COOLтура

0 568

pjimage-4На 14 февруари (по нов стил) 1902 година в Радомир е роден Светослав Минков – една рядка птица в родната ни литература. Считан за баща на модерната българска фантастика, той бил ексцентрик. Колегите му го смятали за откровен чудак, докато критиката пък често била безпомощна пред текстовете му. Ерудицията му била респектираща. Обичал да пътува. Екзотиката силно го привличала. Обичал хубавите дрехи, скъпите цигари, жените със стил. Въпреки страховете си, бохемския живот го привличал. Бил е журналист, работил е и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, преводач и книговодител.

Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само „игра на сенките“, както е и заглавието на един от неговите сборници. Към края на 1920-те години Минков се преориентира към по-друг тип разкази. Той изоставя своите ранни „страшни“ творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. В друга част от разказите си от 1930-те години Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от скуката в един по-широк план – като невъзможност да се изживее смислено животът. Тук той следва голямата традиция на европейската литература – темата за така наречения малък човек, който е изцяло зависим от прищевките на действителността. Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник…

Нека си припомним един негов култов разказ, разсмивал и натъжавал поколения български читатели!


Колет от Америка

„Преди две години името на полковник Стамат Скаридов попадна в един списък на офицери, които трябваше да напуснат армията, както се казва, по идейни съображения. Съблече той униформата въпреки желанието си и внушителната му фигура просто се стопи в един лошо ушит костюм от груб наряден плат. Скаридов стана обикновен гражданин на републиката и заедно с жена си и дъщеря си започна нов живот в своя стар апартамент от две стаи, кухня и тъжен вестибюл с полуизсъхнал аспарагус на прозореца.

Тогава именно гражданинът Скаридов изпита за пръв път в живота си истинско вълнение от така наречените връзки с чужбина. Той имаше по-голям брат, който бе заминал отдавна в Америка и след хиляди премеждия и несполуки бе успял да стане собственик на скромно ресторантче в Торонто. Когато научи за цивилното преображение на брата си, възпитаният вече в американска благотворителност българин започна да му изпраща редовно колети с дрехи, консерви и всевъзможни други синтетични чудеса. Тия колети озаряваха като ослепителни метеори сивото делнично всекидневие на гражданина Скаридов и хвърляха цялото семейство в панически възторг. Пратките съдържаха наистина стари полуизтрити костюми и рокли, освежени с химическо чистене, евтини обуща и бельо, неразгадаеми консерви, предизвикващи странни вкусови усещания у българина, но Скаридови се кълняха, че такава стока няма никъде другаде по света, носеха с гордост американските дрехи и алчно поглъщаха всички произведения на задокеанската хранителна индустрия. Сам Скаридов захвърли с презрение нарядното си облекло и тръгна из улиците в малко възкъсичък костюм с цвета на пролетно небе, като внезапно оживяла статуя от ясносин порцелан. Както и трябваше да се очаква, колетите от Америка изиграха решителна роля за ориентирането на семейството. Скаридови стигнаха до ликуващото заключение, че само Америка ще спаси света, и от сутрин до вечер пееха хвалебни псалми на западната демокрация.

Неотдавна Скаридови получиха нов колет от Торонто. Събраха се радостно те около пакета, отвориха го нетърпеливо и заизваждаха отвътре познатите тенекиени кутии с чудесно нарисувани надписи, на които бе отпечатано не само съдържанието на кутията, но и количеството на калориите, а на някои по-силни синтетични консерви — дори и броят на конските сили. Тук имаше и калифорнийски лимонов сок, ухаещ на най-чист бензин, и яйчен прах, който се препоръчваше и за пудрене на бебета, и пастьоризирано мляко на прах, от което можеше да се прави и лепило за кърпене на стари галоши, и силно подсладен пастет от гъши дроб, напомнящ мармалад от месо — и какво ли не още. Само една голяма никелирана кутия, по-луксозна от другите, но също тъй добре запечатана, нямаше етикет и човек наистина не можеше да разбере какво лакомство се крие в нея.

Разбира се, тайнствената кутия бе веднага отворена и пред любопитните погледи на озадаченото семейство се откри някакъв сив прах от неизвестен произход. Бащата наплюнчи пръста си, натопи го в загадъчната субстанция, после го облиза и дълго и замислено мляска, за да разбере вкуса му. Най-сетне с непогрешимия си чревоугоднически инстинкт той установи, че това е някакъв нов витамин, още непознат на европейската наука.

— Американците са майстори на витамините, само те могат да открият такова нещо — рече авторитетно Скаридов и тоя път налапа цяла лъжичка от съдържанието на никелираната кутия.

И тъй, полученият нов витамин от Америка зае почетно място върху трапезата на Скаридови. Трябва да признаем, че той наистина беше твърде приятен за ядене и превъзхождаше по вкус всички други американски консерви и деликатеси. Скаридови унищожаваха с ненаситна алчност сивия прах, като не сядаха без него нито на закуска, нито на обед, нито на вечеря. Те го слагаха в чай, в кафе, в супа, в яхния, посипваха го върху макарони, смесваха го с амонячна сода и правеха чудесни сладкиши.

Благодатното въздействие на чудния витамин се почувствува в най-скоро време. Гражданинът Скаридов престана да се оплаква от язвата си в стомаха, съпругата твърдеше, че ишиасът й е минал, а двамата заедно не можеха да се нарадват на дъщеря си Кейт (кръстена Катерина), чийто тен на лицето според тях беше станал благородно матов, като на истинска холивудска кинозвезда.

Щастливото семейство тръбеше наляво и надясно каква велика страна е Америка и канеше у дома си роднини и приятели да опитат необикновения витамин.

За да даде на читателя по-ясна картина за въздействието на вълшебния прах върху гостите, които се точеха у Скаридови, тук авторът ще си позволи да представи следната малка сценка.

Във вестибюла на Скаридови, край дълга разтегателна маса, са насядали десетина мъже и жени — все хора на почетна възраст с повехнала външност.

Скаридов и Кейт забавляват гостите.

Скаридов. Войната, само войната ще ни оправи нас! Каквато водородна бомба са измислили американците, никой не я е и сънувал. На сто километра всичко живо изгаря. Две такива бомби стигат за България!

Първа гостенка (уплашено). Че тогава и ние ще загинем от тая бомба!

Скаридов. Не се плашете. Тя нас няма да засегне. Тя е нагласена да действува само срещу комунистите. Има специален механизъм на опашката си.

Първи гост. Ха да видим сега какво ще правят русите!

Втори гост. Уж и те имали водородна бомба.

Скаридов. Отде ще я имат? В Русия няма водород. Там има само кислород, азот и може би… малко въглен двуокис.

Разтваря се една странична врата и във вестибюла влиза Скаридова с престилка от посребрена материя и с голям поднос, на който са наредени чашки с кафе. В средата на подноса е сложена и никелираната кутия.

Скаридова (приближава се до масата и поднася кафето. Към Кейт). Кейт, дай бисквитите.

Кейт отива при бюфета и поднася стъклена фруктиера с бисквити.

Втора гостенка (като пипа престилката на Скаридова). Ах, каква престилка! И тя ли е от Америка?

Скаридова. Да. Със същия колет я получихме.

Трета гостенка. Вижте й само цвета — същинско сребро.

Втори гост. И тая престилка трябва да е атомна. Аз тъй си представлявам атома — със сребърен цвят.

Скаридов. Не е чудно. На американците всичко им е атомно. Там атомите са просто без пари. (Към гостите.) Моля, заповядайте! Опитайте само да видите какво се казва американски балсам!

Скаридова. Вземете си и от бисквитите! И те са правени със същия витамин.

Гостите пият кафе, пресягат към фруктиерата и си вземат от бисквитите.

Първи гост (като сърба с наслада). Каквото искат да ми разправят, но няма по-гениални хора от американците. Ох, ох, като мехлем ми пада!

Трети гост. И моят баджанак получи наскоро колет от Америка. Ядохме у тях знаменити консерви, знаете, но такова нещо, право да си кажа, нямаше.

Скаридов (развълнувано). Кажете, не усещате ли вкус на малини?

Четвърта гостенка (недочула). Да, вярно, същинска ванилия.

Пета гостенка. Ах, и бисквитите са божествени! (Към Скаридова.) Марче, нали ще ми препишеш рецептата?

Скаридова. Тя, рецептата, е лесна, ами де ще намериш от същия витамин? Тук витаминът е главното, а не яйцата и захарта.

Втора гостенка (с въздишка). Блазя им на американките. С такъв витамин всеки може да се отсрами пред гости. А у нас какво е? Оня ден съм обикаляла цяла сутрин пазара за бакпулвер. Никъде няма бакпулвер, представете си!

Скаридова. То да имаше винаги от тоя витамин, не ми трябва на мене никакъв бакпулвер. Миналата неделя направих кекс за годишнината от сватбата на кумците ни. Нямах бакпулвер, сложих само повечко витамин в тестото. Че като бухна оня ми ти кекс — изскочи цяла педя из формата.

Четвърти гост (любопитно). А бе я дайте да видим как изглежда тоя знаменит витамин.

Скаридов (взема кутията от подноса и я подава на госта). Заповядай!

Четвърти гост. Чудно нещо. На глед — най-обикновен сив прах. Просто да не вярваш, че има такива свойства.

Пета гостенка. Извинете, мога ли да го видя и аз! (Поема кутията и се взира в праха.) Да, сив прах. Малко прилича на пепел.

Никелираната кутия минава от ръка на ръка.

Трети гост (разглежда праха). Виждал съм някъде също такъв ситен барут, но не мога да си спомня къде.

Първи гост. Защо ли няма нито етикет, нито надпис?

Скаридов (поверително). Сигурно го пазят още в тайна, докато започне масовото производство. Тогава ще му сложат етикет и ще пуснат рекламата.

Пети гост (разглежда праха). Много бързо сте унищожили тоя витамин бе, хора! Я вижте, показало се е дъното на кутията.

Скаридов. Да, останал е прах само за няколко кафета. Утре ще пиша на брата да изпрати още две кутии.

Втора гостенка. То малко неудобно е да ви задължавам, но пишете да изпрати и за нас една кутия. Ще си я разделим кооперативно и ще платим там колкото струва.

Скаридов. Защо да е неудобно? Ще му пиша да изпрати три кутии.

Трета гостенка. По-добре нека изпрати четири. Я колко души сме се събрали. Три кутии — за кого по-напред. Тъй поне ще можем и ние да поканим гости и да направим пропаганда на Америка.

Скаридов. Добре, четири кутии ще му пиша да изпрати.

Да оставим сега гостите настрана и да видим какво се случи по-нататък.

След двайсетина дни, когато в никелираната кутия не беше останала нито прашинка и гражданинът Скаридов бе писал вече на брата си да му изпрати още четири такива кутии с витамини, получи се писмо от Торонто. Писмото бе пътувало цели три месеца и пликът му носеше явни следи от безотговорно скитничество по света.

Ето какво пишеше стопанинът на малкото ресторантче в Торонто:

Драги братко,

С настоящето ида да ви известя, че на 6 того 8 часа вечерта нашата мила майка Ангелина почина тук от сърце след кратко боледуване. Горката женица не можа да свикне с тукашния живот и все за родния край мислеше. Ако войната не беше се обявила, тя отдавна щеше да се върне в България. Преди да умре, мама Ангелина помоли да се изпратят тленните й останки в родината и да бъдат погребани там в родната земя. Като изпълняваме нейното последно желание, ние изгорихме тялото й в крематориума и с днешна поща ви изпращам нейния прах в един пакет с консерви. Там има една кутия, лъскава, без етикет, вие лесно ще я познаете. Погрижи се, братко, да изпълните и вие последното желание на майка и да погребете нейните тленни останки в родната земя.

Приеми много поздрави за тебе, Мара и Катеринка и оставам с почитание твой брат Анастас“

 

Статията на Гео Милев „Тайната“ е публикувана за първи път през 1922 година в издавания от Николай Райнов вестник „Анхира“. Изразените в нея възгледи за еволюцията на човечеството са удивително съзвучни с философията на Константин Циолковски, Владимир Вернадски и други философи космополисти.


ТАЙНАТА

(Окултни съждения на един непосветен в окултизма)

Оня, който съзерцава историята на човечеството и дири да долови смисъл, цел и идеал в тая история, може да конкретизира ясно и положително пред погледа си линията на едно непрестанно развитие. Непрестанно и последователно развитие на външния, физическия човек, от което пък произлиза едно духовно развитие на човешката общност – на цялото човечество. Следователно: едно биологическо развитие – усъвършенстване – на външния и на вътрешния човек.

Процеса на това усъвършенстване наричаме история на човечеството. Историята не е хроника на войни, битки и дати. Всеки вид човешка дейност – безразлично: зло или добро – е усилие по пътя към едно предопределено съвършенство.

* * *

Човешката история почва от изгонването из рая. Раят е тайната, която Адам остави зад гърба си и която – още в първия ден – застана внезапно пред него: Идеала.

Адам – първия човек на библията – е първичната клетка на биологията. Адам в Рая – създаден от Бога по образ и подобие Божие – бе безплътен дух, бе духа Божи, Дух Святи; неговото изгонване от „рая“ – това бе овеществяването на духа.

Света не е създаден в седем дни преди Адам да бъде изгонен от рая. Изгонването от рая – това е създаването на Света: овеществяването на Адама – на Бога – на Духа.

Бог скри себе си во форми от вещество. Адам – образ и подобие на Бога – бе вещество. Твърдо, непрозрачно. Адам бе камък. Оттук започва историята на човечеството.

* * *

Линията на човешката история до днес е едно дълго, непрестанно развитие на камъка, на веществото – до това, що днес наричаме Човек.

Първия човек бе абсолютно вещество: вещество, което бе втвърден дух. В това вещество имаше един жизнен трепет, движение – нека кажем: инстинкт. Сили на действие и на противодействие во веществото. Плазмата в първичната клетка. Елемента Дух.

Елемента Дух в първия веществен човек е в борба с неговата вещественост, ломи веществото и търси изход. Непрестанно, до днес и в бъдеще.

Линията на човешката история е една борба на Духа с Веществото, ред победи на Духа над Веществото. Оня, който съзерцава историята на човечеството, вижда, че тя – от първия ден до днес – е едно бавно, но непрестанно одухотворяване на веществото.

Биологическото изследване ни сочи постепенното усъвършенстване на видовете: преди всичко – усъвършенстване на човека. физиката на днешния човек не е тази на първобитния човек – някогашния брат на звяра. Веществото на човешкото тяло е облагородено, изфинено. Вместо абсолютната вещественост на първия човек – един звяр без интелект – днес виждаме телесна вещественост тънка, чувствителна; редом с това – и присъствието у човека на по-духовни стремежи и намаляване на чисто животинските, веществени стремежи. Виждаме, че у човека днес е развит в широки размери първичния нищожен елемент дух. Тялото се изтънчава, отслабва – засилва се, увеличава се духът. Дали би било хипотеза, ако кажем, че духът расте за сметка на тялото?

Mens sana in corpore sano не е мъдрост, а абсурд. Здравият дух е невъзможен в здраво тяло. Дух и тяло са в противоречие. Са в борба. Досегашната история на човечеството ни показва, че постоянно е побеждавал духът. Досегашната история на човечеството е одухотворяване на веществото. Усъвършенстването, изфинването на веществото е одухотворяване на веществото. Ако предположим, че у първия човек – каменния Адам – е имало 99 процента вещество и само един процент дух, днес веществото у човека е намалено: днес вещество и дух – средно взето – са еднакви. Можем да вярваме – не, заставени сме да вярваме, че в бъдеще духът ще се увеличава все повече и един ден ще бъде 99 процента, а вещество само един процент. Това значи: ще бъдем безплътни. Това е въпрос на далечно бъдеще – но това заключение е логична консеквенция на историкобиологичното наблюдение: постепенното одухотворяване на веществото у човека. Целта на човечеството е одухотворяването на човека. Линията на човешката история свършва в това одухотворяване на човека.

* * *

Дух и вещество са едно. Веществото е овеществен дух. Светът е овеществяване в различни степени на Светия Дух на Всемира.

Духът – Светия Дух – е първичното вещество: философския камък на средновековните алхимици. Това е ефирът на науката. Светът е сгъстяване в различни степени на това първично, безплътно, невеществено вещество.

* * *

Ergo и човека.

Духът е живот, трептение, движение на първичното (невеществено) вещество. Веществото е спиране на това движение.

Движението е сложна хармония. Ergo духът. Всемирната хармония, хармонията на сферите: тя е целта на нашето несъзнателно, непрестанно одухотворяване.

Хармонията е Светия Дух. Бог. Линията на човешката история тръгва от тайната на веществото и свършва – трябва да свърши! – в хармонията на духа, който е днес тайна за нас.

Ergo човека.

Художниците дирят хармонията и постигат части от Мировата хармония на Духа: в звуци, в слово, в багри, во форми. Идеала на изкуството е върховния идеал на човечеството. Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух – на философския камък – на Бога.

Всяко художествено постижение е разгадаване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония.

Изкуството е окултизъм. Окултизмът би трябвало да бъде изкуство.


 В. „Анхира“, брой 7, ноември 1922 г.

0 495

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

 
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

 
Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

                     Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

         Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

        Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876
„Радецки“

(На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал): Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 182