Ли(ри)чно

0 4159

Той е невероятен любовник! Едно докосване и краката ми се подкосяват, една целувка и коленете ми омекват, а сексът с него… За него има само една дума – пристрастяващ.

А другият – той е изумителен мъж. С него целият свят придобива нов смисъл – можем да си говорим с часове, той ме разбира, не, той сякаш влиза в мислите ми. Как го прави? Винаги знае какво искам, от какво имам нужда и ми го дава… А сексът? Сексът всъщност не е никак лош.

Но не ми действа като наркотик. А аз искам да бъда опиянена! Не мога да се откажа от страстта си, не мога да се откажи и от сродната си душа – затова избирам и двете, пък да става каквото ще…

Да обичаш на два фронта. Нима това е възможно? И защо, по дяволите, идеалният мъж не съществува?

Вие някога питали ли сте за тези неща? Това са от онези въпроси, които си нямат отговор и колкото и да търсиш логиката, накрая ги „решаваш” като се предаваш на емоциите си.

И ако те се раздвояват, нима това е толкова лошo? Да си с двама едновременно се смята за табу, особено, ако си жена. Ако питаш психолозите обаче, те ще ти кажат, че това даже е много добра основа, за да изградиш една истинска връзка. Паралелните страсти в началото на една връзка могат да ти дадат „по-трезвен” поглед върху отношенията ти с другия. Така ще прецениш плюсовете и минусите му по-обективно.

Има логика в това. Даже се сещам за една приятелка, която в началото на всяка връзка се връща към някой бивш. Не говоря сексуално – просто започва да се чува и вижда по-усилено и с него. Това й помагало да поддържа тръпката с истинската й плячка. Защото, когато един мъж усети, че си силно увлечена само по него, може да се отдръпне. „Такива са си мъжете – ловци по природа” – обича да казва тя.

Възможно ли е обаче изневярата да е „здравословна”, когато се случи на по-късен етап от връзката? Дори наистина да обичаш и двамата, пак си е сигурен знак, че нещо ти липсва. И другото, което е почти сигурно, е, че ще има наранени. Освен ако и тримата не са тотални непукисти, но това някак си не се връзва с човешката природа.

Тогава къде е истината – да бъдеш егоисти или да жертваш собственото си удоволствие? Аз нямам отговор, а вие?

0 4307

Или каква е истинската стойност на женската любов...

Късно вечерта. Сама съм. Сама съм в едно от новоизлюпените софийски заведения. Чакам да се видя с една от най-добрите си приятелки. Тя винаги ме изслушва с невероятно търпение и интерес, когато реша да излея върху нея цялата насъбрала се в мен емоция от несподелените ми чувства. Но. Тя закъснява. И този път закъснява точно навреме…

Грабвам първото попаднало ми списание и се зачитам. Чета, чета, чета… Една статия ме поглъща. Накрая просто вдигам поглед и си казвам: „Съдбата е странно нещо”.

Погълна ме историята на две жени – колкото обикновени, толкова и необикновени. Просто защото няма две еднакви личности, но пък винаги се намират допирни точки между някои хора.

Историята ли? Банална – за любовта. За любовта през погледа на две жени. Две много близки приятелки.

3e8a8a09c1a328f726e29b3e3b486988Марчела е адски красива, изтънчена, образована, ефирна, горда…Изглежда толкова съвършена, че мъжете не смеят да я доближат. А около нея винаги са кръжали много мъже.

Мария е… Е, няма грозна жена, но… Не хваща окото на мъжа от първия миг, но пък се цели много точно в сърцето му. А нейното, междувпрочем, е болно.

Какво могат да разкажат двете за любовите си ли?

Марчела има зад гърба си един 30-годишен брак. Завършил с развод. Тя се омъжва за красив, забавен, свалящ звезди „мъж”. Ооо, той знае как се живее живота, знае как се градят пясъчни замъци и как се пилеят пари по гуляй. А тя знае какво е да нямаш пари да си платиш тока. Но е толерантна, чакаща, преглъщаща и винаги е вярвала, че това един ден ще бъде оценено. Е… Не е било оценено. Хубавото е, че го осъзнава, макар и след 30 години.

Мария има зад гърба си 3 брака. Първият с 15 години по-млад мъж. Във времето на комунизма това е скандал, който я отвежда в Африка. Следва развод, бившият й забягва към САЩ, а тя се омъжва за втори път. За краля на страната, в която се намира. Разделя се и с него. Третият й съпруг е професор, който напуска красивата си жена, лудо влюбен в Мария. „Спечелих го, защото го карах да се чувства велик. Това е.” – казва тя. Невзрачната Мария има и много любовници. Един от тях се самоубива, защото не може да преживее раздялата с нея.

Как гледат двете на края на една връзка ли?

fc215047d212455cebc8ef7e44c61a6e„Преживеният миг остава завинаги. Можеш да редактираш спомените си така, че да станат хубави” – казва Марчела.

„Краят на една връзка е началото на нова” – казва Мария. Мария казва и други неща…

„Красивата жена не разбира, че любовта се създава. Не разбира философията на себеотдаването. Красивата жена не е най-хубавата жена. Хубавицата чака щастието наготово, а грозната се старае да го получи”.

Е, аз съм от онези жени, около които винаги има купища мъже. И все още не мога да кажа, че някога съм се влюбвала. Истински. Но пък разбирам. Разбирам, че първо трябва да се влюбя в себе си.

Когато обичаш себе си, няма значение дали си с характер на принцеса, кралица или императрица. Няма лошо, че се нуждаеш първо да получиш любов. Защото, когато ти я дадат, ще можеш да я „поливаш” и да я накараш да израсне.

Всеки има право на избор. Аз може и да имам допирни точки с Марчела, но избирам философията на Мария.

И както казва тя за финал: „Най-важното е да обичате себе си в любовта. Убийте мъжа с нежност. Вземете му ума с фантазия. Бъдете различна. Ние раждаме мъжете, те са наши деца”. 

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

На баба с любов… 

Да обичаш двама мъже? Нима е възможно

0 4361

Още една цигара след страст. Обожавам ги. Никотинът ме изпълва отвътре като глътка чисто опиянение… Опиум? Чувствам се така, все едно съм взела смъртоносна доза опиум. Бях в екстаз, сега съм лека, безметежна, безплътна…

Присъдата е дадена. Влюбена съм, обсебена съм. Той е моят опиум…205ce4801898a14759a1ac11486336da

Поглеждам го. Спи. А само до преди минути в него гореше такава страст – дива, непреклонна и… нежна. Сега е останала само жерава. И тази лека усмивка на задоволство. Дали сънува нея?

Снощи другият мъж в живота ми – потенциалната ми половинка, ми каза, че ме обича. Той е създаден като по рецепта за идеалния мъж. Толкова е подходящ, толкова е всеотдаен, толкова е представителен… Но не ме пали. Пали ме любовникът ми. Другарчето ми за секс. Този, до когото лежа в момента.

С него сме открити. Казваме си нещата такива, каквито са. Защото не живеем с абсурдната идея, че ще градим бъдеще. Тя тежи. Живеем тук и сега, за мига, за искрата, която пали страстта…

И той ми каза, че обича. Каза ми, че обича друга жена. За него тя е някак тайнствена, леко безразлична, недостъпна…

Но сега до него съм аз. Лежа в леглото му и се питам… Защо природата ни е толкова извратена? И защо превръщаме любовта в извращение? Защо искаме, отчаяно, това, което не можем да имаме? Винаги. 8aaea74a8551c28a0bcbfcc47c315aecЗащо се вкопчваме в страстта, като подивели? И защо бягаме от любовта?

Не можем да преодолеем плътта ли? Или любовта ни е скучна?

Аз съм влюбена, обсебена, но не обичам… Поне го осъзнавам. Пак е нещо. Може и да заобичам потенциалната си половинка, но няма да заобичам любовника си. Не искам да го опознавам, да го разбирам, да го приемем… Искам той да си остане моята гореща тръпка. Искам обаче за него аз да съм повече от тръпка. Егоистично е знам. И глупаво, и смешно… Но го искам.

Наречете ме жена. С онова типично пренебрежение. Объркана жена. Но аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. Особено емоционалният мазохизъм…