COOLтура

0 1177
Pinterest

Като човек, който е намирал вдъхновение и спасение в четенето на книги, често имам усещането, че не чета колкото е необходимо, за да черпя с пълни шепи от мъдростта на човечеството. Не знам за вас, но аз често се питам „Чета ли достатъчно книги?“

Задавайки си този въпрос, осъзнах, че има няколко прости причини, поради които не чета толкова много, колкото ми се иска, и разработих разумна система, която ми помага да прочитам повече от 30 книги на година. Нека обясня…

Pinterest
Pinterest

Как да чета повече книги

Ако знаете да четете, тогава четенето на книги е относително лесно. Просто трябва да отделите време за четене. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, разбира се.

Когато разгледах моите собствени навици за четене, осъзнах, че те бяха по-скоро реактивни, а не проактивни. Когато някой интересен линк се мернеше на екрана ми в Фейсбук или Туитър, тогава го прочитах като естествена реакция. Не търсех активно време за четене на книги всеки ден. Просто четях интересни неща, които изскачаха пред мен.

Като резултат, повечето от нещата, които четях бяха онлайн. Да, има много чудесни статии в интернет, но общо погледнато, качеството на книгите е по-високо. Обикновено книгите имат по-добро изписване (редактирани са по-старателно) и по-високо качество на информацията (по-добра проверка на фактите и повече задълбочени изследвания). От гледна точка на ученето, вероятно е по-добре да използвам своето време, за да чета книги отколкото да чета статии онлайн.

И така, трябваше да измисля стратегия, която да ми дава възможност да чета повече книги без да позволявам да ме разсейват неща, които изскачат на пътя ми.

Как можех да направя това?

20 страници на ден

Ето единствения модел, който успявам да поддържам постоянно. Чета 20 страници за начало на деня. 

Pinterest
Pinterest

Обикновено се събуждам, пия чаша с гореща вода, пиша три неща, за които съм благодарна и прочитам 20 страници от книгата, която е на дневен ред. За последните десет седмици, аз следвах този нов навик всеки ден. Считано до днес, съм на 100-ната страница на седмата си книга. С това темпо (7 книги за десет седмици), ще съм прочела 36 книги за следваща година. Не е зле!

Ето защо мисля, че този модел работи: 20 страници е достатъчно малко, за да не е прекалено ангажиращо. Повечето хора могат да прочетат 20 страници за по-малко от половин час. И ако го правите като първо нещо сутрин, забързаността на деня все още няма да ви е погълнала. И не на последно място, 20 страници изглеждат малко, но се натрупват бързо. Това е една добра средна скорост за четене на книга.

Ако ежеднивието ми позволява, аз чета и по друго време през деня, разбира се. Например, след един период на безсъние, добавих четенето като мой ритуал в приготвянето ми за сън. Но независимо какво се случва през останалата част от деня, аз все още си чета моите 20 страници всяка сутрин.

Първият час

f027f96ece4ba627fea90e0b3f7eb55cКак прекарвате първия час от вашия ден?

Повечето хора прекарват първия час от деня си обличайки се, приготвяйки се и бързайки през вратата. А какво би било ако прекарваме това време, работейки върху себе си и върху това да станем по-добри хора. Какво би било ако се събуждаме всеки ден час по-рано от нужното и работим върху себе си? Колко по-добри бихме били в своята работа, в своите връзки и като хора изобщо?

Преди да се впуснете в обичайната за деня суматоха, инвестирайте в себе си. Преди животът ви да се е превърнал във вихрушка, почетете от книга, която ще ви направи по-добри. Като с повечето навици и този може да окаже значително въздействие върху живота ви. Да, не е нещо спешно, но е важно.

Двадесет страници на ден. Това е всичко, от което имаме нужда.

0 1559

Ако стените можеха да говорят, какво ли щяха да ни разкажат...

Знаете ли къде са живели едни от най-големите български писатели? Знаете ли каква е съдбата на къщите, които още пазят духа им и чиито стени още нашепват вечните им слова? Статията на Мирела Василева ще ви напомни някои интересни факти за тези позабравени места в София.

КЪЩАТА МУЗЕЙ НА ИВАН ВАЗОВ

„Из прозореца си южен

всякой ден като поглеждам,

мощна Витоша съглеждам

в плащ зелен ил теменужен.“

vazov2

Къщата музей на именития български писател се намира на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „Иван Вазов“. Около седмица след смъртта на Иван Вазов през септември 1921 г. министърът на просвещението в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски внася в Народното събрание предложение домът на писателя да стане литературен музей. Пет години по-късно сградата, в която Вазов е прекарал най-плодотворните си години, действително става първият български музей на литературата с уредник Елин Пелин. Тази година къщата има своя сто и двадесет годишен юбилей. Вътре грижливо са запазени личните вещи на писателя, негови награди и подаръци, а в двора отпред се е поместил ресторантът Checkpoint Charlie. За съжаление единствената възможност да бъдат съхранени някои от най-значимите от историческа гледна точка сгради у нас, се оказва отдаването им под наем на заведения. Въпреки това домът на Вазов е добре поддържан и отворен за посетители пет дни в седмицата (без неделя и понеделник).

КЪЩАТА НА ЯВОРОВ

„Ден от пролет. Шир зелена,

ей я – дъха съживена, –

   топла влага се струи;

а унесено студена

   димна Витоша стои.“

ЯВКА

Къщата-музей на Яворов на улица „Раковски“ № 136 има бурна и в края на краищата трагична история, подобна на тази на големия поет, прекарал последната година от живота си с Лора Каравелова там. Сградата никога не е била собственост на Яворов, а двамата с Лора са живели там под наем на втория етаж, преди трагичните събития довели до нейната смърт и неговото ослепяване на 29 ноември 1913 г. През следващите единадесет месеца поетът живее на улица „Солунска“, докато на 29 октомври 1914 г. не слага край на живота си.

Къщата сменя многократно собствеността си, като бива препродавана между близките на Яворов, държавата, фондация „Отворено общество“ и в крайна сметка през 2009 г. е закупена от Масонската ложа в България.  Оттук нататък бъдещето на къщата е неясно, като различни слухове твърдят, че там ще бъде отворено кафене, че ще бъде разрушена и построена наново или че новите й собственици просто чакат да се разруши от само себе си, за да разполагат с мястото. Въпреки неясното си бъдеще къщата-музей  функционира и предлага на посетителите да се запознаят с личната библиотека на поета, оръжейната му колекция, част от ръкописите му и оригинални фотографии на него и семейството му.

ДОМЪТ НА ВАПЦАРОВ   

vapcarov-750x500_cropped

Домът на поета Никола Вапцаров се намира в жилищна кооперация на улица „Ангел Кънчев“ № 37 до НДК. В тази къща Вапцаров е живял през последните две години от живота си от май 1940 до 4 март 1942 г. заедно със съпругата си и семейството на брат си. В този малък апартамент, докато пише едни от най-силните си стихотворения след издаването на стихосбирката „Моторни песни“ и редактира вестник „Литературен критик“, поетът се бори срещу фашизма, което ще доведе до осъждането му на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу немските войски.

През 1952 г. семейството на Вапцаров дарява жилището за къща-музей, който е официално открит през 1956 г. Днес на 4-ия етаж на жилищната кооперация на „Ангел Кънчев“ можете да намерите документи, снимки и картини на поета и неговите тетрадки с ръкописи – „Сивата“, в която са ръкописите на „Моторни песни“, „Синята“, с незавършената му втора стихосбирка, „Розовата“ с детската поема „Влак“ и „Кафявата“ с „История“.

АПАРТАМЕНТЪТ НА ДИМИТЪР ДИМОВ  

prof_ Dimov v rabotnia si kabinet1952g

Ако се разхождате по тихата улица „Кръстьо Сарафов“ в квартал „Лозенец“ и стигнете до старата жилищна кооперация с номер 26, можете да надникнете в един невероятен апартамент. Димитър Димов е живял на този адрес от 1949 г. до смъртта си през 1966 г. Двустайното жилище събира в себе си огромната му библиотека с научни книги и световна литературна класика и лабораторията му – микроскоп, везни, химикали, епруветки – известният български писател по професия е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни.

В хола, освен колекцията на Димов от над 2500 заглавия, е запазено и работното му място в автентичния си вид. На бюрото са любимите му цигари „Слънце“, а в пепелника още седи пепелта от последната му цигара. Единственият детайл, загатващ за личния му живот, са портрети на двете му дъщери – Сибила и Теодора.

ДОМЪТ НА ПЕНЧО И ПЕТКО СЛАВЕЙКОВИ

„Во стаичката пръска аромат

оставена от тебе китка цвете,

тоз аромат душата ми в мечти

при теб унася, свидно мое дете.“

slaveikovi_2_1085

Точно до къщата-музей на Яворов, в сградата на „Раковски“ № 138, се намира къщата-музей на Петко и Пенчо Славейкови. Бащата и синът никога не са живели на този адрес, но внучката на Петко Светослава Славейкова решава да отдаде апартамента си, за да събере всички техни вещи от къщата им на площад „Кафене баши“ (сега „Славейков“) и да пресъздаде атмосферата на работните им кабинети. В къщата-музей на „Раковски“ се пазят личните библиотеки на Петко и Пенчо Славейкови, оригинални фотографии на цялото им семейство, таблото с ликовете на всички народни представители, участвали във Великото народно събрание през 1879 г., сред които е Петко Славейков, както и  дървената маса, на която е подписана Търновската конституция.


Къщите-музеи на българските писатели и поети са отворени за посещение от вторник до събота, като всеки последен четвъртък от месеца входът е свободен. Изключение прави само къщата-музей на Христо Смирненски, която е в окаяно състояние и е затворила врати от 2004 г. насам, а експозицията е пренесена във фондохранилището на Националния литературен музей.

Националният литературен музей предлага и виртуални обиколки на страницата си http://nlmuseum.bg/.

0 4006

Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти…

Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден.

Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък.

Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я разтълкуват?

0472237001415002281_0

Истанбул от ХVІ век: пътник без билет пристига в града с изключителен дар за Султана. Джахан е сам в непозната страна, без други земни притежания освен Чота, необикновен бял слон, предопределен да стане част от султанската менажерия. И така започва епично приключение, което ще издигне младежа със скромен произход до най-висшите рангове на султанския двор.

По пътя той ще срещне лукави придворни и лъжливи приятели, цигани, укротители на свирепи животни и красивата принцеса Михримах. На гърба на Чота той ще достигне до най-отдалечените кътчета на империята и обратно. И един ден ще влезе в полезрението на султанския архитект, Синан – случайна среща, която ще промени съдбата на Джахан завинаги.


Изпълнен с вълшебства, цветове и разгръщащ се на фона на обществените вълнения от времето на архитектурния ренесанс на Турция, „Майстора на куполи” е впечатляващ разказ за войни, епидемии, забранени чувства и чистата любов между едно момче и неговия слон.