Етикети Статии с етикети "литература"

литература

Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“

— Кой си ти? — попита го Дяволът…

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Мерилин Монро си отива от този свят преди повече от половин век, но с всяка година статусът й на икона се затвърждава все повече. Повечето хора от по-старото поколение я помнят като секс символ или трагична жертва на холивудската машина. Други си я спомнят като “другата жена” на някого – и на екрана, и в живота, или като наивната сладурана Норма Джийн, която се превърна в прелъстителен платиненорус идол.

Beautiful-Marilyn-Monroe-Photos-By-Eve-A

180460197

Но в Мерилин Монро има много повече от онова, което е въплъщавала. Тя е била отдадена на кариерата си жена с литературна страст, която се е борела със собствената си неувереност и е преодоляла огромни пречки по времето, когато сексизмът в Холивуд е норма.

180460045

Джил Лейтън от Hellogiggles.com ни запознава с някои изненадващи факти, които показват колко интелигентна и сложна личност е била Мерилин Монро.

180464933

Тя е пишела стихове

Монро превръща най-съкровените си чувства в стихотворения. Пише ги където свари – в бележници, на хвърчащи листа… Много от тях са публикувани в сборника “Fragments: Poems, Intimate Notes, Letters” (“Фрагменти: Стихотворения, лични бележки, писма”) и ни дават възможност да вникнем в дълбоката чувствителност на Мерилин чрез мислите й за хората и света.

180468849

Живот –

аз съм и в двете ти посоки

Живот –

оставам някак да вися надолу,

предимно,

но силна като паяжина

на вятъра – съществувам повече

в студения блещукащ скреж.

И в нанизите на лъчите ми са цветовете,

които виждала съм по картините – о, живот,

изневериха ти.

180468031

Била е умела бизнесдама 

Била е втората жена в историята със собствена продуцентска компания (първата е Мери Пикфорд). След като става голяма звезда, тя чупи клишето и предизвиква авторитарната структура на холивудските студиа, които диктуват на актьорите си в какви филми да се снимат. С помощта на продуцента Милтън Грийн тя създава Мерилин Монро Продакшънс, за да може сама да взема решения за кариерата си. “Основах компанията си, защото искам да правя по-добри филми, да усъвършенствам работата си, да обезпеча доходите си и да помагам на другите също да правят хубави филми”, заявява тя.

180464901

Имала е страст към литературата

Тя винаги е предпочитала да я снимат как чете книга, защото точно това обичала най-много да прави. Имала е библиотека с над 400 книги. В периода, когато умира, е четяла “Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли и “Капитан д-р Нюман” на Лео Ростен – книга по мотиви от живота на психиатъра й. Срещала се е с бившия съветски държавен лидер Никита Хрушчов и са си говорили за Достоевски и “Братя Карамазови”. Мечтаела да изиграе ролята на Грушенка в киноадаптация по романа.

180460150

Любимият й художник е бил Франсиско Гоя

В стиховете си тя пише: “Познавам този човек много добре, ние сънуваме едни и същи неща – сънувам тези сънища още от дете.” 

180466578

Увличала се е от различни религии

На 18 г. става член на т. нар. Християнска научна църква (модерен клон на протестантството), изучава с интерес различни религиозни и духовни движения и приема юдаизма преди сватбата си с Артър Милър през 1956 г.

180460695

180461320

Занимавала се е с йога, преди това да стане модерно на Запад

Била е обучавана от Индра Деви, боливудска кинозвезда от шведско-руски произход, която запознала с йога още Грета Гарбо и Глория Суонсън.

180469572

Лобирала е за Ела Фицджералд

Обещала цяла седмица да посещава един нощен клуб в Лос Анджелис и да седи на първа линия, ако управата му разреши на Ела Фицджералд да пее на сцената. По това време – през 1955 г. – на Ела не било разрешено да се появява в клуба заради цвета на кожата й. По този повод голямата джаз певица казва: “Аз съм истински задължена на Мерилин Монро. Тя лично се обади на собственика на “Мокамбо” и му каза, че иска веднага да ме ангажират, и че ако го направят, тя всяка вечер ще седи на първия ред. Каза му – и това беше вярно, защото Мерилин беше суперзвезда, – че пресата ще полудее. Собственикът се съгласи – и Мерилин беше там, на първата маса, всяка вечер! Пресата направо пощуря. След това никога повече не ми се е налагало да пея в малки джаз клубове. Тя беше необикновена жена, малко изпреварила времето си. Но не го знаеше.” 

180463128

Ейбрахам Линкълн е бил неин идол

В автобиографията си “Моята история” тя пише: “Четях всичко каквото намерех за него. Той беше единственият известен американец, който изглеждаше да има нещо общо с мен, поне в детството си.” 

180469871

180460958

180460843

Обичала е да готви и се е справяла отлично в кухнята

Рибената й супа била на особена почит сред приятелите й. Група автори от “Ню Йорк Таймс” се опитали да изпълнят нейна рецепта с плънка, при което само плънката им отнела два часа – толкова сложна била.

180460727

Диамантите не са я интересували

Едно от най-известните й музикални изпълнения на всички времена е “Diamonds Are a Girl’s Best Friend”, но познайте! Тя почти не е притежавала диаманти. Всъщност изобщо не е имала много бижута. Ако е колекционирала нещо, това са били книгите. След смъртта й остава впечатляваща сбирка – от Джойс през Пруст и Фройд до Бъртранд Ръсел. Както си спомня един фотограф, “тя държеше “Одисей” в колата си и го четеше от отдавна. Казваше, че й харесва как звучи и си го чете на глас”…

180464838

Почивай в мир, Мерилин.


Снимки: Eve Arnold / Обективът на фотожурналистката Ив Арнолд е успял да улови истинската и неподправена Мерилин. Тези снимки на актрисата са правени по време на последния й филм – „Непригодните“ (1961 г.), и са изключително редки. Представени са пред широката аудитория едва през 2005 г.

Източник: momichetataotgrada.com