Етикети Статии с етикети "детство"

детство

“Внезапно лицето на Томи помръкна.

— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.

— И аз — каза Аника.

— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.

— Казва се данък общ доход — поправи я Аника.

— Хм, все същата дивотия — каза Пипи. — Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.

— Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!

— Кой е казал, че трябва — възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…

— Какви хапчета? — попита Томи.

— Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат — каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна.

— Грах? — учуди се Томи.

— Така си мислиш — възрази Пипи. — Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна.

— Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника.

— О, да! — увери я Пипи. — Но, трябва да се глътнат на тъмно и да се каже:

Хайде, хапчета чудесни,

никога да не поресна.

— Искаш да кажеш “порасна” — поправи я Томи.

— Щом съм казала “поресна”, значи искам да кажа “поресна” — заяви Пипи. — Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват “порасна”, а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза “порасна” вместо “поресна” и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа! Беше много удобно, докато още можеше да лапа ябълки направо от дървото като жираф. Но сетне продължи да расте и стана прекалено дълъг. Когато идваха разни лелички на гости у тях и искаха да му кажат: “О, колко си пораснал, колко си послушен”, трябваше да крещят с тръба, за да ги чуе. Виждала съм само дългите му тънки крака, който се губеха в облаците като пилони на знамена. Никога вече не се чу нещо за него. Впрочем да! Веднъж решил да близне Слънцето, та му излязъл мехур на езика, и тогава надал такъв страхотен вик, че долу на земята цветята увехнали. Това беше последната вест от него. Но предполагам, че краката му сигурно все още се скитат из Рио и объркват движението на улиците.

— Не смея да взема от тия хапчета — каза Аника боязливо. — Ами ако кажа нещо погрешно?

— Няма да сгрешиш — увери я Пипи. — Ако мислех такова нещо, нямаше да ти дам никакви хапчета. Защо то би било доста еднообразно да играем не с теб, а с краката ти. Томи, аз и твоите крака — що за дружинка!

— Хайде, няма да сбъркаш, Аника — успокои я Томи.

Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана съвсем тъмно, само през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха мълчаливо в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след миг тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и после никога, никога няма да пораснат. Колко хубаво!

— Хайде! — прошепна Пипи.

Всеки глътна хапчето си.

— “Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна” — извикаха тримата в един глас.

Готово! Пипи запали лампата.”


„Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен (Пипи Дългото чорапче не иска да порасне)

„Именно те – децата ни, са единственото чисто и невинно нещо на този свят и ние трябва да направим всичко по силите си, за да направим тяхното бъдеще светло и спокойно. Нека направим света толкова съвършен, колкото е той в детските очи“ – Гюндюз Агаев

ce8e2798266fb582c13d6b2dc6e955ff


27bce70f15e3def9b770ab64ead34ab6

b196bfe5d92a72b721d678a73cc2bfcd


04e8fcdc879cdb35cea213d5a1759918

036bc336f92629b56046b094ff14e475


7ae9516bd67566e71f162752cb8ae350

0c71964e13f2f0a4d0b12bf26e3e8663


f192d6788f77f8012c220390a04a849e

12f425d32bb81274650bdbe600437c8e


5111daf6d8303cd7538cf3f120230c5b

5355489cb33a40c240c8d2f30edede2e


1e9c0f56a66952135926a29d00a1c41c

287963dbc546d4d03d791fee2a4beaa2


ff7f288563c7fd75c45f1e7e9dc60b8e

b917537dc967f0e07332f4511b09d40a


a9f3b98ca584692b39e107f7f0642aa4


Чрез тази емоционална серия от снимки и рисунки художникът Гюндюз Агаев осъжда всички, които искат да направят децата част от своята мръсна игра за власт, надмощия и пари.


ВИЖТЕ ОЩЕ:

Как сме близо, а колко всъщност сме далеч

На книгите с любов

Някога, преди не чак толкова много години, детството беше усмихнато, щуро и ухаещо на приключения. Тогава огласяхме летата с детските си викове и смехове и от ранни зори до късни нощи прашният път пред къщата на село и потайните места зад блока не можеха да си починат от нашите игри.

951

8432910-R3L8T8D-1000-2510716

10369898_786697021386984_3386005240283020030_n

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.

IMG_1559

d0bbd18ed182d0b5d0bdd0b8d186d0b0-d0b2d0bad183d181d0bdd0be-4

seloo4

Някога, преди не чак толкова много години, нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.

lastik

Кой-от-вас-е-играл-на-криеница-като-малък..

Прашка

Някога, преди не чак толкова много години, имаше само един продавач на сладолед. Идваше в селото веднъж на седмица, носеше 2 големи кофи с различен вкус, но сладоледът пак не стигаше за всички хлапета. Затова през останалото време изстудявахме дини и пъпеши в реката и се катерехме по дърветата, за да берем плодове.

Носталгия-по-детството

8

1235502760_1978

Дааа… Някога, преди не чак толкова много години, детството беше истинско.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Лятното домашно на един учител, което възхити цял свят

Луди, луди години

Pinterest

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Pinterest
Pinterest

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Pinterest
Pinterest

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Pinterest
Pinterest

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.