COOLтура

0 1887

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

0 559

На 5-ти Декември 2015 г., София – 100-то юбилейно издание на спектакълa „Живак“ от Димитър Живков под режисурата на Димитър Стефанов ще стане достояние на българската публика в цял свят. То ще бъде предавано на живо от Сатиричен театър „Алеко Константинов“ на платформата: www.digitaltheatre.bg.

Излъчването на спектакълa в реално време е първото по рода си онлайн представяне на театрална постановка. Но няма да е последното! Дигитален театър има амбицията да продължи идеята на платформата си с мисията да зарадва българите във всеки край на България и света с oще много други сценични изяви, предавани на живо, директно от мястото им на представяне: концерти, фестивали и различни сценични родни представления.

BIG14271045562BIG1337071090175293_10150801506451589_541561588_9880937_1939534780_n
„Живак“ е моноспектакъл на Димитър Живков, отличен с Аскеер за изгряваща звезда през 2013 година. След многогодишен успех на сцена из цяла България и отличен неведнъж на множество театрални фестивали, юбилейното издание е единственото по рода си представление, което ще се играе само на 4-ти и 5-ти Декември в Сатиричен театър в София. В него ще вземат участие още куп театрални звезди: Георги Спасов, Димитър Живков, Димитър Иванов, Добринка Гецова, Иван Велчев, Йорданка Стефанова, Камен Воденичаров, Николай Луканов, Петър Бонев, Цвети Пеняшки, Георги Георгиев – Антика, Милица Гладнишка. Всичко това под съпровода на Оркестър Живак #100.

„Живак#100“ e посветен на врачанския манталитет, чувство за хумор и светоглед. Три разказа, проследяващи различни човешки съдби, изиграни с патос и майсторство. Една борба с отраженията на живота ни, които се превръщат в самия живот, за съжаление. Една история за това как споменът за корените и за истинските ни чувства може да ни възроди.


Дигиталните билети за представлението на 5ти Декември от 19:30 часа са в продажба на официалния сайт на Дигитален театър: http://www.digitaltheatre.bg/   


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Великите Георги Калоянчев и Тодор Колев „оживяват“ на онлайн сцена

0 701

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън. 
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно. 

***

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората. 
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

***

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало
изобщо да се раждаш

***

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Текст: Иля Велчев / Изпълнява: Емил Димитров



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Нещо за четене, нещо за размисъл: „Хвърчащите хора“ на Валери Петров

Христо Смирненски: Приказка за стълбата

 

Всяка една страна по света се гордее поне с няколко свои изключителни личности, било то радетели за свобода, защитници на човешки права, политици или хора на изкуството. Те са се загнездили толкова дълбоко в националното самосъзнание, че почти всеки знае не просто имената им, а и множество легенди за битието и делата им.

Точно такъв е случаят с Владимир Димитров-Майстора (1 февруари 1882 г. – 29 септември 1960 г.). Според всеобщото мнение у нас Майстора е безспорният символ на българското изобразително изкуство за всички времена. Роден в с. Фролош в област Кюстендил, Майстора рисува най-известните си картини в с. Шишковци в същата област, където живее в периода 1924-1951 г.

Сред тези картини е и „Момиче със слънчогледи“, на която е представена красива девойка от с. Шишковци, с бяла забрадка, на жълтозелен фон от слънчогледи. Днес момичето със слънчогледите е на 89 г. и живее в община Невестино, област Кюстендил.

Въпреки първоначалното си притеснение, Тодорка Григорова, по-известна като баба Тодорка, ме приема в скромния си дом с отворени обятия.

колаж-момичето-със-слънчогледите-726x400

„Докато бех у Шишковци, (Майстора) три пъти ме е рисувал. После дойдох тука. Край вече! Разделихме се и он умре после у София“, започва разказа си тя.

Баба Тодорка е родена на 1 ноември  1926 г. в с. Шишковци като най-малкото от общо пет деца. Има двама братя и две сестри. С радост си спомня за дните, когато всички са били заедно и са живеели сравнително добър живот за онези времена. През 1949 г. тя се мести в Невестино, където се омъжва за пет години по-възрастен мъж. За съжаление съпругът ѝ си отива от този свят преди 34 години и оттогава тя живее сама. От време на време я навестяват синът и дъщеря ѝ, както и внуците ѝ.

„(Майстора) не ме оставяше“, спомня си баба Тодорка. „Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току дойде (и вика) Тоде, утре, че дойдем край тебе. Викам (му) па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай колко много момичета има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не, сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край.“

429293106_c398ac86c8
„Момиче със слънчогледи“ на Владимир Димитров-Майстора / Снимка: Eurochicago.com

Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че отначало се дърпа, баба Тодорка все пак му позволява да я рисува. Майстора взима материалите си, избира подходящо място, двамата сядат и той започва да запълва белия лист с нейния образ.

„За един час ми даваше два лева да ме рисува“, казва баба Тодорка. „Толкова ми даваше пари. Я му викам, малко даваш (смее се). Ама тогава два лева беха много нещо. Като ойдеш с два лева, чантата пълна ще напълниш: и сиренце, и халва, и хляб и други работи. А сега два лева що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лева. И они станаха два и осемдесет.“

„Щом иска Майстора да те рисува, нека те рисува“, казвали родителите ѝ. След като рисуването приключвало, баба Тодорка обикновено го канела на вечеря у дома. Семейството имало две крави и си произвеждали сами млечни продукти. Майка й посрещала Майстора с качамак с домашно масло и мътеница.

„Тоде, те това ми е душа и свет. Мътеница и с масло качамак“, разправял художникът и хапвал доволно в компанията на семейството.

С изключение на нейното семейство и на своите хазяи, Майстора отказвал да ходи на гости, продължава разказа си старицата. Отличавал се с добрите си обноски и завидна скромност.

майстора1
Портрет на Владимир Димитров-Майстора. Снимка: Kustendil.bg

„Беше човек на место. У него немаше лоши приказки. Интелигентен човек, весел човек, приказва ти… Имаше тамбура. Току рече, че дойдеш у квартирата, па аз с тамбурата че ви подрънкам малко, вие че поиграте.“

Като лидер на момичетата в квартала, баба Тодорка събирала 3-4 от тях, отивали заедно в квартирата на Майстора и започвали низ от песни, танци и игри, които продължавали до ранните часове на сутринта.

Баба Тодорка потвърждава многобройните твърдения, че Майстора водел почти монашески живот. Предпочитал да раздава, отколкото да получава.

„Бедните ги почиташе много. Даваше им пари, даваше им дрехи, даваше им обуща.“

баба-тодорка
Снимка: Даниел Пенев

На 89 години баба Тодорка е жизнена и здрава, но си спомня с носталгия за младостта.

Стаята, в която си говорим, изпълнява функциите и на кухня, и на дневна, и на спалня. По стените са закачени десетки снимки, които пазят спомена за живота на баба Тодорка като млада. Въпреки че е вповече от добро здраве за възрастта си, тя признава, че отскоро е започнала да използва бастун, защото постепенно отмалявала.

„Мъчно ми е. Като гледам каква съм хубава била, пък сега каква съм“, обобщава тя. Когато погледне към една от снимките, на която тя и други деца са заедно с Майстора, на мига ѝ става още по-тежко на сърцето.

Баба Тодорка е навършила 89 г. само преди няколко дни. Получава пенсия в размер на 210 лв. на базата на стажа, който е натрупала в местното ТКЗС. Признава, че само тя си знае как се справя с такъв малък бюджет, но пък е благодарна на един от внуците си, който много я обича и продължава да ѝ помага по един или друг начин.

Около 40 минути след началото на разговора ни баба Тодорка ме изпраща. Напускам не просто дома ѝ, а и един магичен свят, изпълнен с романтика и добрина, до който се докоснах благодарение на емоционалния ѝ разказ.


Автор: Даниел Пенев / Източник: truestory.bg


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Най-красивите и въздействащи български народни песни

Спиращи дъха кадри от събора в Рожен