Ли(ри)чно

0 2373

Един ден нюйоркският фотограф Eric Pickersgill става свидетел на следната сцена: баща и двете му дъщери са седнали на  маса в едно кафе и се взират в екраните на смартфоните си, докато майката?! Тя гледа през прозореца тъжно и самотно…

Този ден Ерик решава да създаде проекта „Removed“ (премахнат – бел. ред.). Той заснел различни хора в ежедневието им, но… Фотографът им взел всички дигитални устройства. Резултататът няма как да не ни накара да се замислим какво ни дават и какво ограбват от нас новите технологии.

2647360-R3L8T8D-650-0023ae634f20178059cc0c

2649610-R3L8T8D-650-grant_670

2647260-R3L8T8D-650-pickersgill-and-his-wife-often-lie-in-bed-focused-on-their-devices-for-the-photo-series-removed-he-removed-their-phones-to-show-just-how-weird-that-can-be

2647710-R3L8T8D-650-0023ae634f20178059c903

2647460-R3L8T8D-650-Ashleys_Neighbors_670

2649060-R3L8T8D-650-Snoopys_670

0 1272

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

– Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

– Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

– А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

– А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

– 5-те най-богати човека в света

– 5-те последни Мис Свят

– 10 лауреата на Нобелова награда

– 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

– трима приятели, помогнали ви в труден момент

– някой, накарал ви да се чувствате специален

– 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

0

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

0 1716

„Тръгвам си, мила Ани! 

Бях до теб точно 33 години, 5 месеца и 3 дни – време, което си заслужаваше всеки миг от съществуването. Обичах те безумно точно 33 години, 5 месеца и 3 дни. Не заслужавах да приключиш нещата между нас по този начин, Ани!

Нека за раздяла ти припомня някои от трудностите, през които заедно преминахме. Аз, като твой ангел, ти го дължа, нищо че ти ме освободи просто така, без предупреждение.

4aaaf75ee5877cd5db49aa0eb7186bffНай–силна беше връзката ни, когато ти беше бебе. Тогава обожаваше да слушаш приказките, които шептях над малкото ти креватче по цял ден. Заливаше се от смях, когато те гъделичках с перата си. Не се съмняваше нито за миг в съществуването ми.

Ти растеше и все по–мъчно за мен ставаше да те накарам да ме чуеш, да успявам да те предпазвам и да ти бъда от помощ.

Искам да знаеш, мила моя Ани, че бях до теб, когато на 15 години за първи път изпи няколко водки една след друга на някакъв купон и припадна в банята. Бях там и положих ръце под главата ти, за да не се удариш сериозно на плочките, и стоях, нежно придържайки те, докато не се свести. А когато изтрезня и плака цяла неделя, обвинявайки себе си, срамувайки се от себе си, аз бях до теб неотлъчно, обичайки те, говорейки ти, че си просто дете, което се опитва да порасне, а растежът често боли…

И през онази кошмарна нощ бях до теб, Ани. Когато за първи път на 17 години беше с момче. По-точно с мъж. Без ти да искаш. Без да знаеш как да избягаш. Без да знаеш дали сама „не си го просила“. В онази вечер ти погреба вярата си в ангели хранители. Та нима, ако съществуваха ангели, те биха допуснали да ти се случи подобно нещо? Аз не спрях онзи мъж с черния пуловер и раирания панталон, Ани, но не защото не те обичам, а защото има болки по пътя на всеки човек, които са част от Божествения ред. Има мъка, която твоят ангел може да ти спести (не се съмнявай, че винаги съм го правил, когато съм можел), но има и мъка, през която трябва да преминеш. Ангелите не могат да променят съдбовните моменти в живота ти, но могат да ти вдъхнат сили, за да приемеш трагичните събития в живота, без да загубиш завинаги душата си. Знам, че болката от онази вечер кървеше в теб много години след това, но тази болка ти разкри, че притежаваш една дива сила, която може да ти е от голяма помощ занапред. В онази нощ аз стоях над главата ти и пеех люлчини песни, докато ти лежеше на калната земя, сгушена на кълбо, а душата ти беше излязла от това тяло, което тогава намрази завинаги… Пеех ти нежно, докато не намери сили да се изправиш от калта.

fff365e3cdd109bc441deddd38b76bf1

Помня и когато удари плесница на сина си, защото отказваше да си сложи пижамата. Плесница, която силно изплющя по атомите на съществото ти. Аз виждах зад тази плесница умората в очите ти, докачливостта ти, нещастния ти брак, но ти, Ани, видя единствено провал – твоят личен провал да бъдеш майка. И намрази себе си. Детето забрави шамара. Детето обичаше своята майка по същия начин, както преди. Майката не можа да се обикне отново…

Правих ти компания и през дългите ти самотни нощи след развода, когато се упрекваше, че бракът ти не продължи, и четири години, преди съвсем да се разпадне. Бях до теб, когато държеше чашата с уиски до малките часове на нощта, бях до теб и когато плачеше, когато проклинаше целия живот, когато чувстваше как самотата те души и те оставя без дъх. А ти не беше сама. Имаше мен.

Знаеш ли колко е трудно да си ангел, Ани? Да обичаш безусловно някой, който сам себе си не може да понася? Да гледаш как любимото ти същество се самоубива от липса на любов е най–тъжното нещо в света на ангелите. Да гледаш как човекът, който искаш да опазиш от всяко зло, пие до несвяст, пуши цигара след цигара, взима наркотици, прави безразборен секс, но не защото така изпитва голямо удоволствие, а защото подсъзнателно (а понякога съвсем съзнателно) иска да наказва себе си. Защото е виновен. Защото не му пука за живота му.

За какво се наказваш? Защо мислиш, че не си достатъчно добра? c5f3815ee87e03ee77ef74d4a4497255

Изневери, лъжи, предателства, завист, гняв – да, ти носиш всичко това в себе си. Съвсем не си безгрешна. Но колкото и грехове да имаш, ти си оставаш дете на Бог, и имаш своя ангел, който ти шепти всеки ден: „Обичам те! Ти заслужаваш цялата любов на света и аз ти я давам. От теб искам единствено да позволиш на сърцето си да разчете божественото послание, което ти носи твоят ангел хранител. От теб искам само да имаш смелостта всеки ден да поспираш и да поглеждаш себе си през очите на своя ангел, да поглеждаш себе си през очите на любовта“.

За миг погледни през моите очи, дете! Погледни през очите на своя ангел – хранител само за миг! Почувствай чистата любов, с която те обичам. Аз съм те виждал и в калта, и на пода, и болна, и бясна, изневеряваща, лъжеща, в депресии и в жестокост. И през всеки миг съм те обичал с цялото си ангелско сърце!

Сега е време да отивам при някое новородено, което ще ме избере за свой ангел в този си живот. И да започвам отначало с изтъркания урок, винаги един и същ, урокът за любовта и прошката. Цял един живот все на него уча и все ненаучен остава.“

След последните думи ангелът на Ани постоя безмълвен до тялото й няколко минути, оставяйки сълзите да се стичат по красивото му лице, а после отлетя. Ани лежеше в ковчег. Рано сутринта се беше блъснала челно в друга кола, прибирайки се от заведение в нетрезво състояние.

Моника Василева 

0 1505
Pinterest

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува. Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине.

Pinterest
Pinterest

И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо.

Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му.

И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си. В играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел. Отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас… и да плува в утробата на Земята, в мълчаливо знание, заедно.

Pinterest
Pinterest

И когато той се оттегли… защото той ще го направи… за да избяга в страх в пещерата си… Съберете вашите баби около вас… обвийте се в тяхната мъдрост. Чуйте техния нежен шепот. Успокойте изплашеното си момичешко сърце. Призовавайки ви да сте тихи… и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му, песен на възпоменанието, за да може той да се успокои, още веднъж.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. 

Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче. С хитрост и примамки, със съблазън и номера. Само, за да го примамите… в мрежа на разруха. В място на хаос и омраза. По-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение. Това е отровата на смесените кръвни линии. На малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят. И това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва топките му. И това убива всички нас.

Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла. Покажете му сега истинската майка. Прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина. Тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки. Изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта. И му благодарете за възможността. Докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори.

Pinterest
Pinterest

Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправена и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване. Дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете. И се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали.

Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света… за вас!