Етикети Статии с етикети "истинска любов"

истинска любов

„Защо днес е толкова трудно да имаме стабилни връзки? Защо винаги се проваляме, въпреки че се стараем толкова силно? Защо хората изведнъж станахме толкова неспособни да поддържаме жива любовта? Забравихме ли какво всъщност значи да обичаш? Или още по-лошо – забравихме ли какво е любовта?

Не сме подготвени. Не сме подготвени за жертвите, за компромисите, за безрезервната любов. 

Не сме готови да инвестираме всичко, което е необходимо, за да проработи една връзка. Искаме всичко да е лесно. Предаваме се твърде бързо. Най-малкото препятствие ни събаря на земята. Не позволяваме на любовта ни да расте. Отказваме се от нея, без да й дадем никакво време.

Не търсим любов. Търсим само силна емоция и вълнения. Искаме някой, с когото да гледаме филми и да се забавляваме, а не някой, който разбира какво казваме, когато мълчим.

Прекарваме време заедно, но не създаваме спомени.

Не търсим партньор за цял живот, а някой, който в момента ни кара да се чувстваме живи. И когато вълнението от новото отшуми, откриваме, че не сме готови да живеем в ежедневието…

fc6cb647f5e9f2999c4653487b6d677b

Не вярваме в красотата на обикновения живот, защото сме твърде заслепени от търсенето на приключения. Потапяме се в измисления си свят и не оставяме никакво място за любовта. Не отделяме време да обичаме, нямаме търпение да се занимаваме с връзката си.

Ние сме заети хора, преследващи материалистични мечти, и не допускаме любовта да ни разконцентрира.

За нас връзките са просто нещо, което трябва да улеснява живота ни. В противен случай не ги искаме. Търсим моментално удовлетворение от всичко, което правим – от нещата, които публикуваме онлайн, от кариерите, които избираме, от хората, в които се влюбваме.

Искаме зрелостта на връзката, която идва с времето, без да й даваме това време. Искаме емоционалната обвързаност, която се ражда с годините, без да сме готови да изживеем тези години. Искаме да чувстваме, че с другия си принадлежим, макар все още да не се познаваме.

Искаме всичко или нищо. И определено не искаме да чакаме и да се борим.

Искаме да знаем, че винаги имаме и други „опции”. Ние сме „социални животни”. Искаме да се срещаме с хора, но не държим да ги опознаваме. Алчни сме. Искаме да имаме всичко. И всички. Започваме връзка при най-малкото привличане и си тръгваме, в момента в който срещнем някой по-привлекателен.

Не искаме да извадим на повърхността най-доброто у човека, с когото сме. Искаме той е да е перфектен.

Излизаме с много хора, но всъщност не даваме истински шанс на никого. И се чувстваме разочаровани от всички.

Технологиите намалиха разстоянието помежду ни.

Но нашето физическо присъствие се измести от смс-и, гласови съобщения, чатове, видео разговори.

de80568a2c5fd9b52b1a19c88dfddeff

Вече нямаме такава неoбходимост да прекарваме време заедно. Комуникираме твърде много онлайн и не ни остава за какво да разговаряме „offline”.

Не вярваме, че моногамията е за нас. Не искаме да „пуснем корени”. Дори самата мисъл за това ни плаши. Не можем да си представим, че ще бъдем само с един човек до края на живота си. Тръгваме си.

Презираме постоянството. Намираме го за скучно. 

Искаме да вярваме, че сме „различни” от всички останали. Искаме да вярваме, че социалните норми не са за нас. Възприемаме се като „сексуално освободени”. Можем да разделим секса от любовта или поне си мислим, че можем. Първо си лягаме с някого и след това решаваме, че искаме да го обичаме.

Сексът идва лесно, верността – не.

„Да си легнеш с някого” стана новото „да се напиеш”. Правим го, не защото обичаме другия, а защото искаме да се почувстваме добре. Това е временно удовлетворение, от което имаме нужда.

Сексът извън връзката вече не е табу. Самите ни връзки вече не са така прости. Има отворени връзки, „приятели, които правят секс”, има секс за една нощ, секс без обвързване… Оставихме наистина малко място за любовта в живота си…

Ние сме практични хора, които се ръководят от логиката. Вече не знаем как да обичаме лудо.

Не бихме отишли на другия край на света, само за да видим човека, когото обичаме. И късаме. Защото сме разделени от голямо разстояние. Без да правим нищо, за да го преодолеем.

Уплашени сме. Страх ни е да се влюбим, страх ни е да се отдадем, страх ни е да не ни наранят, страх ни е да не разбият сърцата ни. Не допускаме никого до себе си, нито пък ние пристъпваме напред, предлагайки безусловна любов. Крием се зад стени, които сами сме издигнали.

Търсим любовта, но бягаме от нея, щом я срещнем.

Просто не можем да понесем бремето й. Не искаме да сме уязвими. Не искаме да разкриваме душата си пред никого. Пазим се твърде много.

Вече не ценим връзките. Не виждаме истинската стойност на човека до себе си.

Позволяваме на прекрасни хора да напуснат живота ни, защото си казваме, че „в морето има много риба”. 

Няма нищо на този свят, което не можем да покорим, и въпреки това, ето ни тук, объркани, изгубени, самотни. Изгубили способността си да обичаме истински, безрезервно, отдадено. Изгубили най-важното си човешко качество.

Някои го наричат Еволюция…”


Източник: dama.bg

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.

Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, „ледоразбивач“. Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот – плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно…

И Маяковски се върнал в Москва сам.

От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение „Писмо до Татяна Яковлева“. А за нея останали цветята. Или по-точно казано – Цветята.

Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя – хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.

Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза: „От Маяковски“.

На 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.

Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: „От Маяковски“.

Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял. Цветята пристигали и на 30-та година, когато той починал, и на 40-та, когато за него вече били забравили.

В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било „обичам те“, то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.

С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:“От Маяковски“. Цветята от поета се превърнали и в парижка история.

През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:“От Маяковски“.

Татяна Яковлева починала през 1991-ва година.

Pinterest

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува. Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине.

Pinterest
Pinterest

И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо.

Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му.

И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си. В играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел. Отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас… и да плува в утробата на Земята, в мълчаливо знание, заедно.

Pinterest
Pinterest

И когато той се оттегли… защото той ще го направи… за да избяга в страх в пещерата си… Съберете вашите баби около вас… обвийте се в тяхната мъдрост. Чуйте техния нежен шепот. Успокойте изплашеното си момичешко сърце. Призовавайки ви да сте тихи… и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му, песен на възпоменанието, за да може той да се успокои, още веднъж.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. 

Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче. С хитрост и примамки, със съблазън и номера. Само, за да го примамите… в мрежа на разруха. В място на хаос и омраза. По-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение. Това е отровата на смесените кръвни линии. На малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят. И това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва топките му. И това убива всички нас.

Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла. Покажете му сега истинската майка. Прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина. Тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки. Изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта. И му благодарете за възможността. Докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори.

Pinterest
Pinterest

Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправена и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване. Дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете. И се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали.

Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света… за вас!