Ли(ри)чно

0 4214

Ще срещнеш много любови. Но коя ще е истинската?

thevogueadvisor.com

– Дядо, а ти как разбра, че баба е любовта на живота ти?

– Ами… тя не е. Виж, синко, няма такова нещо като любовта на живота ти. Всяка любов, която изживееш е красива и неповторима. Няма как да сравняваш една с друга и да кажеш – тази е по-хубава. То е същото, като да сравняваш цветята – нима можеш да кажеш, че розата е по-красива от орхидеята или люляка, или еделвайса… Всяко цвете е прекрасно по различен начин.

– А тогава, как избра баба? Защо реши, че тя е жената за теб?

Pinterest
Pinterest

– Това е друго. Всяка любов е красива, но не с всяка можеш да живееш…
Имал съм любови, които са ме връхлитали като ураган. Възнасяли са ме до небето, но и са прекършвали крилете ми. Изпълвали са ме със сила и устрем да ги покоря. Но стихията не може да бъде удържана. След време тя сама си отива, оставяйки след себе си разрушения.

А баба ти… тя беше като тих пролетен дъжд, който напоява земята и от който се ражда живота. Трябваше да изживея много бури преди да я срещна, за да мога да я оценя.

Или както казваше нашият капитан: „Само корабокрушенецът, преживял ада на бушуващия океан, може истински да обикне брега“.

0 4205

...кога за последен път й каза че я обичаш?

Dior

Какво е да си глупак? Да искаш или да даваш? Да си открит и разголен или прикрит и защитен? Да признаваш грешките си или да ги отричаш? Да се бориш или да се предадеш? Да слушаш егото си и да следваш сърцето си? Да прощаваш или да се гневиш? Да обичаш или да мразиш?

– Ти си глупак!

– Моля?

– Добре ме чу. След всичко, което ми разказа, това е единственото логично обяснение.

– А ти какво очакваш да направя? Да й се моля?! Тя е тази, която си събра нещата и си тръгна.

– Както вече казах, ти си глупак. И ще ти обясня защо. Преди десет години извади невероятен късмет, срещайки тази жена, която те обичаше, без да бъде обсебваща, която те подкрепяше, без да се опитва да контролира всяка твоя стъпка. Тя знаеше колко е важна за теб личната свобода и ти даде целия простор, от който се нуждаеше. Ти обаче прие това за даденост. Нима не разбираш?! Тя не искаше да е целия ти живот, а просто да бъде важна част от него. Вместо това, ти се отнасяше с нея, сякаш е красиво допълнение към интериора на дома ти.

– Това не е вярно!

– Нима? Кога за последен път й каза че я обичаш? Кога я прегърна истински (прегръдките в стил „Добре дошли, приятели“ не се броят)? Кога танцува с нея? Кога се смя на шегите й? Кога й позволи да бъде слаба пред теб и да плаче на рамото ти? Кога за последен път заспа, държайки я в обятията си? Кога сподели с нея проблемите си и й поиска съвет?

– Амиии…

– Не помниш, нали? Защо тогава се учудваш, че тя си тръгна?

Facebook
Facebook

По-лошото обаче е, че вместо да осъзнаеш грешките си и да поговориш с нея, ти стоиш тук и ми се жалваш! Ако не я обичаш, добре. Но бъди мъж и й го кажи в очите. Ще бъде болезнено, но рано или късно и двамата ще може да продължите спокойно напред. В противен случай неизказаните думи винаги ще стоят между вас и ще ви дърпат назад. А ако още я обичаш, но отказваш да я потърсиш единствено заради глупавото си его, тогава ще си взема думите назад и ще ти кажа: Ти не си глупак… ти си идиот!

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Единствената причина, заради която си струва да се ожениш

Да обичаш двама? Нима това е възможно

0 4173

...или наръчник „как да затворим полето в кутийка“та на панелените мечти.

pinterest.com

Тази история не е моя. Не е и ваша, защото е много по-голяма от всички ни, взети заедно, барабар с айфоните ни, кабелните ни мечти и безжичните ни въжделения. Четири джи копнежите ни и селфи моралът ни нацупват засрамено джуки пред нея в поза за снимка. Тази история е нейна и е много повече от това, което някога ще се опитаме да направим в профилите си, в пробитите си слушалки и в показните си парти вселени. Тази история е за поле в сърце. И нищо повече, което да е важно… ама наистина. 

БАБА СТАНА НА 82 ГОДИНИ ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ, НО СПОРЕД МЕН ТЯ ЖИВЯ ДО 80. ТОЧНО ДО МОМЕНТА, КОГАТО ВСИЧКИ ЗАЕДНО ПРЕВЪРНАХМЕ НЕБЕТО Й И ПОЛЕТО Й В ТЕЛЕВИЗОР, ДИВАН И ГАРСОНИЕРА.

ФАЗА ЕДНО – КОГАТО ТРЕВАТА СТАВА ПАНЕЛНА И ДО НЕЯ СЕ СТИГА С АСАНСЬОР 

pinterest.com
pinterest.com

Тя е болна от Алцхаймер, деменция или просто от „страх“, както тя му вика. Най-големият шибаняк сред немците е Алцхаймер, но това едва ли е обяснено точно така в медицинската литература. „Скърбя по ягодовите поляни. Изпадам в дисбаланс. Във обща недостатъчност. Падам в медицината…“ е казал Рахнев. И баба е изпаднала в дисбаланс, в обща недостатъчност по ягодовите полета. Паднала е в медицината. Заболяване на „ума“, на краткосрочната памет и на очите, които стават обятни, за разлика от предишната им необятност, в която можеше да се удави дори косатката Уили от онзи романтичния филм за рибната свобода. Тя – баба, не косатката, не може вече да се оправя сама и затова се наложи нагледно да убием свободата й. Наложи се да спрем душата й да прави топлина, уют и баници и да се опитаме да й покажем колко е прекрасно да мечтае като всички нас – панелно. Комплексно, с такса за мечтите – асансьор, стълбищно осветление и чистачка, да й чисти излишните, защото прекаленото мечтаене излиза скъпо и се прави събрание на входа, ако възникне. И ние го направихме, за да види колко е прекрасно да живее. По градски.

ФАЗА ДВЕ – КАК ДА УБИЕШ ИСКРАТА САМО В ТРИ ЛЕСНИ СТЪПКИ 

Ако искате да угасите искрата в човек, живял в кирпичена къща в една далечна махала, почти като по Йовков, отгледал пет деца, ходил бос, присъствал на бомбардировките край София, виждал самодиви, строил къща сам и лекувал всичко с магични билки, не за пушене, представете си, нещата са изключително прости. Трябва да изминете само няколко елементарни стъпки. Може и да си ги купите по Топ Шоп на промоционални цени, но и в домашни условия не е много сложно. Първо – обяснете на свободната му душа, дишала истински въздух и пила планинска вода, че тук доматите са пластмасови, разстоянията непреодолими пеша, а слънцето е луминесцентно, като през зимата има и енергоспестяващо в по-добрите магазини.

КАЖЕТЕ МУ СЪЩО, ЧЕ НЕ ЗНАЕМ ИМЕНАТА НА ВСИЧКИ ПРОДАВАЧКИ В МАГАЗИНА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПАЗАРУВАМЕ НА ТЕФТЕР, ЧЕ ЗА ДА СЕ РАЗХОДИ ДО ГОРАТА, МУ ТРЯБВА ЛИФТ ИЛИ МИНИМУМ БИЛЕТЧЕ ЗА ТРАМВАЙ И ЧЕ ПО ПОЛЕТАТА ОКОЛО БЛОКОВЕТЕ НЕ РАСТАТ МАЛИНИ, А ТЕЦ-ОВЕ.

Ако това не помогне и обектът все още ухае на борови връхчета, от които се прави най-сладкото сладко

pinterest.com
pinterest.com

на света и на детство, преминете към стъпка две. Създайте му музикална фонова среда, която да е изпъстрена не с шум на река в късна пролет (когато асфалтът ухае на дъжд, а светът е събран в цветовете на вишната пред твоята улица), а такава, наситена с говор от телевизор, бръмчене на компютър, надуване на автомобилни клаксони и звук от миялна машина.  И за финал най-важното: мълчете! Когато тя е спряла, а погледът й издава, че е пак там, където има глъчка, където шуми гора, където се живее, ама наистина – вие мълчете. Мълчете, защото имате много работа, защото цъкате фейсбук или проверявате  мейли от службата. Мълчете, защото нямате батерия, защото вайбърът ви се ебава, защото сте нервни или кисели. Мълчете. Сега не е времето, когато да чуете мечтите й, спомените й от безкрайни хора, от магични случки, от любов, от страх, от тогава, когато са искали да я откраднат, от погача – топла и вкусна, и от онази нова блуза, която сама си е изплела и е била хит сред всички баби на улицата за месеци напред. Сега не им е времето на нейните истории за оня истинския живот, затова мълчете.

ФАЗА ТРИ – ОБЩА НЕДОСТАТЪЧНОСТ 

Когато видите, че обектът е спрял да се усмихва дори когато му предлагате италианска паста с песто, ягодово тирамису или сьомга на пара с черен трюфел и пяна от грах, най-вероятно сте успели да го интегрирате. Най-вероятно ръцете й, събрали в многото си гънки цялото ви детство – босо, рошаво и пълно, са станали по-меки, по-градски и са се научили да пускат дистанционното. Най-вероятно шегите й, диалектът й и благите й думи са се превърнали в емотиконки, а вие най-после може да бъдете спокойни. Не е нужно да обяснявате защо ви няма от сутрин до вечер, защо тук хората не се смеят толкова много, не псуват толкова често и не си ходят в къщите без предупреждение.

НЕ Е НУЖНО ВЕЧЕ ДА РАЗЯСНЯВАТЕ, ЧЕ „ЧЕСТНАТА ДУМА“ И ОТКЛЮЧЕНАТА ВРАТА НА АПАРТАМЕНТА СА ЗА ГЛУПАЦИТЕ, ЗА ОПТИМИСТИТЕ, А НЕ ЗА СТОЛИЧАНИТЕ.

Сега вече сте превърнали полето, баирите, дъхавите люляци и изсушената лайка в мазето в култивиран градски джънк. Сега вече сте затворили жътварските песни, първите целувки до онзи стария орех след моста и звука от преминаващите влакове под звездите в добре стерилизирана зимнина. Стерилизирали сте всичко био, което може да се стерилизира, и доволни, в хармония със себе си закусвате киселото си мляко „Хармоника“ от био ферма за два и петдесет. Сега вече всичко е наред, защото истинският живот е за глупаците и за тези, болни от Алцхаймер. Истинският живот е останал в гънките на ръцете й и в небцето й, на което тя вика небе. „Имам нещо на небето, баба“ – казва, а на вашето небе има ли нещо?! Панелни мечти!

На баба,
която пази полето,
защото дори над балкона има небе… същото.

Или защо понякога животът е гаден...

hdscreen.me

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

FacebookЗнам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта иFacebook щастието. Защото човек е устроен така. Вечно е да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

19cc7cdfc5e1f9ce21191582641718bdИ ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата