BeYOU(tiful)

0 759

„Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си.” – Сьорен Киркегор

Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.

Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.

А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.

Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка. Ето защо…

Живеем отвън навътре, а не обратното

Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.

Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!

Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.

И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.

Търсим кариера, преди да разберем призванието си

Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.

Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.

Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”

Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.

Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.

Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.

Мразим мълчанието

Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.

Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.

Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”

Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.

Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.

Не харесваме тъмната си страна

Карл Юнг я нарича сянката. Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.

Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.

Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.

Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.

Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.

Обезсмисляме подсъзнанието си

В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”

Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.

За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.

Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.

И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.


 

Автор: Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, за Inc.com

Източник: manager.bg

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, да да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болка. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да можете да го скриете от другите. Тогава ще разберете кои са с вас и кои – не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще можете да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо. Толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти“ ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта, а опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. Ще се наложи да встъпите в истински взаимоотношения с хората, на които по-рано можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари. И ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще се наложи да настроите вътрешната си ценностна система, а желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас, а вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите  лице в лице. И ще има две истини – тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите. Да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет, ще дойте точният момент…


 

Автор: Аглая Датешидзе

0 1951

“Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”

Фредерик Бегбеде, “Разкази под екстази”

IntimatePhotos-1


“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”

Емили Бронте, “Брулени хълмове”


 

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”

Елиф Шафак, „Любов”

IntimatePhotos-9


“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

Джон Стайнбек, “На изток от Рая”

IntimatePhotos-13


“Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.”

Джордж Оруел, “1984”

IntimatePhotos-8


“Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.”

Съмърсет Моъм, “Обикновена авантюра”

IntimatePhotos-15


“Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

Лев Толстой, “Анна Каренина”

IntimatePhotos-5


“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

Франсис Скот Фицджералд, “Нежна е нощта”

IntimatePhotos-2


“То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.”

Ерих Мария Ремарк, “Трима другари”

IntimatePhotos-3


“В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!”

Николай Хайтов, “Мъжки времена”

IntimatePhotos-16


“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

Павел Вежинов, “Нощем с белите коне”

IntimatePhotos-10


“Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен глас: „Как е възможно? Той с тая!“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”

Блага Димитрова, “Лавина”

IntimatePhotos-11


“– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”

Ерих Мария Ремарк, “Триумфалната арка”

IntimatePhotos-14


“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”

Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”

IntimatePhotos-12


“Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието.”

Блага Димитрова, “Пътуване към себе си”

IntimatePhotos-4


“Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”

Габриел Гарсия Маркес, “Любов по време на холера“

IntimatePhotos-6


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Да срещнеш голямата си любов след 10 години

Притча: Как да разпознаеш любовта на живота си

„Тази сутрин напуснах Испания. Ужасена и с разбито сърце. Боя се, че това е грешка. Може би пътуването ми ще бъде провал… чувствам се толкова отчуждена… толкова самотна.“

17 октомври 2014 г.

Измина една година от деня, в който се качих на самолета, трепереща като дете и чудейки се дали не правя една огромна грешка. Пренасях в жертва почти целия си живот в името на това сляпо приключение – 3-месечно пътуване из САЩ с извънредно малко пари. Тогава за момент си помислих, че най-правилното решение е да се обърна и да сляза от самолета. Сега не минава и ден, в който да не благодаря на себе си, че не го направих.

Няма да се върна в Испания след три месеца на опознаване и приключения. Преливам от вдъхновение, идеи, жизненост и цветове! Това пътуване промени живота ми, никога не съм се виждала толкова ясно. Всичко изглежда толкова малко оттук… освен любовта. Тя е гигантска, чудна и толкова, толкова проста, че ми идва да избухна в смях.

12 януари 2015 г.

image3
Стаята ми, март 2015 г.

Това са малки откъси от приключенски бележки, които мълчаливо свидетелстват за най-великото преживяване в живота ми. С тях символично отпразнувам първата си година на шеметно пътуване из света, като горещо препоръчвам на всеки от вас да се впусне в подобна одисея. Не се колебайте, ако такава мисъл ви е минавала през ума! Ето какво даде на мен този номадски начин на живот:

Осъзнах колко малко пари всъщност ми трябват, за да живея сама и добре. Оглеждали ли сте някога стаята си, замисляйки се кое оттам ви е наистина необходимо? Да тръгнеш на път с малко пари е най-доброто антикомерсиално хапче на света! Когато потреблението стане ваш „План Я“, накрая в списъка след споделянето, обмена и „направи си сам“, ще се превърнете в много по-свободни хора. Едно от първите неща, които направих след като се прибрах вкъщи, беше опаковането и даряването на 2/3 от вещите и дрехите си. А усещането беше едно тотално облекчение! Колкото по-малко се нуждаеш, толкова повече имаш. Толкова е просто.

image4
Всяко място е приветливо, ако имате правилното отношение. Летище „Дъблин“, януари 2015 г.

Научих толкова много за себе си, че в момента да си позволя да бъда тъжна и отчаяна, е трудна задача. Годината, прекарана в оцеляване, ме накара да разсъждавам много по-различно. Отговарях си на въпроси като „Как ще стигна до следващата си дестинация?“; „Колко трябва да похарча за храна тази седмица?“; „Мога ли да оставя багажа си в къщата на непознат?“. Разбрах, че е невъзможно винаги да взимам правилното решение. Правих много грешки, които ми бяха ценни уроци. Най-важният от тях е, че трябва да понасяш последиците от неправилните си решения. Защото не грешките ни определят, а отношението ни към тях.

Колкото повече се познаваме, толкова повече се уважаваме. И колкото повече се уважаваме, толкова по-трудно ще позволяваме на другите да ни наранят. От друга страна прегръщането на недостатъците ни, ги прави по-малки и по-приемливи.

image1
Не съм си и мислила, че ще карам колело по поречието на Мисисипи, Ню Йорк, януари 2015 г.

Житейските избори могат да бъдат приключение. След завършването на университета виждаш само една шепа пътеки, по които да поемеш. Само филмите и книгите ни показват, че има и друг път, но в действителност хората не тръгват по него. А дали е така наистина? Не! Животът ти предлага точно толкова възможности, колкото му позволиш. В момента не знам дали ще кандидатствам за магистратурата си, или ще обикалям с една раница на гърба си из Исландия. Ще видим.

Научих се да казвам „сбогом“. По време на пътуването си чувствах желанието да оставам на определени места. Заради хората, заради културата, заради преживяванията. Сбогуванията винаги са ми били ахилесова пета, но тръгвайки си, позволяваш да ти се случи нещо друго. А продължаването напред не означава край на историята, а трансформирането ѝ в нещо по-интересно. Затова краката ми днес са в пъти по-леки и бързи, а сърцето ми – по-голямо.

image
Създаването на приятелства е една от най-хубавите особености на пътуването, Вашингтон, ноември 2014 г.

Ето ме една година по-късно. Животът все още е объркващ и труден понякога, но разликата е, че всеки ден благодаря, че съм тук и пътувам из него. И въпреки че не съм голям фен на цитатите, Керуак го е казал добре: „Живей, пътувай, приключенствай, благославяй и не съжалявай“.


Източник: truestory.bg


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Не, няма да живея, за да работя! Ще работя, за да Живея

Какво бихте правили с живота си, ако парите нямаха значение?