Search

баба - search results

If you're not happy with the results, please do another search

0 3935
Facebook

За силата на Любовта

Днес баща ми е най-добрият баща, който човек може да поиска. Той е любящ съпруг на майка ми (винаги я кара да се усмихва), винаги е бил на моите футболни мачове откакто съм на 5 (сега съм на 17) и осигурява издръжката на цялото семейство. Тази сутрин, когато се ровех в инструментите на баща ми за клещи, намерих една мръсна сгъната хартия на дъното. Беше лист от стар дневник, написан с почерка на баща ми точно един месец преди датата, на която съм се родил. Гласеше: „Аз съм на 18 години, алкохолик, отпаднал от колежа, жертва на малтретиране, с криминално досие за кражба на кола. И през следващия месец ще бъде добавено „баща тийнейджър“ към този списъка. Но се кълна, че ще оправя нещата за моето малко момченце. Аз ще бъда татко, какъвто никога не съм имал.“ Не знам как го е направил, но го е направил.

За ценността на истинското приятелство 

Сестра ми и аз бяхме жертви на лоша катастрофа. Сестра ми е една от най-популярните в училище – тя познава всеки. Аз пък съм малко интроверт и се мотая с едни и същи 2 момичета всеки ден. Сестра ми веднага публикува коментар във Facebook за нашата злополука. И докато всичките й приятели коментираха, моите 2 приятелки се появиха на мястото на инцидента, още преди лекарите да са пристигнали.

Facebook
Facebook

За вечно влюбения мъж 

Днес имам възрастен пациент, който страда от тежък случай на болестта Алцхаймер. Той рядко може да си спомни своето собствено име, както и често забравя къде е и какво е казал преди няколко минути. Но благодарение на някакво чудо (може би чудото на любовта) той си спомня коя е съпругата му всяка сутрин, когато тя се появи, за да прекара няколко часа с него. Той обикновено я посреща с думите: „Здравей, моя красива Ирина“.

За приятелската подкрепа 

Днес майка ми почина след дълга битка с рака. Най-добрият ми приятел живее на 2 км от вкъщи и ми се обади, за да ме утеши. Докато по телефона ме попита „Какво би направил, ако се появя в дома ти и ти дам най-голямата прегръдка на света?“.  Аз отговорих: „Сигурно ще се усмихна“.  И точно тогава той звънна на вратата ми.

За „специалните“ дни 

Днес се прибирах с дядо ми, когато той направи внезапен обратен завой и каза: „Забравих да купя букет цветя. Ще взема един от цветаря на ъгъла. Ще отнеме само секунда“. „Какво е толкова специално днес, че трябва да й купуваш цветя?“ – попитах аз. „Няма нещо специално днес“, каза дядо ми – „Всеки ден е специален. Баба ти обича цветя. Те поставят усмивка на лицето й“.

pinterest.com
pinterest.com

За предаността 

Днес гледах с ужас през прозореца на кухнята, когато моят 2-годишен син се подхлъзна и падна с главата напред в басейна. Но преди да успея да стигна до него, нашият лабрадор Рекс скочи след него, сграбчи го за якичката на ризата му и го дръпна към ниските стъпала, където той можеше да стои.

За съдбовните срещи 

Срещнах се с най-красивата жена в самолета. Приех, че няма да я видя отново и затова реших да й кажа колко е хубава. Тя ми даде най-искрената си усмивка и ми каза: „Никой не ми е казвал това през последните 10 години“. Оказва се, че и двамата сме в средата на 30-те, неженени, без деца и живеем на 10 метра един от друг. Имаме среща следващата събота, след като се върнем у дома.

За искрените чувства 

Днес съм само на 17 години, но съм заедно с приятеля ми Джейк в продължение на 3 години. Снощи беше първият път, когато прекарахме нощта заедно. Ние никога не сме го правили, но не го направихме и снощи. Вместо това пекохме курабийки, гледахме 2 комедии, смяхме се, играхме телевизионни игри и заспахме в прегръдките си. Въпреки предупрежденията от родителите ми, той не е бил нищо друго освен един джентълмен и най-добър приятел.

Facebook
Facebook

За (не)очакваното щастие

Днес докато спях, се събудих от гласа на моята дъщеря, викаща моето име. Спях в разтегателния фотьойл в болничната й стая. Отворих очи към красивата й усмивка. Дъщеря ми беше излязла от комата, в която беше от 98 дни.

0 4193

Или каква е истинската стойност на женската любов...

Късно вечерта. Сама съм. Сама съм в едно от новоизлюпените софийски заведения. Чакам да се видя с една от най-добрите си приятелки. Тя винаги ме изслушва с невероятно търпение и интерес, когато реша да излея върху нея цялата насъбрала се в мен емоция от несподелените ми чувства. Но. Тя закъснява. И този път закъснява точно навреме…

Грабвам първото попаднало ми списание и се зачитам. Чета, чета, чета… Една статия ме поглъща. Накрая просто вдигам поглед и си казвам: „Съдбата е странно нещо”.

Погълна ме историята на две жени – колкото обикновени, толкова и необикновени. Просто защото няма две еднакви личности, но пък винаги се намират допирни точки между някои хора.

Историята ли? Банална – за любовта. За любовта през погледа на две жени. Две много близки приятелки.

3e8a8a09c1a328f726e29b3e3b486988Марчела е адски красива, изтънчена, образована, ефирна, горда…Изглежда толкова съвършена, че мъжете не смеят да я доближат. А около нея винаги са кръжали много мъже.

Мария е… Е, няма грозна жена, но… Не хваща окото на мъжа от първия миг, но пък се цели много точно в сърцето му. А нейното, междувпрочем, е болно.

Какво могат да разкажат двете за любовите си ли?

Марчела има зад гърба си един 30-годишен брак. Завършил с развод. Тя се омъжва за красив, забавен, свалящ звезди „мъж”. Ооо, той знае как се живее живота, знае как се градят пясъчни замъци и как се пилеят пари по гуляй. А тя знае какво е да нямаш пари да си платиш тока. Но е толерантна, чакаща, преглъщаща и винаги е вярвала, че това един ден ще бъде оценено. Е… Не е било оценено. Хубавото е, че го осъзнава, макар и след 30 години.

Мария има зад гърба си 3 брака. Първият с 15 години по-млад мъж. Във времето на комунизма това е скандал, който я отвежда в Африка. Следва развод, бившият й забягва към САЩ, а тя се омъжва за втори път. За краля на страната, в която се намира. Разделя се и с него. Третият й съпруг е професор, който напуска красивата си жена, лудо влюбен в Мария. „Спечелих го, защото го карах да се чувства велик. Това е.” – казва тя. Невзрачната Мария има и много любовници. Един от тях се самоубива, защото не може да преживее раздялата с нея.

Как гледат двете на края на една връзка ли?

fc215047d212455cebc8ef7e44c61a6e„Преживеният миг остава завинаги. Можеш да редактираш спомените си така, че да станат хубави” – казва Марчела.

„Краят на една връзка е началото на нова” – казва Мария. Мария казва и други неща…

„Красивата жена не разбира, че любовта се създава. Не разбира философията на себеотдаването. Красивата жена не е най-хубавата жена. Хубавицата чака щастието наготово, а грозната се старае да го получи”.

Е, аз съм от онези жени, около които винаги има купища мъже. И все още не мога да кажа, че някога съм се влюбвала. Истински. Но пък разбирам. Разбирам, че първо трябва да се влюбя в себе си.

Когато обичаш себе си, няма значение дали си с характер на принцеса, кралица или императрица. Няма лошо, че се нуждаеш първо да получиш любов. Защото, когато ти я дадат, ще можеш да я „поливаш” и да я накараш да израсне.

Всеки има право на избор. Аз може и да имам допирни точки с Марчела, но избирам философията на Мария.

И както казва тя за финал: „Най-важното е да обичате себе си в любовта. Убийте мъжа с нежност. Вземете му ума с фантазия. Бъдете различна. Ние раждаме мъжете, те са наши деца”. 

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

На баба с любов… 

Да обичаш двама мъже? Нима е възможно