Ли(ри)чно

0 1008

„Скоро случайно попаднах на един нов популярен български филм и се загледах в него. Няколко нощи след това ми тежеше това, което видях, или по-скоро начина, по който беше представено.

Едно време, когато бях малка, в детските филмчета доброто и злото бяха диференцирани и ясно разграничени: пепляшка е добра, а мащехата и е лоша. Пепеляшка става принцеса, мащехата умира от яд. Доброто се награждава с добро, злото – със зло. Понеже харесвам анимации, продължих да ги гледам и с годините наблюдавах как се размива границата между черно и бяло. Как малко по малко се променя детското съзнание и разбиране за морал. Освен ругатните и сексуалните елементи, добрите герои започнаха да стават скучни, а започна да се акцентира върху това, че лошите не са съвсем лоши и е готино да бъдем като тях. Казвахме си – да, така е по-реалистично, но всъщност те командваха това кое да възприемаме за нормално и кое – не.  Светът ни моделира такива, каквито той желае да бъдем: като започнем от детските филми и минем през порното, сериалите, музиката и рекламите.

Да се върна на българския филм. Уважаван лекар на средна възраст се влюбва в млада стажантка, с която започва да работи. В началото тя е непреклонна, но той е много мил и любящ към нея и тя постепенно се влюбва, в последствие на което забременява от него. Жената на лекаря естествено е много зла, властна и студена, тя разбира за всичко е се опитва да отрови младата любовница. Дъщерята на лекаря (също млада лекарка, но не чак толкова млада, колкото любовницата) я намира кървяща и безсилна в кабинета и извиква баща си, той я преглежда, бди над нея, плачат заедно и накрая с радост установяват, че плода е все още жив. Това беше сюжета, но как беше представен той?

Горкият лекар беше измъчен от живота си и копнееше за любов. Младата любовница пък е отраснала без баща и грижа, затова тази възможност за връзка с по-зрял мъж я остави безсилна и размекна моралните и ценности. Така се гледаха в очите, така се държаха за ръцете… Цялата история между тях беше пресъздадена с толкова привлекателен драматизъм, че чак да ти се прииска да си на тяхно място. Присъствието на дъщерята на лекаря ни най-малко не ги смущаваше, защото в тяхната любов нямаше повод за срам. Любовта побеждава всичко, нали? И си заслужава да жертваме живота си на нейния олтар?!

Втората история в сюжета беше за млада жена, която си беше продала бебето. Въпреки че беше направила този чудовищен избор, един санитар се влюби в нея и започнаха връзка. Също така много драматично и красиво!

Шокирах се!

Действия, които водят до душевна, морална, духовна и физическа смърт се представят за привлекателни и чудесни!

И затова искам да ви кажа:

Някой излъга децата ви, че е готино да си бунтар, да не спазваш законите, да се противиш и да гледаш с пренебрежение към всички институции и власти.

Някой излъга децата ви, че няма нужда да уважаваш учителите, полицаите, лекарите, военните, чистачките по улиците.

Някой излъга децата ви, че важното в университета е да изкараш оценки по какъвто и да е метод, а не да се опитваш да научиш нещо.

Някой излъга децата ви, че е готино да пушиш цигари, че е красиво да гледаш как издишваш дима и правиш кръгчета от него.

Някой излъга децата ви, че е срамно да си в заведение и да не пиеш алкохол, че не можеш да се забавляваш без него, че алкохола те отпуска и те кара да се чувстваш щастлив.

Някой излъга децата ви да гледат ганстерски филми и да повтарят мутренски лафове, да повярват, че мутрите са готини и имат добри сърца, въпреки че пласират наркотици на деца и се избиват един-друг без да им мигне окото.

Някой излъга децата ви, че бракът е старомодна институция и че е съвсем приемливо да живеят и спят с когото им хрумне.

Някой излъга децата ви да експериментират с различни партньори, да се събират, разделят, да приемат като нещо нормално полигамията и хомосексуализма.

Някой излъга децата ви, че секса е просто една потребност – като храната и водата.

Някой излъга децата ви, че е срамно да се говори за вяра и за Бог, да се ходи на църква и да се търси смисъла на живота.

Някой излъга децата ви, че всички религии са еднакви и те нямат значение.

Някой излъга децата ви, че е готино да си лош и нацупен

Някой излъга децата ви да карат с мръсна газ и да не спазват правилата за движение, защото те са за загубеняци.

Някой излъга децата ви, че хляб, яден скришно е сладък и че всичко може да ти се размине, ако си тарикат.

Някой излъга децата ви, че трябва да се впишат в тази греховна и корумпирана система, защото не могат да я променят.

Някой излъга децата ви, че ако чувстваш любов към някого, ти трябва да имаш този човек на всяка цена, защото имаш право да бъдеш щастлив.

Някой излъга децата ви, че изневярата е нещо нормално.

Някой излъга децата ви да задоволяват всеки каприз на тялото си и да не познават самоконтрола.

Някой излъга децата ви да живеят, водени от емоциите, а не от разума си.

Някой излъга децата ви, че е готино да псуваш и да говориш нецензурни думи.

Някой излъга децата ви, че няма нищо лошо в това да си лош.

Някой излъга децата ви да правят всичко възможно, за да са скандални и различни.

Някой излъга децата ви да грабят с пълни шепи от света и че действията им нямат последствия.

Някой излъга децата ви, че не отговарят пред никой.

Някой излъга децата ви, че репутацията ти струва повече от съвестта ти.

Някой излъга децата ви, че парите са най-ценния ресурс.

ВНИМАВАЙ ТОЗИ НЯКОЙ ДА НЕ СИ ТИ!“


Автор: Ваня Великова

Източник: НАТАЛИСЕЙ

Великият писател Габриел Гарсия Маркес  е роден на 6 март 1927 година и издъхва на 17 април 2014-та. От 1999 г. се бори с рак на лимфните възли.

Заради болестта той  почти се бе оттеглил от всякакви публични изяви. Още тогава писателят  написа своето предсмъртно писмо. То напомня за простите човешки истини, които Нобеловият лауреат ни призовава да не забравим. Ето го и него:


Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш през вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.


Източник: tazikniga.com

Всички сме губили важен човек. Смъртта ни разделя завинаги и в разгара на мъката обикновено се убеждаваме в три важни неща:

1.) Най-лошото може да се случва на най-добрите хора без видима причина.

2.) Повечето от хората около нас, дори онези, за които мислим че са студени и безразлични, са добри и всъщност ги е грижа.

3.) Трудно е да видим абсолютно всички възможности, които животът ни дава, докато не погледнем назад. Невъзможно е напълно да разберем определени житейски обстоятелства докато те не ни се случат реално и не отминат.

ccf66601b2d63a01a962f25431f249d3

Имайки предвид всичко това, може да се определят 7 важни урока, които всеки научава по трудния начин. Те са следните:

1. Хората, които губим, завинаги остават част от нас. Никога напълно не спира да ни липсва някой, с когото смъртта ни е разделила. Налага се да се научим да живеем без него.

2. Щастието се корени в намирането на смисъл. В откриването на начин да бъде важно присъствието ни за други хора. Освен това, да се борим за щастието не е равно на това да се чувстваме щастливи. Второто зависи от моментни обствоятелства.

3. Търсенето на висока оценка от другите ни обезценява. Страхът, че ще бъдем отхвърлени от социалната среда ни възпира от прогреса може би повече от всичко. Този страх може да се неутрализира само с правилната настройка на мислене.

4. Съжалението, че сме или не сме сторили нещо, боли много повече от страха. Най-силният от всички страхове трябва да бъде страхът от пропуснатия живот. Затова трябва да поемаме рискове. Ако никога не сме си губили ума, не сме си следвали сърцето.

acb0acfdebbe9c694cd9cf9996515731

5. Животът е твърде непредвидим, за да градим дългосрочни и категорични планове. Накрая разбираме, че най-големите подаръци са пристигнали в необичайна опаковка. Ще ни помогне, ако приемем, че не всичко е било писано да се случи. И че понякога се вкопчваме в илюзията.

6. Когато се опитаме да избягаме възможно най-надалеч, свършваме тичайки на едно място. Обикновено това се случва докато мисълта ни непрекъснато се връща в миналото и в неговите болезнени случки.

7. Неочакваните трудности са неизбежни и полезни. Дори когато изглежда, че животът ни се разпада на парчета, всъщност той се пренарежда.


Източник: блогът MarcandAngel

0 1948

“Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”

Фредерик Бегбеде, “Разкази под екстази”

IntimatePhotos-1


“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”

Емили Бронте, “Брулени хълмове”


 

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”

Елиф Шафак, „Любов”

IntimatePhotos-9


“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

Джон Стайнбек, “На изток от Рая”

IntimatePhotos-13


“Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

Джордж Оруел, “1984”

IntimatePhotos-8


“Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.”

Съмърсет Моъм, “Обикновена авантюра”

IntimatePhotos-15


“Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

Лев Толстой, “Анна Каренина”

IntimatePhotos-5


“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

Франсис Скот Фицджералд, “Нежна е нощта”

IntimatePhotos-2


“То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.”

Ерих Мария Ремарк, “Трима другари”

IntimatePhotos-3


“В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!”

Николай Хайтов, “Мъжки времена”

IntimatePhotos-16


“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

Павел Вежинов, “Нощем с белите коне”

IntimatePhotos-10


“Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”

Блага Димитрова, “Лавина”

IntimatePhotos-11


“– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”

Ерих Мария Ремарк, “Триумфалната арка”

IntimatePhotos-14


“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”

Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”

IntimatePhotos-12


“Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието.”

Блага Димитрова, “Пътуване към себе си”

IntimatePhotos-4


“Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”

Габриел Гарсия Маркес, “Любов по време на холера“

IntimatePhotos-6


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Да срещнеш голямата си любов след 10 години

Притча: Как да разпознаеш любовта на живота си