчето хартия. Без първата част с недостатъците на Бил, „моят“ списък изглеждаше страшно. Лъснаха черно на бяло всичките дивотии на ужасното ми поведение, цялата същност на деструктивните ми постъпки. Разбрах колко глупаво съм постъпвала през всичкото това време. После се замислих за качествата, които ме дразнеха у мъжа ми. Осъзнах, че в края на краищата не е имало нищо чак толкова страшно, нараняващо и непростимо. Бях толкова сърдита, че дори не забелязвах колко съм случила на мъж – той беше добър, не идеален, но добър човек.

Върнах се в рода на родителите ми. Удивително! Колко по-различна беше реакцията ми към същата ситуация. Чувствах спокойствие и благодарност. Преди пет години обещах пред олтара, че ще съм с мъжа си в богатство и в бедност, в болест и в здраве…докато смъртта ни раздели. Ужасих се колко лесно бях готова да променя живота си и да оставя детето си без баща до себе си. Само заради дреболии и минутен гняв.

Pinterest
Pinterest

Когато Бил се върна от работа, ние със сина ни бяхме вкъщи и го чакахме.

Бих искала да кажа, че Бил се е променил. Но не, той не се промени. Той продължаваше да си прави нещата, които ме дразнеха. Но аз промених отношението си към постъпките му. И до ден днешен съм благодарна на майка си, която спаси брака ни с мъдрия си съвет.

Когато Бил стана на 49 години му поставиха диагноза „болест на Алцхаймер“. Наложи му се да напусне работата си на преподавател. Аз се грижех за любимия си мъж. И когато синът ни попита: „Мамо, какво ще правим, когато тате вече няма да ни познава?“, аз отвърнах: „Затова пък ние ще го запомним като любимия ни баща и мъж, ще помним всичко, на каквото ни е научил и ще помним как ни е обичал“.

Беки Зербе е била омъжена за Бил 29 години.