Ли(ри)чно

0 3757
Pinterest
Pinterest
Pinterest

„- Ах, ЛЮБОВ, така мечтая да бъда, като тебе – с възхищение все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА, ти си много по-силна от мен.

– А, ти знаеш ли в какво се крие моята сила? – попитала ЛЮБОВТА замислено клатейки глава.

– Защото, ти си важна за хората.

– Не, скъпа моя, съвсем не е така – въздъхнала любовта и погалила влюбеността по главата. АЗ УМЕЯ ИСТИНСКИ ДА ПРОЩАВАМ. Прошката ми дава тази огромна сила.

– Можеш ли да простиш Предателството?

– Да мога, затова защото често пъти Предателството идва от невежество, а не от умисъл и злоба.

– А, можеш ли да простиш Изневяра?

– Да, и Изневярата мога да простя, защото по този начин човек получава възможност да избере най-доброто за себе си.

– Ти можеш ли да простиш Лъжата?

Pinterest
Pinterest

Лъжата – е по-малкото зло – глупавичката ми, защото често тя е продиктувана от Отчаянието, осъзнаването на собствената вина, или от нежелание да причиниш болка на любимия човек, а това са положителни показатели.

– Аз не мисля така, това са просто лъжливи хора, мръсници. Съгласи се, че има и такива из между тях.

– Разбира се, че има, но аз нямам отношения с тях, те просто не знаят да обичат

– Какво друго можеш да простиш?

Мога да простя Гнева, защото той е краткотраен. Острите думи, също мога да простя, защото често произлизат от Огорчението, а огорчението не може да се предвиди и контролира, а и всеки страда и понася горчилката по своему.

– Какво още прощаваш, кажи?

– Още, мога да простя Обидата – тя е по-голямата сестра на Огорчението, те често следват едно след друго. Мога да простя Разочарованието, защото често след него следва Страданието, а страданието пречиства хората.

Pinterest
Pinterest

– Ах, ЛЮБОВ! Ти наистина си удивителна! Ти можеш да простиш всичко! А, аз при първото изпитание угасвам, като изгаряща кибритена клечка! Аз така ти завиждам!

– И тук не си права, скъпа моя – НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРОЩАВА ВСИЧКО – ДОРИ ЛЮБОВТА!

– Но, ти току-що ми разказа съвсем различни неща.

– Всичко, което казах аз наистина мога да простя и прощавам безкрайно. Но на света има нещо, което не може да прости даже ЛЮБОВТА. То наранява повече от Измяната и Предателството, причинява повече болка от Лъжата и Обидата. Ти ще разбереш това, когато се срещнеш с него очи в очи. Запомни ВЛЮБЕНОСТ, най-страшният враг на чувствата е – БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. Появи ли се то, за него лекарство и прошка няма!“

ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Красивата жена не е най-хубавата жена

Как да разпознаеш любовта на живота си

0 3766
Facebook

През 1924 г. Гео Милев поставя ребром въпроса: „Прекрасно, но – що е отечество?“. Поетът, писателят, художникът, полиглотът плаща с живота си цената за смелостта да попита защо „държава“ и „родина“ се превърнаха в напълно противоположни понятия…

Днес не е много по-различно, макар и да не е същото. Днес въпросите от „Септември“ продължават да отекват в съзнанието на всички българи. Днес близо 2 милиона сънародници са избрали да избягат от държавата си, отказали са се да Живеят в Родината си, за да съществуват някъде в чужбина. 

За злочестата им съдба, но и за оптимизма в по-доброто бъдеще, разказва трогателната изповед на Ива Ценкова: 

Facebook
Facebook

„Живяли ли сте някога извън границите на България за повече от няколко седмици? Усетили ли сте живота „навън“? Миляли ли сте някога за родното слънце и земя? Било ли ви е тъжно, че пропускате рождените дни на близките си хора?

Ако да, то тогава със сигурност знаете, че животът извън граница не е само цветя и рози, а самотните нощи са повече от реалност. Истина е, че в чужбина може да се постигне много, наистина служителите в институциите могат да се държат нормално и наистина транспортните средства пристигат навреме.

По-голямата истина е обаче, че за всичко това, за този „по-добър“ живот, се плаща, а цената му изобщо не е малка. Плаща се с емоции, жертви, приятелства, сблъскване с дискриминация, неистово упорство и труд и много компромиси. Плаща се с неща много по-ценни от парите. Реките от мед и злато отдавна са част от градския фолклор.

В България все ще има някой, който да каже: „Какво му е толкова трудното, всичко там е толкова уредено?“. И това е в реда на нещата. Аз не очаквам от човек, който не е живял в чужбина да разбере моите размисли над въпроса. Българите извън родината отдавна са тема, която слабо интересува обществото в България, защото е твъде далеч от битието.

Родната преса рядко и почти по изключение пише за тези над 2 милиона българи по света в „Другата България“. Те биват възприети като хора, които са избягали, спасили са се, и на които „всичко им е уредено“. Но повярвайте драги читатели, това далеч не е така.

Отскоро съм в Австрия, но за двете години, през които съм била тук се сблъсках с доста българи и техните съдби. Проблемите на тези хора минават отвъд битовизма. На тях не им липсва прехрана, не им липсва подслон. Те страдат от факта, че са завинаги чужди, в чужда държава, с чуждо слънце.

Facebook
Facebook

Докато в България се опитваме да бъдем различни, то в чужбина изпитваме нужда да принадлежим към нещо. Не отдавна ми се случи една възрастна австрийка да откаже да говори с мен заради националността ми. В такива моменти е трудно да запазиш самообладание и да вярваш в „толерантния западноевропеец“. Но ти се налага.

Тук някой друг ерудиран българин ще каже: „Те сами са избрали тази съдба“. И ще бъде прав. Всеки заминава с ясната представа, че животът зад граница, интеграцията и приспособяването към новата култура не са лесни, но никой не е напълно подготвен за това, което го очаква. Целта на тези размисли не е по нашенски да се оплакваме, нямат за цел и да събудят съжаление. С тях аз просто целя да представя една по-различна гледна точка.

Всички ние сме изтъкани от българската нишка. Всички ние в чужбина милеем за страната си. Както хората са казали, оценяваш нещо, когато вече го нямаш. Важно е обаче да се прави разлика между Родината България и държавата България. Държавата е тази, която кара повечето българи да заминават, а Родината и родното ги карат да се връщат.

Факт е обаче, че точно българите в чужбина, тези избягали „предатели“, са хората, които осигуряват значителен източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят към платежния баланс чрез паричните преводи до своите близки. Според изчисления това е вторият по големина финансов поток след преките чуждестранни инвестиции.

А възможността за завръщане в Родината винаги си остава реална и обмисляна възможност. Нека не забравяме, че емигрантите са хора, които могат да приложат събраните в чужбина умения и да направят нещо смислено за обществото. Когато в него се създаде образ на “успелия човек” – някой, който е образован и работи усилено, то този успех става еталон и се разпространява, мотивирайки и другите хора. Емиграцията разполага с духовната нагласа и потенциал – финансови възможности, знания, идеи и контакти. Не я отритвайте така лесно.

Facebook
Facebook

Помислете.

Почувствайте.

Погледнете от друг ъгъл.

Бъдете по-широко скроени. Всеки има право на личен избор, а правилният отговор е мит. Наречете ме наивна оптимистка, но аз вярвам в щастливия край, вярвам в розовото бъдеще и вярвам в българите. Убедена съм и че всичко, което му трябва на човек е малко надежда и вяра. Защо не повярвате и вие?

Дотук със скромните ми разсъждения. Другото времето ще го покаже…“

0 3914

Ако всяка майка научи сина си на тези прости истини по отношение на жените, на света щеше да има много по-малко разбити сърца, излъгани очаквания и разрушени връзки. 

Pinterest
Pinterest

1. Ти задавай тона на взаимоотношенията с жената до теб. Не взимай от нея повече, отколкото можеш да й дадеш.

2. За да разбереш коя жена е подходяща за твоя съпруга, запитай се дали ще ти е приятно да остарееш с нея. Ако си отговориш положително, нещата са ясни.

3. Никога не сравнявай жена си с мен. Това само ще я вбеси. И не я карай да се грижи за теб, все едно ти е майка.

4. В живота има два вида любов. Първата те разболява. Втората изважда на повърхността най-доброто от теб. Винаги избирай втората – в нея говори сърцето ти. Първата е илюзия – в нея говори егото ти.

Pinterest
Pinterest

5. Можеш да правиш всичко, което прави жената. Включително да сменяш пелените и да пазаруваш. Споделените отговорности са ключът към успешната връзка.

6. Не бъди мнителен. Научи се да приемаш извинения. И да се извиняваш.

7. Никога не си позволявай да се държиш зле с една жена. Само слабаците и комплексарите го правят.

8. Подарявай й цветя с повод и без повод, дори ако твърди, че не държи на това.

9. Бъди силен и нежен. Бъди нейната опора и нейната утеха. Бъди най-добрия й приятел.

10. Позволи й тя да бъде най-добрия ти приятел.

Ако всяка майка научи сина си на тези прости истини, там, където страстта и любовта са си отишли, ще останат обичта и уважението. Не мислите ли? 

0 3949
3.bp.blogspot.com

„Отлагах това решение до последно. Но все пак денят настъпи. Веднага след като мъжът ми Бил излезе за работа, аз събрах багажа, взех двегодишния ни син под мишница и напуснахме семейното ни жилище. Отидохме при моите родители. Майка ми ни посрещна и ми обеща, че те с баща ми няма да ни оставят и ще ни помагат във всичко.

Pinterest
Pinterest

„Но до този момент, в който ти окончателно ще се разделиш с мъжа си, те моля да изпълниш една моя молба.“ – каза мама. Тя сложи пред мен лист хартия, дръпна в средата една вертикална черта отгоре до долу. Помоли ме в първата импровизирана графа да напиша нещата в Бил, които ме дразнят до такава степен, че просто повече е невъзможно да се живее с него. Във втората колонка трябваше да напиша положителните му качества. Знаех, че вторият списък ще е мнооого по-къс. В общи линии знаех какво ще напиша в първата колонка:

– Бил непрекъснато разхвърля нещата си навсякъде.
– Никога не казва къде отива.
– На масата смърка шумно и се държи неприлично.
– Никога не ми подарява хубави подаръци.
– Той е небрежен и доста стиснат.
– Никога не ми помага с домакинските работи.
– Вечно мълчи и не общува с мен.

Този списък стана дългичък и мястото на листа свърши. Вече имах доказателството, че нито една жена на света не би останала с такова чудовище под един покрив.

Cъс самодоволна усмивка казах на мама: „В другата колонка трябва да опиша положителните му качества, така ли?“ Но тя ми отговори, че и така си знае кои са му силните страни. Помоли ме да опиша моите реакции, възникващи при проява на всеки от недостатъците му. Срещу всяка точка от лявата страна – какво точно съм направила аз в отговор на поведението му.

Това беше по-трудно. Изобщо не очаквах да стане дума и за мен. Но знаех, че майка ми няма да ме остави на мира докато не изпълня и тази част от заданието. Така че започнах да пиша. Какво правех аз в отговор на дразненията:

– Гневях се.
– Крещях и плачех.
– Беше ме срам да съм до него.
– Играех го мъченица.
– Исках да съм се омъжила за някой друг.
– Смятах, че заслужавам повече.
– И въобще, той не е достоен за мен. 

Pinterest
Pinterest

И този списък стана безкраен. Тогава мама взе листа и го разряза на две по вертикалната линия. Накъса частта с недостатъците на бил и я хвърли в кофата за боклук. Подаде ми списъка, който се отнасяше за мен и ми каза: „Вземи този списък, върви у вас и помисли върху него днес. Детето нека остане при нас. После ела и ако твърдо си решила да напуснеш Бил, ние с баща ти ще те подкрепим безусловно“.

Върнах се у дома и погледнах парчето хартия. Без първата част с недостатъците на Бил, „моят“ списък изглеждаше страшно. Лъснаха черно на бяло всичките дивотии на ужасното ми поведение, цялата същност на деструктивните ми постъпки. Разбрах колко глупаво съм постъпвала през всичкото това време. После се замислих за качествата, които ме дразнеха у мъжа ми. Осъзнах, че в края на краищата не е имало нищо чак толкова страшно, нараняващо и непростимо. Бях толкова сърдита, че дори не забелязвах колко съм случила на мъж – той беше добър, не идеален, но добър човек.

Върнах се в рода на родителите ми. Удивително! Колко по-различна беше реакцията ми към същата ситуация. Чувствах спокойствие и благодарност. Преди пет години обещах пред олтара, че ще съм с мъжа си в богатство и в бедност, в болест и в здраве…докато смъртта ни раздели. Ужасих се колко лесно бях готова да променя живота си и да оставя детето си без баща до себе си. Само заради дреболии и минутен гняв.

Pinterest
Pinterest

Когато Бил се върна от работа, ние със сина ни бяхме вкъщи и го чакахме.

Бих искала да кажа, че Бил се е променил. Но не, той не се промени. Той продължаваше да си прави нещата, които ме дразнеха. Но аз промених отношението си към постъпките му. И до ден днешен съм благодарна на майка си, която спаси брака ни с мъдрия си съвет.

Когато Бил стана на 49 години му поставиха диагноза „болест на Алцхаймер“. Наложи му се да напусне работата си на преподавател. Аз се грижех за любимия си мъж. И когато синът ни попита: „Мамо, какво ще правим, когато тате вече няма да ни познава?“, аз отвърнах: „Затова пък ние ще го запомним като любимия ни баща и мъж, ще помним всичко, на каквото ни е научил и ще помним как ни е обичал“.

Беки Зербе е била омъжена за Бил 29 години.