Ли(ри)чно

0 4628

Да се ожениш, за да бъдеш щастлив, е най-сигурният път към развода.

pinterest.com

Психологът д-р Кени Фланагън пише трогателно писмо до невръстния си син, за да му разясни единствената причина, заради която си струва да ожениш. Ако повечето хора я знаеха преди да встъпят в брак, със сигурност щеше да има много по-малко разводи и разочарования и много повече Любов на този свят…

„Скъпи сине,

Сякаш беше вчера, когато aкото ти излизаше от памперса и цапаше полата на майка ти. И ето ни тук, на прага на разговора за птичките и пчеличките. Да знаеш, това с акото беше далеч по-лесно.

Но все пак, преди да говорим за секс, бих искал да поговорим за сватбата. И не защото ще ти се разсърдя или укоря, ако не ги поставиш в този ред, – въпреки че ми се иска да го направиш, – но защото аз вярвам, че ако избереш единствената добра причина да се ожениш, ще направиш по-хубав всеки аспект от своя живот, включително и секса. 

pinterest.com
pinterest.com

Приятелю, ти вероятно ще искаш да се ожениш заради всевъзможни погрешни причини. Ние всички го правим. Всъщност, най-често срещаната причина да се ожениш се оказва и че е най-опасна: женим се, защото си мислим, че това ще ни направи щастливи. Да се ожениш, за да бъдеш щастлив, е най-сигурният път към развода.

Има красиви бракове. Но браковете не стават красиви, когато търсиш щастието; те стават красиви, когато търсиш нещо друго. Браковете стават красиви, когато двама души прегърнат единствената добра причина да се оженят: да практикуват ежедневното жертване на своето его.

Его. Може би чуваш тази дума за първи път. Може би ти звучи странна и объркваща. Ето какво значи тя за мен:

Твоето его е част от теб, която пази сърцето ти. Ти си роден с добро и красиво сърце и то никога няма да те изостави. Но когато аз бях твърде строг с теб, или когато твоите приятели започнаха да ти се подиграват за твоите извънкласни занимания, ти започна да се съмняваш дали сърцето ти е достатъчно добро. Не се притеснявай, в даден момент се случва с всички нас. 

И така, твоето съзнание започна да изгражда стена около твоето сърце. И това се случва с всички нас. Тя е като стената на голям замък с обширен ров пред нея – пази ни от нашественици, които могат да поискат да проникнат и да атакуват сърцето ни. И да благодарим на твоята его-стена! Твоето сърце си струва да се пази, приятелю!

В началото ние използваме его-стената само за да държи хората навън. Но обикновено,

pinterest.com
pinterest.com

докато растем, ние се уморяваме да се крием страхливо и решаваме, че най-добрата защита е нападението. Слагаме оръдия на нашата его-стена и започваме да стреляме. На някои хора това им изглежда като гняв. На други – като клюкарстване, осъждане и разногласие. Едно от моите любими его-оръдия е да се преструваш, че всички отвъд стената грешат. Това ме кара да се чувствам непогрешим и добродетелен, но всъщност просто ме пази на сигурно, вътре в моите идеи. Знам, че понякога съм стрелял с моите его-оръдия по теб и наистина съжалявам.

Понякога имаме нужда от нашите оръдия, за да оцелеем. Повечето пъти не е така.

И мъжете, и жените имат его-стени с оръдия. Но ти скоро ще бъдеш мъж, затова е важно да ти кажа какво обикновено правят мъжете със своите оръдия – ние ги оправдаваме, като се преструваме, че те са от жизнено значение за това да си „истински“ мъж. Всъщност, повечето от нас просто се страхуват, че сърцата им не са достатъчно добри за хората, които обичаме, затова избираме да стоим на сигурно, зад високите стени, защитени с много оръдия. 

Виждаш ли вече как това може да се превърне в проблем за брака?

Ако попаднеш в капана да възприемаш своята его-стена като определящо условие за това да си мъж, това ще разруши всички шансове да имаш дълъг и щастлив брак. Защото, в крайна сметка, цялата идея на брака е да разруши твоята его-стена, тухла по тухла, докато напълно не се отдадеш на човека, когото обичаш. Да бъдете отворени. Раними. Опасно свързани.

Приятелю, хората правят секс заради сублимния момент в него, когато съзнанието им е без стени, когато егото си отива, когато се чувстват свободни и напълно свързани. Чрез секса това чувство трае само миг. Но ако се отдадеш на брака, ти се отдаваш на продължителна, преливаща от радост работа по разрушаването на твоите его-стени. И то е за добро. Тогава моментът може да трае цял живот.

pinterest.com
pinterest.com

Много хора ще ти кажат, че ключът към щастливия брак е да поставиш Бог в центъра му, но аз мисля, че всичко зависи от това как твоето усещане за Бог се отразява на твоето его. Защото ако твоят Бог е Бог на силата, мощта и доминантността, Бог, който доказва, че ти винаги си прав и създава разделителни линии, чрез които да съдиш останалите, Бог, който те кара да стоиш на сигурно, мисля, че трябва да държиш този Бог, колкото е възможно по-далече от центъра на своя брак. Той само ще прави твоите его-стени по-високи и по-здрави.

Но ако твоят Бог е чувствителен, Бог, който обръща света с главата надолу, живее в ранимостта, прегръща тези, които са отритнати, готов е да пожертва всичко в името на мира и сдобряването и иска да изтъргува сигурността за опасната и рискована любов, тогава, съгласен съм, сложи го право в центъра на своя брак. Ако твоят Бог е в бизнеса с разрушаването на егото, той ще превърне твоя брак в свещена земя.

Каква е тайната на щастливия брак? Ожени се за някого, който е прегърнал същата причина за женитбата като теб. Някой, който би искал да умира до теб – не след 50 години, а ежедневно, докато разрушавате заедно стените на вашето его. Някой, който ще поиска да прегърне красотата на саможертвата, ще се съгласи да предаде силата си пред теб, ще приеме риска от това да е раним.

С други думи, някой, който иска да прекара едничкия си живот, стъпвайки в луда и опасна любов, с теб и само с теб. 

С моите разрушени стени, 

Татко“

0 630

Няма да го направя. Няма да те моля да ме обичаш.
Може би ще се озовем на едно и също място, в един и същ момент.
Може би ще искаме едни и същи неща.
Може би ще усетиш, че аз съм за теб и ти си за мен.

Но аз няма да те моля. Няма да те убеждавам.

Животът е твърде кратък за драма и излишни нерви. И сърцето ми се умори от всичко това.

Ще бъдат там. Ще отворя сърцето си за теб. И ще ти предложа любовта си.
Но няма да тичам след теб. Правила съм го преди и знам, че не се получава.

Отказвам да се нуждая от теб.
Избирам да искам теб.

Ще говоря с теб. Ще те изслушвам. Ще споделям с теб. Ще се допитвам до теб. Ще съм добра с теб. Ще те приемам. Ще подкрепям. Ще те обичам.

Но няма да те моля да ме обичаш. Защото не искам такава любов.

Искам любов, в която двамата се избират. Всеки ден. Отново и отново.
Просто защото искат да го направят. А не защото се чувстват притиснати.

Искам любов, в която двамата са заедно, не защото не могат да живеят един без друг, а защото не искат.

Знам, че това ще е любов, в която, когато сме сами, ти със себе си, и аз със себе си, ще си задаваме въпроси. Ще изпитваме неувереност. Но когато се срещнем, ще намираме отговора. Отново и отново. И този отговор ще е, че ти си най-добрият им избор. И аз съм твоят. Днес. И утре.

Затова няма да те моля да ме обичаш.
Ще те помоля само, ако ме обичаш, да го правиш истински.


Автор: Рене Пикар

0 759

„Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си.” – Сьорен Киркегор

Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.

Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.

А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.

Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка. Ето защо…

Живеем отвън навътре, а не обратното

Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.

Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!

Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.

И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.

Търсим кариера, преди да разберем призванието си

Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.

Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.

Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”

Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.

Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.

Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.

Мразим мълчанието

Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.

Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.

Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”

Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.

Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.

Не харесваме тъмната си страна

Карл Юнг я нарича сянката. Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.

Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.

Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.

Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.

Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.

Обезсмисляме подсъзнанието си

В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”

Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.

За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.

Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.

И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.


 

Автор: Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, за Inc.com

Източник: manager.bg

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, да да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болка. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да можете да го скриете от другите. Тогава ще разберете кои са с вас и кои – не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще можете да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо. Толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти“ ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта, а опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. Ще се наложи да встъпите в истински взаимоотношения с хората, на които по-рано можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари. И ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще се наложи да настроите вътрешната си ценностна система, а желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас, а вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите  лице в лице. И ще има две истини – тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите. Да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет, ще дойте точният момент…


 

Автор: Аглая Датешидзе