COOLтура

Може би познавате творбите им. Може би сте ги виждали в музеи, галерии, красиви книги… Но едва ли някога сте имали привилегията да надникнете в най-интимното за тях място.

Потопете се в уникалната арт атмосфера, която витае в работните студиа на великите художници!


Леонардо да Винчи 

12049193_1018728531481972_131364393221595986_n


Пабло Пикасо

12019900_1018728511481974_3734582483242603641_n

12118662_1018728744815284_2617876325713878975_n


Густав Климт

10464384_1018728608148631_1849561366362455767_n


Фрида Кало

11222584_1018728794815279_753029615206793789_n


Клод Моне

11224718_1018728641481961_5392920108274647866_n

12046926_1018728778148614_3921210535603165595_n


Пол Сезан

12009601_1018728491481976_3299828715997459884_n


Анди Уорхол

10441969_1018728731481952_1391500899385601472_n


Пиер-Огюст Реноар

12032975_1018728524815306_2675979808705760141_n


Салвадор Дали

10294422_1018728674815291_147863316335088681_n

10478161_1018728638148628_1229536897153706664_n


Йожен Делакроа

11898750_1018728591481966_7466796601092180968_n


Едвард Мунк

1779886_1018728584815300_2272353283548788675_n

12063444_1018728854815273_4647236623232704457_n


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Къщите на големите български писатели

Пабло Пикасо: Новите пътища са за предпочитане пред отдавна утъпканите

0 2114

Театърът е изкуство на мига. Представлението ни грабва, пренася ни в друг свят, а споменът от красивата емоция остава завинаги в съзнанието ни. Но колко хубаво би било, ако можехме да връщаме към същия този миг отново и отново където и когато си поискаме…

Наистина, колко хубаво би било?! Ето защо сме толкова щастливи, че в България вече стартира уникален по рода си проект, който издига сценичните изкуства на съвсем ново ниво.

Дигитален театър е истинско вдъхновение и събитие за всеки ценител. Още повече, че платформата www.digitaltheatre.bg популяризира и подпомага българското изкуство и култура, давайки възможност на почитателите в България и зад граница да гледат театър, кино, музика, танц и значими културни събития онлайн в разнороден видео формат. И независимо дали ще изберем лаптоп, телевизор, таблет или смартфон, чрез високоскоростната интернет връзка тази услуга гарантира високо качество на картина и звук.

Фотограф: Дориян Тодоров
Фотограф: Дориян Тодоров

Екипът на INSPIRE ME имаше удоволствието да присъства на стартирането на проекта и платформата на 28.10.2015 г. и да се наслади на премиерата на новата екранизирана постановка на БНТ и Камен Во студио „Дванайсета нощ“ по Уилям Шекспир. Едно уникално преживяване, което ни позволи да се срещнем отново с великите Георги Калоянчев и Тодор Колев, както и с неповторимите Мариус Куркински, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Катерина Евро, Мартина Вачкова и др.

Част от актьорски състав на Дванайсета нощ / Фотограф: Дориян Тодоров
Част от актьорски състав на Дванайсета нощ / Фотограф: Дориян Тодоров

По време на събитието Камен сподели, че бетакам форматът (видео формат на касети бетакам), на който е заснета и запазена постановката през далечната 1999 г., има срок на годност 15 години и благодарение на инициативата на Дигитален театър записът е дигитализиран и запазен, и днес, с HD качество, е достъпен за всички ценители на театралното изкуство.

Лъчезар Думанов ( Изпълнителен директор Дигитален театър) и Мариус Куркински / Фотограф: Дориян Тодоров
Лъчезар Думанов ( Изпълнителен директор Дигитален театър) и Мариус Куркински / Фотограф: Дориян Тодоров

В емоционална и много сърдечна реч, режисьорът на спектакъла Мариус Куркински допълни пред гостите на събитието, че най-скъп е „споменът на душата“ и сподели, че тази инициатива ще остави пример на бъдещите поколения за това как е създаван такъв проект преди тях.


Всички проекти на Дигитален театър можете да следите и гледате на официалния сайт: www.digitaltheatre.bg .


Лари и Сергей

„Не можеш да разбереш „Гугъл“… ако не знаеш, че като деца и Лари, и Сергей са били обучавани по метода на Монтесори“

Този цитат от книгата „Новите правила“ на Ласло Бок дава отговор на въпроса защо Google е най-желаният работодател в света. Ако искате да разберете повече по въпроса, запознайте се с историята на компанията, която получава над 2 000 000 молби за работа годишно!

“Мнозина смятат, че всичко започва, когато Лари Пейдж и Сергей Брин се запознават по време на обиколка на кампуса, организирана специално за новоприетите студенти и докторанти в Станфорд. Историята на „Гугъл“ обаче е започнала много преди това.

Мирогледът на Лари е оформен до голяма степен от историята на неговото семейство. „Дядо ми беше работник в автомобилен завод и още пазя оръжието, с което отиваше на работа. Носеше го, за да се защити от компанията, собственик на завода. Това е голяма желязна тръба с пълнеж от олово в единия край“ – обяснява той. „Работниците са ги правили по време на седящите стачки, за да се защитават“.

Семейството на Сергей е избягало от Съветския съюз през 1979 г. в търсене на свобода и спасение от антисемитизма на комунистическия режим. „Бунтарският ми дух, предполагам, се дължи на обстоятелството, че съм роден в Москва“ – обяснява Сергей. „Смятам, че успях да го запазя и в зрелия си живот.“

Представите на Лари и Сергей за начина на организиране на работния процес са оформени в резултат и на опита им в училище. Както отбелязва Сергей, „мисля, че спечелих много от образованието, получено по метода на Монтесори, който предоставя повече свобода на учениците и възможност да правят нещата по свой собствен начин“. Мариса Мейър, по онова време вицепрезидент по въпросите на продуктовия мениджмънт в „Гугъл“, споделя пред Стивън Ливай: „Не можеш да разбереш „Гугъл“… ако не знаеш, че като деца и Лари, и Сергей са били обучавани по метода на Монтесори“. Образователната среда, създадена по този метод, отчита индивидуалните нужди на всяко дете, както и неговия характер и особености, а децата биват насърчавани да задават въпроси, да подлагат на съмнение всичко, което им се казва, да действат по своя собствена воля, да творят…

027-alphabet

През март 1995 г. двайсет и две годишният Лари Пейдж посещава кампуса на Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния. Току-що е защитил бакалавърска степен в Мичиганския университет и обмисля да кандидатства в програмата на Станфорд за докторантури в областта на компютърните науки. Двайсет и една годишният Сергей е завършил университета в Мериленд две години преди това и вече е част от докторантската програма на Станфорд. Той сам е изразил желание да разведе като гид из кампуса бъдещите студенти. Естествено, на Сергей се пада задачата да поеме групата на Лари.

Двамата бързо намират общ език и няколко месеца по-късно Лари пристига в Станфорд като новоприет докторант. Лари е запленен от интернет и най-вече от начина, по който уебстраниците са свързани една с друга.

През 1996 г. в интернет цари пълен хаос. Най-просто казано, търсачките се опитват да открият най-адекватните и най-полезните уебстраници, но за целта ги класират основно като сравняват текста в тях със зададения критерий на търсене. Този метод обаче има недостатък. Собственикът на дадена уебстраница може да оптимизира класирането й в своеобразната ранглиста, съставена от търсачките, като скрие в нея популярни термини и критерии за търсене. Те остават невидими за потребителя, но присъстват в страницата. Ако искате да привлечете повече хора в своя онлайн магазин за храна на домашни любимци, можете да изпишете „храна за домашни любимци“ със син шрифт върху син фон – и то не веднъж, а сто пъти – и така да подобрите класирането на своя сайт. Друг трик е свързан с повтарянето на едни и същи думи в изходния код, който генерира вашата страница. Този текст отново остава невидим за потребителя.

Лари стига до извода, че този подход пропуска най-важния критерий: мнението на потребителите за въпросната интернет страница. Най-полезните уебстраници би трябвало да предлагат множество линкове към други сайтове, тъй като хората създават такива линкове единствено към страниците, които смятат за особено полезни. Този критерий е много по-важен от думите, написани на самата страница.

Офис на Google Тел Авив
Офис на Google Тел Авив

Създаването обаче на програма, която да идентифицира всеки линк в интернет, след като табулира силата на всички връзки между всички уебсайтове, не е по силите на нито един човек. За щастие Сергей също се интересува от решаването на този проблем. Така двамата създават търсачката BackRub, основана на беклинковете, или връзките, намерени на други сайтове, които са насочени към вашия сайт. През август 1998 г. Анди Бехтолсхайм, един от основателите на „Сън Майкросистемс“, издава чек на стойност $100 000 в полза на юридическо лице, което още не съществува, тъй като по това време компанията „Гугъл Инк.“ дори не е регистрирана. Този факт е сравнително добре известен, но малцина знаят, че малко по-късно Лари и Сергей получават втори чек за $100 000, издаден този път от преподавателя в Станфорд проф. Дейвид Черитън. Именно на верандата в неговата къща Лари и Сергей се запознават с Анди.

Офис на Google в Цюрих
Офис на Google в Цюрих

Тъй като не им се иска да напуснат Станфорд, за да развиват компанията, Лари и Сергей се опитват да продадат „Гугъл“, но не успяват. Предлагат я на „АлтаВиста“ срещу $1 млн. Удрят на камък. Обръщат се към „Ексайт“ и по настояване на Винод Хосла, съдружник в компанията за рискови инвестиции „Клайнър, Пъркинс, Кофийлд & Байърс“, намаляват цената на $750 000. „Ексайт“ също не проявява интерес.

Всичко това се случва преди „Гугъл“ да стартира първата си рекламна кампания AdWords през 2000 г., преди да създаде Google Groups (2001), Images (2001), Books (2003), Gmail (2004), Apps (документи и електронни таблици в помощ на бизнеса, 2006), Street View (2007) и десетки други приложения, които използваме всеки ден. Това се случва преди Google Search да стане достъпна на 150 езика и преди да отворим първия си чуждестранен офис (Токио, 2001). И много преди операционната система „Андроид“ на мобилния ви телефон да ви информира за закъснението на вашия полет или да кажете на своите очила: „Добре, „Гугъл Глас“, направи снимка и я изпрати на Крис“ и да знаете, че благодарение на тях Крис ще види света през вашите очи.

Офис на Google в Амстердам
Офис на Google в Амстердам

Амбициите на Лари и Сергей се простирали отвъд разработването на добра търсачка. От самото начало те знаели каква работна среда искат да създадат. Звучи малко донкихотовски, но и двамата искали да създадат компания, където работата да е изпълнена със смисъл и съдържание, компания, която да се грижи за своите служители и техните семейства. „Когато си докторант – отбелязва Лари – можеш да работиш върху каквото си пожелаеш. Добрите проекти привличат желаещи. Пренесохме тази философия в „Гугъл“ и тя ни помогна много, наистина много. Да искаш да промениш света, означава да работиш върху наистина важни неща. Събуждаш се сутрин, изпълнен с вълнение. Искаш да работиш върху смислени проекти, които да променят живота на голям брой хора… това са неща, които липсват на много други места. Мисля, че в „Гугъл“ успяхме да запазим този дух.“

Голям брой от тези смислени, харесвани, ефективни практики на работа с персонала покълнаха и разцъфтяха в „Гугъл“ от семената, посяти от Лари и Сергей. Традицията на седмичните срещи на целия персонал бе установена по времето, когато „всички ние“ бяхме шепа хора, и продължават до ден-днешен, макар броят на служителите в компанията да е съпоставим с населението на немалък град. Лари и Сергей винаги са настоявали решенията по назначаването на нови служители да се взимат групово, а не индивидуално от някой мениджър. Срещите, свиквани по инициатива на служителите, само за да споделят върху какво работят в момента, се превърнаха в стотици професионални дискусии (т.нар. Tech Talks), провеждани всеки месец. Проявената в самото начало щедрост от страна на основателите на компанията доведе до безпрецедентно участие на служителите в собствеността: „Гугъл“ е една от малкото големи компании, които предоставят акции на всичките си служители. Усилията ни да привлечем повече жени в компютърните науки започнаха по времето, когато персоналът ни наброяваше по-малко от трийсет души и бяха продиктувани от изричното настояване на Сергей по този въпрос. Политиката ни да толерираме воденето на домашните кучета на работното място е вдъхновена от първите ни десетина служители. (От това време датира и политиката ни по отношение на котките, която е отразена черно на бяло в кодекса ни на поведение: „Обичаме котки, но сме компания, основана от кучкари, затова смятаме, че посещението на котки в нашите офиси би причинило стрес на тези животни“.25) И разбира се, традицията ни за безплатен обяд започна с осигуряването на безплатни зърнени закуски и купички, пълни с бонбони „М&М’s“.


Откъс от „Новите правила“ на Ласло Бок


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Съветите на едни от най-успелите хора на всички времена

Беднякът милиардер или Историята на Ралф Лорън

Спомен за един от най-добрите български режисьори, сценаристи, актьори и писатели…

„Без жената мъжът е нищо. Мъжът се осъществява чрез жената, не само защото се е родил от нея, а защото се връща при нея, за да продължи рода си. А за да роди жената, все при мъжа се връща.

Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде несправедлив. Всеки си има корени, точно както растенията. Ако пренесеш човека и го посадиш на друго място, трябва да преместиш и природата му. Я забучи една палма в Камчатка! Не можеш да търсиш сметка на съдбата си. Приятели, неприятели, болести, любови, всичко е вътре. Съдбата не зависи от нас, а от Бога, от близките, от случайността, от времето, в което живеем.

***

В тези двадесетина години се овъртолих в какви ли не болести… все едни такива… /да не казвам какви!/ едни такива заплашителни и латински, но шопските думи на баща ми: Аз съм зле, но питаш ли я болестта какво й е, щом не може да излезе на глава с мене или Ако и сега, сине, не умрем, да знаеш, че никога няма да умрем, ми помогнаха да ги надхитрям, така че със собствена помощ и медицинските пътеки успях донякъде. Щом се появеше нова болест, сядах пред белия лист и тутакси започвах своя предговор за последно. „И сега вече, след като съм безнадеждно болен…“ Тук спирах и белият лист се озъбваше бял чак до следващата болест. Нов лист и отново заканата, че… и все същите думи на новия лист, чак до следващия предговор. Изглежда все пак съм бил уплашен или затъпял, защото силите ми стигаха само за тия няколко думи и заканата, че ще споделя нещо много важно, си оставаше само закана. Захвърлях лист след лист, предговор след предговор, година след година! Ако имах сили и смелост, ако бях почтен към своите закани, досега трябваше да напиша поне двадесет предговора – горе-долу, колкото броя на болестите, които ме посетиха. Сега прелиствам моите ненаписани и недовършени предговори, а те мучат като тримата глупаци! Може би са предчувствали моята последна битка с двадесет и първия предговор. „Бой последен е този!“ – както героично се изфука Интернационалът, а заедно с него и аз! /Макар че се видя докъде го докара прехваления Интернационал/.“

И както казват умните ясновидци: „Давай! Давай, приятелю! До петък има още толкова безкрайно дълго време, до самия край! Давай, докъдето може, а по-натам то само ще си покаже“. Може би! Ако повярваме на неговите сигнали, ще узнаем, че истинският роман е от безкрайни бели и ненаписани страници! Истината е, че ние се заканваме цял живот и отлагаме истинското, голямото и грижливо подготвяме празните си страници! Тогава?

 Тогава – Не скуби тревата, за да узнаеш как расте! Това не е наша работа! Нашата работа е да се учудваме и да отглеждаме земния си ПРЕГОВОР. Краткия!“


* Откъс от „Всички ще умрем, а сега наздраве!“


Източник: webstage.bg