Успешните българи

снимка:Елизабет Липман за „Ню Йорк Таймс“
снимка:Елизабет Липман за „Ню Йорк Таймс“

Мария Попова живее в Ню Йорк, където е популярна журналистка и блогърка от български произход. Преди малко повече от 8 години тя създава BrainPickings.org, в който споделя интересни цитати, снимки и откъси от литературни произведения на различни автори. През 2012 г. списание FastCompany в Щатите я класира на 51-во място в списъка си с най-креативни личности на годината. Част от уроците, които Мария е научила през годините, водейки своя блог, тя споделя в него. Нека ги прочетем – заслужава си да им обърнем внимание!

1. Позволете си неудобния лукс да променяте мнението си

Развийте капацитета си за „негативна дееспособност”. Живеем в общество, в което един от най-големите поводи за срам е липсата на мнение, затова често оформяме позицията си на базата на повърхностни впечатления или на чужди идеи. Без да инвестираме времето или мисълта, които са необходими за изграждането на собствени лични убеждения. След това обикаляме и налагаме тези заимствани мнения и се вкопчваме в тях като удавник за сламка, която ни свързва със собствената ни реалност. Сякаш е твърде объркващо просто да кажем „не знам”. Но определено е по-удовлетворяващо да разберем чуждата гледна точка, отколкото да я отхвърлим и да настояваме, че сме прави – дори първото да изисква от нас да променим становището си по дадена тема, идеология или, преди всичко, да се вгледаме в себе си.

2. Не правете нищо само заради престижа, статута, парите или чуждото одобрение

Както е забелязал Пол Греъм, „престижът е мощен магнит, който изкривява дори представите ви за нещата, които харесвате. Той ви кара да работите не върху нещата, които харесвате, а върху онези, които бихте искали да харесвате.” Няма нищо лошо в тези външни мотиватори. Понякога, поне за малко, те ни карат да се чувстваме удовлетворени от живота, но в крайна сметка, не правят нито ставането в ранни доби, нито късното лягане по-вълнуващи или удовлетворяващи. Всъщност, те често ни разсейват и откъсват от нещата, които настина могат да ни донесат тези трайни възнаграждения.

Maurice Sendak
Maurice Sendak

3. Бъдете щедри

Бъдете щедри във времето, ресурсите и похвалите, с които дарявате околните, и особено в думите си. Много по-лесно е да сте критични, отколкото позитивни. Винаги помнете, че от другата страна на всеки разговор стои друго човешко същество. Да разбирате и да бъдете разбрани е един от най-големите дарове, а всяко общуване е идеална възможност да го получите и подарите.

4. Намерете време за тишина

Медитирайте, разхождайте се, карайте колело в произволна посока. В мечтаенето и дори в скуката, има скрита творческа цел. Най-добрите идеи ни идват, когато спрем да насилваме музата си и оставим частиците от случващото се около нас да се обединят в чудесно хрумване. Без жизненоважния етап на подсъзнателна обработка, целият поток от творчески процеси удря на камък.

Най-важното е да се наспивате. Освен че е най-страхотният творчески афродизиак, сънят влияе на будното ви състояние във всеки един момент – той диктува ритъма ви и определя настроението. Бъдете също толкова дисциплинирани по отношение на съня си, колкото сте в работата. Често гледаме на способността си да издържаме дълго без качествен сън като на повод за гордост, който доказва колко етични и старателни сме в службата. Всъщност, липсата на сън демонстрира единствено липса на самоуважение и приоритети. В крайна сметка, какво е по-важно от здравето и здравият ви разум?

Maurice Sendak
Maurice Sendak

5. Когато хората ви казват кои савярвайте им 

Това е съвет от Мая Ангелу. Също толкова важно е, когато те се опитват да ви казват кои сте вие, да не им вярвате. Вие сте единственият пазител на своята почтеност, а предположенията, направени от онези, които са разбрали и вас, и ценностите ви погрешно, говорят много за тях, но не казват абсолютно нищо за вас.

6. Присъствието е много по-сложно и удовлетворяващо изкуство от продуктивността

Културата, в която живеем, измерва стойността ни като човешки същества според производителността, възнаграждението и уменията ни да правим това и онова. Култът към продуктивността е важен, но прекаленото й възвеличаване ни ограбва от онова, което прави живота стойностен – капацитета ни да се наслаждаваме на всичко, което ни заобикаля. Както е казала Ани Дилард, „Как прекарваме живота си зависи от начина, по който прекарваме дните си.” 

7. „Очаквайте всичко, което си струва, да се случва бавно”

Този цитат е заимстван от мъдрата и прекрасна Деби Милман, тъй като е трудно да изразите нещо толкова фундаментално, но и толкова пренебрегвано в забързаното ни ежедневие, по по-точен начин. Митът за мигновения успех е точно това – мит, – но той ни напомня и че трябва сериозно да преосмислим дефиницията си за успеха. Както и преди съм казвала, пъпката не се превръща в цвят току-така. И въпреки това, нашата култура не се интересува от процеса на разцъфтяване. А именно в него се крие магията на съдбата и на изграждането на личността.


Повече за Мария Попова можете да научите от публикацията: „Тя има собствена империя, добри идеи и е българка“.

снимка:Елизабет Липман за „Ню Йорк Таймс“

Тя е човекът зад успеха на една от най-бързо растящите литературни империи в Интернет. Въпреки това е почти неизвестна. Твърд почитател е на старомодните идеи, макар че е едва на 28 години. Свиреп защитник е на книгите, но е категорична, че никога няма да напише своя. Дами и господа, запознайте се с Мария Попова! 

twitterВ точно 09,30 часа в една съботна сутрин Мария Попова се измъква от своя апартамент в Бруклин и слиза в малък подземен фитнес. Бившата бодибилдърка е българка и за изненада на мнозина е основател на все по-популярния магазин за идеи, известен като „Брейн Пикингс„.

Нейният изчерпателен набор от любопитни факти, забравени снимки, откъси от стари любовни писма и смесица от бележки захранва блог с 500 хиляди посетители месечно. Тя изпраща писма до 150 хиляди абонати и забавлява 263 хиляди души в Туитър. Производството, което постига с помощта на „захранения от човека двигател за откриване на интересното“, привлича еклектична група от поклонници, включително писателя Уилям Гибсън, певеца Джон Гробан, комика Дрю Кери, невролога Дейвид Ийгълман, актрисата Мия Фарлоу и създателите на Туитър Биз Стоун и Еван Уилямс.

„Тя е щастливка“, сподели Ан-Мари Слотър – професор от Принстън и бивш служител на държавния департамент. „Човек може да почувства огромното количество удоволствие, което тя изпитва, намирайки тези неща и споделяйки ги с околните. Като да се разхождаш из музей на съвременното изкуство е, само че получаваш персонализирана обиколка с гид“.

За разлика от повечето знаменитости с блогове, г-ца Попова желае да остане анонимна, което означава, че нейните последователи не знаят почти нищо за нея. Във времена, когато хората споделят в Туитър дори количеството захар, което слагат в кафето си, тя рядко използва местоимението „аз“. Нейната лична история почти отсъства. В сайта си няма собствена снимка. „Не чувствам необходимост да бъда в очите на обществото по този начин“, подчерта тя, след като прие с неохота да даде интервю за „Ню Йорк Таймс“. „Има известна сигурност в това да караш хората да чувстват, че си организация, а не човек“.

Мария е истинско дете на навиците. Започва всеки ден с тренировки. Тази сутрин прави 20 набирания и 50 лицеви опори. По-късно акцентира върху почти непозната книга от 1976 – „The Creativity Question“, и проверява своя „Айпад“.

Точно 70 минути по-късно се връща в своя скромен едностаен апартамент, за да напише кратко есе за Фройд и мечтите. Публикува материал в блога си, който обновява три пъти дневно. И всичко това, докато балансира върху уобълборд.

17ywy30stlb5vjpg

„Опитвам се да стоя мирно, докато работя. Но умът ми се разпилява навсякъде“, разкри тя с мек славянски акцент, напомнящ за момичетата на Бонд от 70-те. „А когато тялото ми се движи, се чувствам сякаш отвява всичките ми странични мисли и успяват да се концентрирам“. Наскоро българката се натъкнала на книга от 1942, която обръща внимание на хората с подобни навици. „Марк Твен ходел, докато диктувал. Бетовен пък се разхождал край реката. Може би има психо-биологичен елемент“.

Г-ца Попова смята, че дисциплината се корени в детските й години, прекарани зад „Желязната завеса“. Родителите й се запознати като тийнейджъри, когато били на студентски обмен в Русия. Родила се малко по-късно. Баща й бил инженер, който по-късно станал служител на Епъл. Майка й изучавала библиотекознание. „Не поддържаме много връзка, но наскоро се чухме в Скайп и цялото това нещо с библиотекознанието просто изскочи. Осъзнах, че много от нещата, които правя, са организационни. Нещо като Десетичната система Дюи за Мрежата. Майка ми се развълнува. Беше много смешно и трогателно“.

Баба й по майчина линия била библиограф и имала собствена колекция от енциклопедии. Голяма част от знанията й днес се дължат на факта, че просто отваряла томовете от страст за нови знания. „Интернет предразполага към това всичко да се представя пред очите ни“, посочи българката, чиито новини във Фейсбук и Туитър винаги са подредени по дата и най-нови. „А разгръщането на енциклопедията е интересен модел да научаваш за света от самосебе си“.

maria

След като завършила американска гимназия в България, кандидатствала в Пенсилванския университет, където се отегчила набързо от „индустриалния модел“ на образование. Докато била студентка, работела почасово в рекламна фирма. Един ден колега й изпратил имейл с прикачени файлове. Съдържали работата на конкурентите. Целта му била да вдъхнови нейния екип.

Но според Мария това бил погрешният начин. Обадила се на шефа си и му казала, че ще започне да изпраща собствени имейли всекидневно. Щели да съдържат всичко – от нови изследвания на биомимикрията до хайку на японски поети. Без да му мисли много, го кръстила „Брейн Пикингс„. „Караше ме да се чувствам по точно обратния начин на училището. Нещо като машина за любопитство и открития“. 

Брейн Пикингсе нейният опит да създаде библиотеката на XXI век, както би я подредила тя.Искам да построя нова рамка за информацията, която има значение“, обяснява българката. Една от целите й е да пресъздаде вратите, през които гледала на света като дете – научната библиотека на майка й и енциклопедиите на баба й. И ако има силите да го стори? „Ще се чувствам стимулирана“, признава Мария. „Все едно се уча“.

Някога чували ли сте името Васко Абаджиев? Нека ви кажем, че това е най-великият цигулар на 20-ти век! И той е българин...

Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва й въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „Геният- цигулар на XХ век.” Е, той успява и …. поради простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен…

Снимка: Пенчо Балкански
Снимка: Пенчо Балкански

Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена…

Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:

– Няма начин Ваше величество, ние сме българи.

Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва:

– Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист.

След това при него идва професор по композиция и му казва:

– Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.

Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България…. той скромно отказва.

Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.

Когато през 50-те избягва от комунистите и се установява в Западна Германия, известен импресарио му казва, че може да концертира по целия свят, но трябва да се откаже от изтеклия си вече български паспорт и да стане гражданин на ФРГ. Цигуларят казва: „Не мога. Аз съм българин“.

Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози. На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.

Блог на Маргарит Абаджиев
Блог на Маргарит Абаджиев

Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията. На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух – изпитва физическа болка от фалшиви тонове. На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от тези на победителя – 29-годишния Давид Ойстрах. На 10 години печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел. На 12 години печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж. На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория. Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.

805819760
Блог на Маргарит Абаджиев

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски…

Най-младият лауреат на „Димитровска награда” – на 26 години.

Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио.

През 1956 г. бяга в Германия. Комунистическата власт го обявява за „невъзвращенец”. Името му е забранено за произнасяне. Книгите, в които се споменава гения му са иззети от книжарници и библиотеки и унищожени. Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени завинаги. Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.

На 52 годишна възраст е намерен мъртъв в Хамбургската железница. Казва се Васко Абаджиев (1926-1978). На 14 януари щеше да навърши 85 години…

Той няма паметник в България, нито улица с неговото име. Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.

Последните десетина дни съм като обсебен. Всичко започна почти случайно с някакво куцо търсене в Google, което включваше думата цигулка. Зачетох се, потънах в текста, гледах и слушах, след което започнах да се гневя на себе си, че не знам за него повече от името му и че е бил цигулар през 50-те . Пощръклях и за няколко дни си намерих няколко книги и диск с негови изпълнения.


Добрата новина е, че паметта за преживяването Васко Абаджиев бавно и полека се завръща, благодарение на група мъдри хора, на които искам да благодаря:

117845346
Блог на Маргарит Абаджиев

1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през миналата година романа „Шакона пасион”, който разказва за живота на Васко Абаджиев. (няма родство между двамата).

2. Отново Маргарит Абаджиев издирва в частна колекция и прави достъпна в интернет забранената и унищожена книга „Майстори на цигулката” от Стефан Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира.

3. д-р Христо Василев е почитател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него миналата година беше издаден компакт диск с изпълнения на Васко Абаджиев.

4. Христо Василев създава сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени и записи.

952361227 (1)
Блог на Маргарит Абаджиев

5. През 2001г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и Александър Абаджиев (музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга „Забравеният велик Васко Абаджиев”

6. Книгата на Пиперов и Абаджиев е представена на матине, посветено на 75-години от рождението на музиканта на 7 януари 2001г. в рамките на Новогодишния музикален фестивал.

7. През 2001г.  проф. Лада Брашованова издава книгата „Паганини на ХХ век”

8. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „Васко Абаджиев”. През 2000г. правят концерт в зала България в негова памет. Йосиф Радионов е извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата изригва…

9. Клуб „Юнеско – Леонардо да Винчи” е отправил официално предложение до Юнеско: 2011г. да бъде обявена за „Година на Васко Абаджиев”

10. Има инициатива праха на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България.

Дискът, както и книгите „Шакона пасион“ и „Забравеният велик Васко Абаджиев“ могат да се купят от музикалната книжарница на ул. Ив. Вазов срещу Нар. театър.


Единственият оцелял кинозапис. Концертът е в зала „България“. На пианото е Панчо Владигеров…“


Огромни благодарности на автора на блога „Малките хроники на един немузикален човек“, който ни разказа историята на нашия велик сънародник. Оригиналният материал можете да видите ТУК!