Етикети Статии с етикети "пътуване"

пътуване

Санкт Петербург се нарежда достойно сред най-красивите градове на Европа и света. Освен с историята си, архитектурата и имперското си величие, градът е популярен с Белите си нощи. В този най-красив период в годината дните са най-слънчеви и дълги, а нощта практически не настъпва. Северното географско положение на Петербург и близостта му до арктическия кръг е причината нощите да останат светли, въпреки че слънцето все пак се скрива зад хоризонта.

Градът е известен още като Венеция на Севера заради дворцово подредените си водни пътища. Той успява да избегне сталинисткия архитектурен стил, характерен за ерата на Съветския съюз, а грандиозните останки от царските времена си стоят непокътнати.

Санкт Петербург пленява с бароковите си дворци, нежно боядисаните фасади, широките булеварди, мостовете и извитите канали. В историческия му център се разкриват грандиозни дворци, прелестни музеи и живописни църкви. Зимният дворец, със своите 1057 стаи и 117 стълбища, е само една от шестте великолепни сгради, които оформят Националния музей Ермитаж.

Дворецът е построен в бароков стил по поръчка на царица Елисавета специално за нуждите на имперското семейство през студените месеци на годината. А през 1764 г. Екатерина Велика разпорежда построяването на Ермитажа, където трябва да бъде подредена нейната частна колекция от произведения на изкуството. Днес Санкт-Петербургският Ермитаж е най-големият културно-исторически музей в Русия и един от най-големите в света, с който могат да се сравняват само нюйоркският Метрополитен, парижкият Лувър и Британският музей.

ЕРМИТАЖ

Историята на Санкт Петербург е драматична. В началото на ХVІІІ в. долината на р. Нева в северна Русия е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. През май 1703 г.  руският император Петър I със силата на волята си и визията си за ново начало успява да направи невъзможното – построява град в непристъпните блатисти местности около устието на реката. Този град днес отново носи неговото име – Санкт Петербург.

За официална дата на основаването му е приет 27 май, когато са положени основите на първото здание в града — Петропавловската крепост, която трябва да прикрива с оръдията си двата най-големи ръкава в делтата на реката — Нева и Болшая Невка. Петър I налага на новооснования град изключително стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.

През първите десетина години от живота на руския град главната му част се намира на Городской остров (дн. Петроградский остров), където е разположен Гостиният двор, занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на Адмиралтейския остров, където се намират Зимния и Летния дворец на Петър I с Лятната градина. Тук е и малката къщичка (сега музей), където пребивавал и работил самият цар.

През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а  през 1717 г. е разработен градоустройственият план на френския архитект Льоблон, който го прави в духа на ренесансовите схеми за „идеалния град”. Основана е Петербургската академия на науките и градът се превръща в един от най-големите научни центрове в Русия.

През тридесетте години на XVIII век руските градостроители Коробов, Земцов и Еропкин създават нов план на Петербург. Освен лъчеобразна и правоъгълна улична мрежа градът получава и система от кръгообразни улици и канали, които още повече обогатява плановата му композиция.

Развива се и културният живот — през 1756 г. е издаден указ за създаването на Александринския театър, а през 1764 г. е основана Императорската художествена академия. Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 църкви и 15 храма на други вероизповедания. Цялата централна градска част вече е настлана с калдъръм.

През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление – т.нар. Градска дума, а в  първата половина на ХІХ век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площади.  Новият архитектурен план от началото на ХІХ в. е свързан със строежа на нови градски архитектурни ансамбли и с развитието на промишлеността. Построена е и първата железопътна линия между Петербург и Царско село.

Следва непрестанният прогрес и просперитет на града, под непрестанните грижи на руските императори. Четвъртият план на градоустройството в Петербург започва през втората половина на ХІХ в. и завършва с Октомврийската революция.

Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 милиона души население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град” заменя немското „- бург”.

В резултат на т.нар. Февруарска революция от 1917 г.  император Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември, властта отново е взета с оръжие от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград. Това от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с В. И. Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица.

На 26 януари 1924 г. Петроград е преименуван на Ленинград.

По време на Втората световна война Ленинград e обкръжен от германците (1944 г.). По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси, а близо 900-дневната блокада довежда до смъртта на близо 1 млн души.  Блокадата е пробита и е окончателно свалена на 27 януари 1943 г. По-късно в Ленинград, паралелно с възстановителните, започват интензивни строителни работи. На 15 ноември 1955 г. тържествено е открит Ленинградският метрополитен. През периода на комунистическия режим Ленинград продължава развитието си като един от главните икономически и политически центрове на СССР.

В околностите на Петербург с течение на времето изникват редица дворцови и паркови ансамбли, които по своята композиция и размах се нареждат редом до Версай. През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му – Царско село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

ПЕТЕРХОФ

Много известни личности живеят и творят в Санкт Петербург – Карл Брюлов, Иля Репин, Д.И. Менделеев, Пьотр Илич Чайковски, А.С. Пушкин, Ф.М. Достоевски, А.П. Чехов, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.


Автор: Мимчил Лазаров (https://issuu.com/momchil_lazarov )

Източник: momichetataotgrada

Северна Италия

8769310-R3L8T8D-1000-fallimage20-934x

 

 

Портланд, САЩ

8772310-R3L8T8D-1000-14135370039_599639f13f_b

 

Портланд,САЩ

8772410-R3L8T8D-1000-ako-vojaci-0

 

Трансилвания, Румъния

8772960-R3L8T8D-1000-808

 

Шотландия

8773060-R3L8T8D-1000-fallimage04-934x

 

река Снейк, САЩ

8773510-R3L8T8D-1000-n39_12229787

 

Киото, Япония

8773710-R3L8T8D-1000-l8EFvR9

 

Аспен, САЩ

8774710-R3L8T8D-1000-fallimage02-934x

 

Уелс

8776210-R3L8T8D-1000-fallimage24-934x

 

Ню Йорк,САЩ

8776510-R3L8T8D-1000-image

 

Алпите, Швейцария

8777260-R3L8T8D-1000-003-John-Wilhelm-01-Autumn-in-the-Alps

 

Нова Зеландия

8777760-R3L8T8D-1000-fallimage01-934x

 

парк Денали, САЩ

8778410-R3L8T8D-1000-fallimage00-934x

 

Исландия

8779460-R3L8T8D-1000-611

 

Финландия

8779560-R3L8T8D-1000-10264439244_207ea6126e_k

 

Сиатъл, САЩ

8779760-R3L8T8D-1000-10556353916_abc0b03a36_k

 

Токио, Япония

8779860-R3L8T8D-1000-8264660648_7d69714228_k

 

Росия

8780060-R3L8T8D-1000-751

 

Прага, Чехия

8781210-R3L8T8D-1000-10252599755_e81888f497_b

 

река Велека, България

8781760-R3L8T8D-1000-brown-autumn-scenery

 

езерото Аши, Япония

8781910-R3L8T8D-1000-4606

 

Литва

8782710-R3L8T8D-1000-0410

Mihaela Noroc

В свят на суета, силикон и фотошоп 30-годишната фотографка Михаела Норок е успяла да направи нещо уникално. Уловила е в онази истинската, неподправената красота. Като заклет пътешественик тя обикаля света и от 60-те страни, които е видяла с очите и обектива си, увековечава най-хубавото – техните жени.

„Мисля, че красотата е разнообразна. Досега аз улових само малка част от нея, но се надявам да продължа този проект и да покажа истинското съкровище на нашата планета.“ – споделя тя за проекта си, наречен „Атлас на красотата“, а ние бихме добавили, че непременно трябва да го видите…

Рамина от Шираз, Иран

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Саяка от Токио, Япония

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Путри, Индонезия

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Тибетска жена от Xiahe, Китай

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Марамуреш, Румъния

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Валери от Харлем, Ню Йорк

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Клаудия от Хавна, Куба

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Сара от Сан Франциско, САЩ

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Агате от Рига, Латвия

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Диана от Отавало, Еквадор

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Алехандра от Манкора, Перу

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Лиз от Куенка, Еквадор

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Изабел от Рио де Жанейро, Бразилия

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Естефания от Меделин, Колумбия

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Кала от Colca Valley, Перу

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Луна от El Paico, Чили

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Сейша от Byron Bay, Австралия

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Ан от Khanom, Тайланд

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

Мелина от Шираз, Иран

Mihaela Noroc
Mihaela Noroc

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Истинската красота няма размери

100 години красота, събрани в 1 минута

“Да не пътувам би било обида за моя интелект”, споделя 40-годишният норвежец Гунар Гарфорс, който държи рекорда за най-младия човек, обиколил света като хоби. Постиженията му включват още Рекорд на Гинес за посещение на пет континента за един ден, посещение на 19 страни за един ден и посещение на всички провинции в Норвегия за един ден. И всичко това Гарфорс успява да направи, без да напуска работата си в Norwegian Broadcasting Corporation.

bokomslag00x

Приключението да посети всичките 198 страни в света той завършва през май 2013. Описва впечатленията си в книгата – 198: How I Ran Out Of Countries, която излиза на норвежки преди година, а от дни е на пазара и на английски. А благодарение на Economy.bg, които се свързаха с Гунар по Skype, той може да ни разкаже за приключенията, предизвикателствата и уроците, с които се е сблъскал по време на околосветското си пътешествие…

Гунар, как ти хрумна идеята да обиколиш всички страни в света?

Много съм любопитен. Когато чуя дадена история, предпочитам сам да се убедя в нея. Обичам да проучвам и опознавам различни култури. Когато бях на около три години, баща ми работеше на круизен кораб в Тихия океан и тъй като нито аз, нито брат ми можехме да четем, той ни изпращаше касети, в които ни разказваше за прекрасните страни, които е посетил. Спомням си как тичах до пощенската кутия в очакване на касетите, които получавахме всеки месец. Тези истории много ме вдъхновяваха като дете.

По-късно започнах сам да пътувам из Европа с влакове. Осъзнах, че обичам да пътувам и да опознавам нови култури. През 2004 посетих Казахстан и Киргизстан. За първи път бях в доста по-различни страни. Беше удивително, с прекрасни гледки и хора. Реших да посетя всички страни, чиито имена завършват със „стан”. Така през 2008 се оказа, че съм бил в 85 страни. Тогава си казах, че искам да обиколя всички страни в света.Така че любопитството и вдъхновението от родителите ми бяха в основата на тази цел.

Майка ми винаги ме е подкрепяла. Казваше ми: „Трябва да откриеш сам за себе си отговорите. Не слушай другите”. Вместо да ми каже: „Не се качвай на дървото!”, тя предпочиташе да ми каже: „Ако паднеш от дървото, ще се научиш да не се качваш отново”. 

World-Travellers-Gunnar-Garfors-in-Cape-Verde

Колко време и средства ти отне постигането на тази цел?

Не съм напускал работа, докато пътувах. В Норвегия имаме между 5 и 7 седмици отпуска, включително почивните дни по Коледа и Великден. В продължение на 10 години прекарвах почти всяка отпуска и уикендите в пътуване.Колко съм похарчил, не знам. Не искам да знам, защото е много. Почти всичко, което съм припечелил. Добър съм в намирането на евтини самолетни билети. Успях, като живеех по-евтино и като не харчех пари за различни неща, а за самолетни билети и за преживявания.
По колко време прекарваше в отделните страни?В някои страни съм бил за месец, в други – за седмици, а в трети – само за няколко дни. В много малко страни съм бил за по ден. Наистина предпочитам да опозная и усетя страната, да опитам храната.

Кое беше най-важното нещо, което ти даде това преживяване?

Осъзнах, че ние в Европа и Северна Америка, в индустриализирания свят живеем в нещо като „балон”. Мислим, че сме в центъра на Вселената и че светът се върти около нас. Пътувайки извън този „балон”, разбрах, че светът всъщност е много по-различен. Осъзнах, че хората са едни и същи навсякъде, независимо от религията и цвета на кожата си, независимо от професиите си. Човекът е човек, където и да отидеш. Повечето хора са любезни и отзивчиви. С готовност споделят опит, но също са любопитни по отношение на теб.

gunar-garfors-v-afganistan

Кое беше най-голямото предизвикателство?

Не съм имал много трудности по време на пътуванията ми. Недостатък е, че виждаш по-рядко семейството и приятелите си. В Кабо Верде, където приключи обиколката ми по света, майка ми държа реч. Каза, че най-накрая ще могат да ме видят, защото през последните 10 години са ме споделяли със света. Може би това е най-трудната част. Въпреки че някои приятели ме придружаваха в пътуванията ми до различни страни, много често пътувах и сам, когато те смятаха, че дадена дестинация е твърде опасна.

В коя страна ти беше най-трудно да влезеш или да се разбереш с местните хора?

Не съм имал проблеми с местните хора. Проблемът беше да стигнеш до дадена страна заради липсата или твърде малкото полети. Само шест страни нямат летище, но има друг вид транспорт. По-често проблемът беше свързан с получаването на виза. В някои страни в Африка, като Ангола, Еритрея, Сао Томе и Принсипи, е доста трудно да получиш виза. До известна степен е трудно и в Саудитска Арабия. В Афганистан също, но винаги можеш да получиш туристическа виза за страната от някоя от съседните й държави. В някои от Тихоокеанските островни държави също може да е трудно заради метеорологичните условия, но аз имах късмет.

Как успя да влезеш в страните, в които има военни конфликти? Имаше ли проблеми в това отношение?

Никога не ме е привличал т.нар. „военен туризъм”. Не съм бил във военни зони. Разбира се, че съм бил в страни, където са се водили военни конфликти, но не съм ходил на фронта. В Сирия бях преди да започне войната. Винаги можеш да намериш поне една зона, където не се водят военни действия и където е много по-спокойно. Освен това можеш да използваш местен гид, за да се чувстваш по-спокоен. Те знаят къде е опасно да се ходи и къде – не.

1BF000DE-581D-A6CF-F779-A4D5A4A51E6B
Гунар пробва бурка в Афганистан

Би ли споделил забавна история от някоя страна?

От Иран пътувахме с брат ми и двама приятели за Туркменистан. Наехме местен гид, който беше едър човек, висок около два метра. Беше бивш съветски военен. Името му беше Уляк. Първото нещо, което ни попита, когато отвори колата, беше: „Тук сте за момичета или пиене?” Отговорихме му, че вероятно ще пием по нещо, но си имаме гаджета у дома. Неговият отговор беше: И какво от това?”. Опитах се да бъда дипломатичен и да не го обидя. Попитах го: „Но Уляк, не вярваш ли в любовта?”. Той ми отговори: „Любовта е била измислена от французите, които са били твърде бедни, за да плащат за проститутки”. Бяхме шашнати. Пътуването с този гид се очертаваше да е интересно.

Получил си предложения за брак по време на пътуванията?

Бях със сестра ми в Лесото. Докато карахме по прашните улици с малка кола под наем, видяхме една жена с двете си дъщери, които пътуваха на стоп. Качихме ги, а когато слязоха от колата, майката ми предложи да се оженя за една от дъщерите й. Сестра ми ме спря, но аз бях любопитен да разбера повече. Попитах я къде бихме живели. Каза ми, че ще живеем в нещо като колиба и че мога да стана кмет на селото. Отказах предложението.

Докато пътувахме в североизточен Иран, срещнахме едно момиче. Даде ми номера си и аз й дадох своя. Обади ми се след няколко дни и ме покани в Техеран. Бях с брат ми и един приятел. Решихме, че може да ни покаже столицата, и отидохме. Тя обаче дойде с бодигарда си. Заведе ни в много скъп ресторант и накрая настоя да плати сметката. Извади съвсем нови банкноти от много скъп портфейл. Беше богата и имаше собствен бодигард. На масата той ми каза, че съм голям късметлия, защото ще се оженя за Неда, както се казваше момичето. Така че всъщност не ми беше предложено, а ми беше казано, че ще се оженя за нея.

f7124f75f083474fa2c3fbe9198d91e5

Какви са впечатленията ти от България?

Бил съм няколко пъти в България. Първият път бях в София преди около 5 години. Прекарахме един уикенд с приятели там. Изкарахме си чудесно. Храната беше хубава, бирата също. Имате и хубаво вино. Бил съм в България още няколко пъти. С приятели решихме да поставим световен рекорд, като посетим възможно най-много страни в един ден. Рекордът тогава беше 17 страни. Първият път го изравнихме. България беше 17-тата страна, която посетихме. Но тъй като не обичам да деля рекорди, реших да пробваме отново. Тогава пак посетихме България. Хареса ми храната, а и хората са много приятелски настроени и гостоприемни. Попаднахме в някакъв бар в София. Май имаше частно парти, но ние не знаехме. Когато разбраха, че сме норвежци, те ни пуснаха норвежка музика. Платиха ни сметката. Настояха да останем цялата вечер. Беше им интересно да си говорят с нас.

Колко световни рекорда си поставил и за какво?

Мисля, че са четири, но не всички са официални. Само един е рекорд на Гинес. Той е за това, че посетих 5 континента за един ден заедно с един приятел от Великобритания. Беше през 2012. Тръгнахме от Азия, минахме през Африка, после в Европа и Северна Америка и завършихме в Южна Америка. Успяхме да го направим за един ден благодарение на разликите в часовите зони. Освен това аз съм най-младият човек, посетил всяка страна в света като хоби. Друг рекорд е посещението на 19 страни, включително България, за 24 часа. Четвъртият рекорд, който поставихме с брат ми, е като посетихме всички 19 провинции в Норвегия за 24 часа.

b86f6e4f53b680a2ab20765dbc067b48

Какво научи, обикаляйки света?Научаваш много за себе си.

Мирогледът ти се разширява. Смятам, че съм станал по-скромен. Мисля, че съм по-добър в изслушването на другите. Осъзнах, че има толкова много извън Запада или индустриализирания свят. Но че и трябва да сме благодарни за късмета да живеем в страни с добре развита инфраструктура, със сравнително стабилни икономики, без да се притесняваме за изхранването или за подслона над главите си. Осъзнах, че материализмът или това да искаш да притежаваш най-добрата кола или най-хубавата чанта, за да се покажеш, няма нищо общо с щастието. Важни са преживяванията и споделянето. А преживяване може да бъде също да споделиш храната си с някого. Или разходка на плажа или в планината. Не е задължително даже да пътуваш. Може да са малки неща. Може да е времето със семейството ти или играта с децата. Щастието е в тези дребни неща. Видях толкова много щастливи и усмихнати хора в различни части от Африка и в Карибските страни. Хората нямат почти нищо, но те се усмихват много повече и изглеждат много по-щастливи в сравнение с много хора, които съм виждал в Норвегия, Великобритания, САЩ и други страни. Това е наистина изумително и аз насърчавам хората да пътуват, за да отворят очите си.

Много хора обаче считат пътуването в чужбина за скъпо удоволствие. Какво би им казал?

Нещо, което правя често, за да пътувам евтино, е да ползвам нискотарифни авиокомпании. Дори и те може да се сторят скъпи за някои хора. Но ако планираш пътуването достатъчно рано, можеш да намериш изключително евтини самолетни билети. Освен това човек може да пътува на стоп или с автобус. В Интернет можеш да намериш безплатен подслон, например чрез Couchsurfing (Каучсърфинг) или Hospitality Club, където ще попаднеш на хора, готови да ти предоставят легло или диван за една или няколко вечери. Или да ти предоставят място за палатка в градината им. Пътуването може да ти излезе евтино и ако купуваш храна от местните супермаркети или пазари, а не се храниш в скъпите ресторанти. Това обаче не важи за Норвегия, където навсякъде е много скъпо.Най-важното нещо е да създаваш контакти с местните хора и да се усмихваш много. Това няма да ти струва нищо, но ще ти спечели приятели, които в повечето случаи ще те поканят да споделиш с тях интересни преживявания, като някое празненство или сватба. Само така опознаваш местната култура. А не като обикаляш по туристическите улици и зони, където всичко струва пари.

cabo05

След като си посетил всички страни в света, планираш ли ново пътуване? Коя е следващата цел?

Никога няма да спра да пътувам. Да, бил съм във всички страни, но има много места, които не съм посетил. Невъзможно е да видиш всичко. Ще ми е интересно да се върна отново на някои места, защото така можеш да видиш какво се е променило. Дали се е променила атмосферата или как хората са се променили? Дали са станали по-големи песимисти, или оптимисти? Освен това ще мога да видя стари приятели и да се запозная с нови. Да не пътувам би било обида за моя интелект. Осъзнавам, че имам късмета да съм роден в богата страна като Норвегия и мога да си позволя да пътувам до далечни дестинации. Но дори да пътуваш из града или провинцията си и да опознаеш нови места и улички, може да се окаже също толкова удовлетворяващо. Аз например пътувам много и из самата Норвегия.Каква е новата ми цел? Да посетя всяка страна в света беше огромна цел. Затова реших да не си поставям повече количествени цели. Все още пътувам много, но сега фокусът ми е повече върху тематичното пътуване. Например сега искам да прекарам една или две седмици в Монголия, яздейки коне. Или да обикалям Исландия с кола.

Пътуването по света беше ли за теб и своеобразно пътуване към себе си?

Определено пътуването ми помогна да опозная по-добре себе си. Да разбера нови неща за себе си, поставяйки се в толкова различни ситуации, които никога нямаше да ми се случат, ако не бях пътувал. Като например да се озова в полицейски участък, защото нямам виза. Или когато пътувайки на стоп, двигателят спря сред пустинята в Сомалия. Сблъсквайки се с толкова различни предизвикателства, ти наистина изучаваш себе си и потенциала си. Прекрасно е. То е като игра. Защото си изправен пред различни задачи, които трябва да решиш. Иначе рискуваш да бъдеш убит или ограбен, или да умреш от глад. Или да изпуснеш самолета си обратно. Мисля, че това стимулира креативността, защото ти постоянно си поставен в нови ситуации.

Gunnar_Garfors_09n_5369282a