Tags Posts tagged with "брак"

брак

0 4658

Да се ожениш, за да бъдеш щастлив, е най-сигурният път към развода.

pinterest.com

Психологът д-р Кени Фланагън пише трогателно писмо до невръстния си син, за да му разясни единствената причина, заради която си струва да ожениш. Ако повечето хора я знаеха преди да встъпят в брак, със сигурност щеше да има много по-малко разводи и разочарования и много повече Любов на този свят…

„Скъпи сине,

Сякаш беше вчера, когато aкото ти излизаше от памперса и цапаше полата на майка ти. И ето ни тук, на прага на разговора за птичките и пчеличките. Да знаеш, това с акото беше далеч по-лесно.

Но все пак, преди да говорим за секс, бих искал да поговорим за сватбата. И не защото ще ти се разсърдя или укоря, ако не ги поставиш в този ред, – въпреки че ми се иска да го направиш, – но защото аз вярвам, че ако избереш единствената добра причина да се ожениш, ще направиш по-хубав всеки аспект от своя живот, включително и секса. 

pinterest.com
pinterest.com

Приятелю, ти вероятно ще искаш да се ожениш заради всевъзможни погрешни причини. Ние всички го правим. Всъщност, най-често срещаната причина да се ожениш се оказва и че е най-опасна: женим се, защото си мислим, че това ще ни направи щастливи. Да се ожениш, за да бъдеш щастлив, е най-сигурният път към развода.

Има красиви бракове. Но браковете не стават красиви, когато търсиш щастието; те стават красиви, когато търсиш нещо друго. Браковете стават красиви, когато двама души прегърнат единствената добра причина да се оженят: да практикуват ежедневното жертване на своето его.

Его. Може би чуваш тази дума за първи път. Може би ти звучи странна и объркваща. Ето какво значи тя за мен:

Твоето его е част от теб, която пази сърцето ти. Ти си роден с добро и красиво сърце и то никога няма да те изостави. Но когато аз бях твърде строг с теб, или когато твоите приятели започнаха да ти се подиграват за твоите извънкласни занимания, ти започна да се съмняваш дали сърцето ти е достатъчно добро. Не се притеснявай, в даден момент се случва с всички нас. 

И така, твоето съзнание започна да изгражда стена около твоето сърце. И това се случва с всички нас. Тя е като стената на голям замък с обширен ров пред нея – пази ни от нашественици, които могат да поискат да проникнат и да атакуват сърцето ни. И да благодарим на твоята его-стена! Твоето сърце си струва да се пази, приятелю!

В началото ние използваме его-стената само за да държи хората навън. Но обикновено,

pinterest.com
pinterest.com

докато растем, ние се уморяваме да се крием страхливо и решаваме, че най-добрата защита е нападението. Слагаме оръдия на нашата его-стена и започваме да стреляме. На някои хора това им изглежда като гняв. На други – като клюкарстване, осъждане и разногласие. Едно от моите любими его-оръдия е да се преструваш, че всички отвъд стената грешат. Това ме кара да се чувствам непогрешим и добродетелен, но всъщност просто ме пази на сигурно, вътре в моите идеи. Знам, че понякога съм стрелял с моите его-оръдия по теб и наистина съжалявам.

Понякога имаме нужда от нашите оръдия, за да оцелеем. Повечето пъти не е така.

И мъжете, и жените имат его-стени с оръдия. Но ти скоро ще бъдеш мъж, затова е важно да ти кажа какво обикновено правят мъжете със своите оръдия – ние ги оправдаваме, като се преструваме, че те са от жизнено значение за това да си „истински“ мъж. Всъщност, повечето от нас просто се страхуват, че сърцата им не са достатъчно добри за хората, които обичаме, затова избираме да стоим на сигурно, зад високите стени, защитени с много оръдия. 

Виждаш ли вече как това може да се превърне в проблем за брака?

Ако попаднеш в капана да възприемаш своята его-стена като определящо условие за това да си мъж, това ще разруши всички шансове да имаш дълъг и щастлив брак. Защото, в крайна сметка, цялата идея на брака е да разруши твоята его-стена, тухла по тухла, докато напълно не се отдадеш на човека, когото обичаш. Да бъдете отворени. Раними. Опасно свързани.

Приятелю, хората правят секс заради сублимния момент в него, когато съзнанието им е без стени, когато егото си отива, когато се чувстват свободни и напълно свързани. Чрез секса това чувство трае само миг. Но ако се отдадеш на брака, ти се отдаваш на продължителна, преливаща от радост работа по разрушаването на твоите его-стени. И то е за добро. Тогава моментът може да трае цял живот.

pinterest.com
pinterest.com

Много хора ще ти кажат, че ключът към щастливия брак е да поставиш Бог в центъра му, но аз мисля, че всичко зависи от това как твоето усещане за Бог се отразява на твоето его. Защото ако твоят Бог е Бог на силата, мощта и доминантността, Бог, който доказва, че ти винаги си прав и създава разделителни линии, чрез които да съдиш останалите, Бог, който те кара да стоиш на сигурно, мисля, че трябва да държиш този Бог, колкото е възможно по-далече от центъра на своя брак. Той само ще прави твоите его-стени по-високи и по-здрави.

Но ако твоят Бог е чувствителен, Бог, който обръща света с главата надолу, живее в ранимостта, прегръща тези, които са отритнати, готов е да пожертва всичко в името на мира и сдобряването и иска да изтъргува сигурността за опасната и рискована любов, тогава, съгласен съм, сложи го право в центъра на своя брак. Ако твоят Бог е в бизнеса с разрушаването на егото, той ще превърне твоя брак в свещена земя.

Каква е тайната на щастливия брак? Ожени се за някого, който е прегърнал същата причина за женитбата като теб. Някой, който би искал да умира до теб – не след 50 години, а ежедневно, докато разрушавате заедно стените на вашето его. Някой, който ще поиска да прегърне красотата на саможертвата, ще се съгласи да предаде силата си пред теб, ще приеме риска от това да е раним.

С други думи, някой, който иска да прекара едничкия си живот, стъпвайки в луда и опасна любов, с теб и само с теб. 

С моите разрушени стени, 

Татко“

Марк Гънгор (Mark Gungor) е пастор и един от най-вдъхновяващите лектори на тема брак и взаимоотношения между мъжете и жените. Семинарите му са винаги изключително емоционални не само защото дават много знание, мъдрост и помагат на хората да осъзнаят грешките си, но и просто защото са поднесени с много хумор и забавление. Предлагаме ви да се запознаете с една от най-популярните му лекции, която дава яснота за много неща по отношение на това как мислят мъжете и как жените. И как една двойка да се радва на щастлива и пълноценна връзка, разбира се! 

0 3964
3.bp.blogspot.com

„Отлагах това решение до последно. Но все пак денят настъпи. Веднага след като мъжът ми Бил излезе за работа, аз събрах багажа, взех двегодишния ни син под мишница и напуснахме семейното ни жилище. Отидохме при моите родители. Майка ми ни посрещна и ми обеща, че те с баща ми няма да ни оставят и ще ни помагат във всичко.

Pinterest
Pinterest

„Но до този момент, в който ти окончателно ще се разделиш с мъжа си, те моля да изпълниш една моя молба.“ – каза мама. Тя сложи пред мен лист хартия, дръпна в средата една вертикална черта отгоре до долу. Помоли ме в първата импровизирана графа да напиша нещата в Бил, които ме дразнят до такава степен, че просто повече е невъзможно да се живее с него. Във втората колонка трябваше да напиша положителните му качества. Знаех, че вторият списък ще е мнооого по-къс. В общи линии знаех какво ще напиша в първата колонка:

– Бил непрекъснато разхвърля нещата си навсякъде.
– Никога не казва къде отива.
– На масата смърка шумно и се държи неприлично.
– Никога не ми подарява хубави подаръци.
– Той е небрежен и доста стиснат.
– Никога не ми помага с домакинските работи.
– Вечно мълчи и не общува с мен.

Този списък стана дългичък и мястото на листа свърши. Вече имах доказателството, че нито една жена на света не би останала с такова чудовище под един покрив.

Cъс самодоволна усмивка казах на мама: „В другата колонка трябва да опиша положителните му качества, така ли?“ Но тя ми отговори, че и така си знае кои са му силните страни. Помоли ме да опиша моите реакции, възникващи при проява на всеки от недостатъците му. Срещу всяка точка от лявата страна – какво точно съм направила аз в отговор на поведението му.

Това беше по-трудно. Изобщо не очаквах да стане дума и за мен. Но знаех, че майка ми няма да ме остави на мира докато не изпълня и тази част от заданието. Така че започнах да пиша. Какво правех аз в отговор на дразненията:

– Гневях се.
– Крещях и плачех.
– Беше ме срам да съм до него.
– Играех го мъченица.
– Исках да съм се омъжила за някой друг.
– Смятах, че заслужавам повече.
– И въобще, той не е достоен за мен. 

Pinterest
Pinterest

И този списък стана безкраен. Тогава мама взе листа и го разряза на две по вертикалната линия. Накъса частта с недостатъците на бил и я хвърли в кофата за боклук. Подаде ми списъка, който се отнасяше за мен и ми каза: „Вземи този списък, върви у вас и помисли върху него днес. Детето нека остане при нас. После ела и ако твърдо си решила да напуснеш Бил, ние с баща ти ще те подкрепим безусловно“.

Върнах се у дома и погледнах парчето хартия. Без първата част с недостатъците на Бил, „моят“ списък изглеждаше страшно. Лъснаха черно на бяло всичките дивотии на ужасното ми поведение, цялата същност на деструктивните ми постъпки. Разбрах колко глупаво съм постъпвала през всичкото това време. После се замислих за качествата, които ме дразнеха у мъжа ми. Осъзнах, че в края на краищата не е имало нищо чак толкова страшно, нараняващо и непростимо. Бях толкова сърдита, че дори не забелязвах колко съм случила на мъж – той беше добър, не идеален, но добър човек.

Върнах се в рода на родителите ми. Удивително! Колко по-различна беше реакцията ми към същата ситуация. Чувствах спокойствие и благодарност. Преди пет години обещах пред олтара, че ще съм с мъжа си в богатство и в бедност, в болест и в здраве…докато смъртта ни раздели. Ужасих се колко лесно бях готова да променя живота си и да оставя детето си без баща до себе си. Само заради дреболии и минутен гняв.

Pinterest
Pinterest

Когато Бил се върна от работа, ние със сина ни бяхме вкъщи и го чакахме.

Бих искала да кажа, че Бил се е променил. Но не, той не се промени. Той продължаваше да си прави нещата, които ме дразнеха. Но аз промених отношението си към постъпките му. И до ден днешен съм благодарна на майка си, която спаси брака ни с мъдрия си съвет.

Когато Бил стана на 49 години му поставиха диагноза „болест на Алцхаймер“. Наложи му се да напусне работата си на преподавател. Аз се грижех за любимия си мъж. И когато синът ни попита: „Мамо, какво ще правим, когато тате вече няма да ни познава?“, аз отвърнах: „Затова пък ние ще го запомним като любимия ни баща и мъж, ще помним всичко, на каквото ни е научил и ще помним как ни е обичал“.

Беки Зербе е била омъжена за Бил 29 години.

0 4237

Ще срещнеш много любови. Но коя ще е истинската?

thevogueadvisor.com

– Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти?

– Ами… тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса… Всяко цвете е прекрасно по различен начин.

– А тогава, как избра баба? Защо реши, че тя е жената за теб?

Pinterest
Pinterest

– Това е друго. Всяка любов е красива, но не с всяка можеш да живееш…
Имал съм любови, които са ме връхлитали като ураган. Възнасяли са ме до небето, но и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със сила и устрем да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си разрушения.

А баба ти… тя беше като тих пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея много бури преди да я срещна, за да мога да я оценя.

Или както казваше нашият капитан: „Само корабокрушенецът, преживял ада на бушуващия океан, може истински да обикне брега“.