COOLтура

0 1997

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат

вярност — срещу изменчивия вятър,

нежност — в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш —

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака,

първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена, разбита гръд

чистите извори да защитаваш —

просто, за да съществува светът.

Горда съм, че съм жена.

„Жена“ на Блага Димитрова

Вече седемдесет години „Малкият принц“ омагьосва както деца, така и възрастни. Книжката е преведена на повече от 250 езика и диалекти, а по случай тазгодишната 72-годишнина от издаването й HuffPost France представя пет научнообосновани житейски урока от „Малкият принц“. Нека видим какви са те…


  1. Трябва да изградим наново връзката с нашата детска креативност

Разказвачът от „Малкият принц“ започва разказа си с историята за неговата първа рисунка, която е направил като дете. На нея е нарисувана змия боа, храносмилаща слон. „Всеки възрастен, видял рисунката“, разказва той,  „винаги вижда едно и също: една обикновена шапка.“  Разказвачът казва, че е зарязал страстта си към рисуването, докато не срещнал Малкия принц, който (за разлика от възрастните) веднага разбрал идеята на рисунката, такава каквато е: слон в змия.

pequenoprincipe-elefante

„Но всеки ми отговаряше: “Това е шапка.“ Тогава не му говорех нито за змии, нито за тропически гори, нито за звезди. Слизах на неговото ниво. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният се радваше, че се е запознал с толкова разсъдлив човек.“

Житейски урок: Не губи това усещане за лудост и креативност. Възрастните предпочитат практическите идеи и да мислят логично, но забравят да погледнат под повърхността на нещата, да се пуснат по течението и да бъдат творчески настроени. Възрастните, колкото повече губят от своето любопитство, толкова по-пасивни стават в живота.

Научно обяснение: Креативността и въображението са много полезни за здравето. Проучване на сп. „Психология на музиката“ ( Psychology of Music) показва, че когато импровизират, учениците са по-малко стресирани на сцена. Креативните хора много приличат на Малкия принц. И те, също като него, мечтаят, търсят нови преживявания и задават правилните въпроси.


  1. За да оценим истински ценните неща в живота, трябва да не сме чак толкова сериозни

Малкият принц обяснява как на едно от своите пътувания между различните планети, е срещнал един много сериозен бизнесмен. Този човек безспирно броял всички звезди в галактиката, и въпреки  че казва, че е щастлив, защото ги притежава, животът му е еднообразен, защото си няма нищо друго. Той дори не може да оцени красотата на звездите.

„Разпореждам се с тях. Броя ги, после отново ги броя – обясни бизнесменът. – Това е трудно. Но аз съм сериозен човек.“

Житейски урок: Не бива да правиш компромиси с удоволствието, което ти доставят простичките неща в живота.

Научно обяснение: Много проучвания са доказали, че нищо не подобрява настроението и качеството на живот, така както смехът. През 2014г., изследователи от калифорнийския университет Лома Линда (Loma Linda) открили, че хората, които се смеят често имат по-добра памет и са по-малко стресирани. Други проучвания, като проведеното от University of Maryland, показват, че чувството за хумор предпазва от сърдечни заболявания.


     3. Ключът за щастието е да отделяш достатъчно време за себе си

Малкият принц разказва за срещата си с друг интересен персонаж, който е срещнал на петата планета, която посетил. На тази планета един ден се състоял от един минута. Фенерджията, както го знаел, е трябвало на всяка минута да изключва единствения фенер там, а после бързо да го включва отново минута по-късно. Фенерджията даже нямал време да си почива или да спи.

„Сега планетата прави един оборот в минута, а аз нямам и секунда почивка. На всяка минута трябва да паля и гася фенера.“ – Фенерджията

Житейски урок: Трябва да цениш всеки един момент. Наслаждавай се на живота!

Научно обяснение: Докторите не могат да ни стресират повече: Липсата на сън е катастрофално за здравето ви. Ако живеете като фенерджията от „Малкият принц“, това може да увеличи риска от диабет, сърдечни болести, удар, различни видове рак, проблеми с паметта, резки смени на настроенията и повишен апетит. Негативните ефекти от липсата на достатъчно сън са огромни. Ако оставим настрана спането, друго важно нещо е човек да отделя достатъчно време за себе си и да не мисли постоянно за работа.


     4. Трябва да имаме смелостта да пристъпим към непознатото и да го изследваме

На шестата планета, която посещава, Малкият принц среща  „възрастен господин, който пишеше огромни книги“. Въпреки  че първоначално Малкият принц си е мислил, че този господин е изследовател, по-късно разбира, че той всъщност е географ, който никога не е излизал извън офиса си.

geographer

„Географът не отива да брои градовете, реките, планетите, моретата, океаните и пустините. Географът е твърде важен, за да скитосва. Той не напуска кабинета си.“  – Географът

Житейски урок: Повечето от нас предпочитат да стоят в „зоната си на комфорт“, защото е по-лесно, отколкото да поемаш рискове. Но докато сме на тази земя, трябва да използваме времето си, за да опитваме различни преживявания, да се срещаме с нови хора и да пътуваме по света.

Научно обяснение: Има милион причини, заради, които човек трябва да напусне зоната си на комфорт. Според психолози, безпокойството, което се появява, когато се изправиш пред някакво предизвикателство, може да те направи по-продуктивен. Според прочуване, направено през 2013г., преодоляването на предизвикателства помага да си по-енергичен когато остарееш.


     5. Винаги е по-добре да мислим със сърцата си, да разчитаме на интуицията си

Малкият принц е влюбен в една роза от родната си планета. Роза, която приличала на всички рози, които видял на Земята. Но неговата роза е уникална, защото той си я е избрал. Тя е „единствена на света“ каза лисицата, защото принцът е отделил от времето си и се е грижил за нея.

lp8

„Ето я моята тайна. Тя е много проста: човек вижда истински само със сърцето. Най-важното е невидимо за очите.“- Лисицата

Житейски урок: Малкият принц представлява спонтанността. За разлика от повечето хора, той се води по интуицията си, по сърцето си. Според лисицата, това е единственият начин да разбереш кое наистина има значение в живота.

Научно обяснение: Според проучване, публикувано през 2012г. в сп.

TheJournal of Organizational Behavior and Human Decision Processes, за разлика от логическия подход инстинктивното вземане на решения, може да доведе до по-добри резултати. Интуицията ни помага да балансираме решенията си. Според Cholle Francis, автор на The Intuitive Compass, интуицията ни помага при вземането на решения, служи като мост между инстинкта и логическото мислене.


Очевидно е, че, „Малкият принц“ съдържа много други безценни житейски съвети. Но, за да научите повече, може би е най-добре лично да го питате. Невъзможно е да не се натъкнете на него, когато посещавате неговата планета. Той ще наблюдава залеза с цветето, което обича.


Източник: lira.bg

„Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.“

Великият Гетсби

Франсис Скот Фицджералд е само на 21 години, когато среща голямата си любов Зелда Сейър. По това време тя е само на 17 години, танцьорка в кънтри клуб, ужасно млада и още повече красива, а Скот е лейтенант в армията. Искрите между двамата прехвърчат още на първата им среща. Зелда е страшно впечатлена от излъчването му, дори споделя в дневника си, че изглежда сякаш е стъпил във въздуха, а не на пода. Само няколко седмици по-късно двамата се сгодяват.

Бързо обаче възниква първият проблем – парите. Скот работи в рекламна агенция и праща разкази в някои по-малки списания, но определено не може да се каже, че е бил богат. Зелда произлиза от заможна фамилия и въпреки че обича годеника си, не може да се прими с безперспективността на Скот. Парите се оказват по-важни и Зелда разваля годежа. Скот, разбира се, е сринат. Остава му само умението да пише и тъгата от раздялата.

Фицджералд се завръща в родния си дом в Сейнт Пол, като последната му надежда е да напише книга, която да му донесе пари и слава, с които да си върне любимото момиче. Начинанието му е колкото романтично, толкова и трудно. Но въпреки всичко Скот успява – написва книгата „Отсам рая“, която се превръща в най-продаваната книга в САЩ за годината. Като в приказка животът на Скот бързо се подобрява – става безумно богат и известен и печели отново любовта на Зелда. Този път двамата успяват да стигнат до заветното „Да“.

Скот и Зелда стават едни от най-известните хора по това време, присъстват на заглавните страници на списанията и вестниците с неконтролируемата си жажда за живот, алкохол, страст и слава. Лудостта им няма край. По време на медения им месец дори ги гонят  два последователни пъти от два различни хотела заради безобразно пиянство. Зелда се къпе във фонтаните по площадите, двамата се возят на капака на такси – където и да са, Скот и Зелда завихрят невидима енергия, излъчват любов и младост и ги предават на хората около себе си. Двамата се превръщат в икони на джазовата епоха, идваща след края на Първата световна война. Зелда и Скот пътуват из Европа, посещават и Париж, където Фицджералд се среща с Хемингуей. Двамата са най-влиятелните писатели в САЩ след войната. Въпреки че са коренно различни, Хемингуей и Фицджералд стават близки приятели. Хемингуей и Зелда обаче никак не се разбират. Зелда ревнува Скот от Хемингуей, даже обвинява писателите, че имат интимна връзка. Разяреният Фицджералд решава да докаже мъжествеността си по нестандартен начин – като спи с проститутка. Ревността подлудява и без това нестабилната Зелда и тя се хвърля да бие съпруга си. По време на едно парти пък започва да се търкаля по стълбите, гневна от това, че Скот не й обръща внимание, а разговаря с танцьорка.

Скот не е единственият, който си пада по изневерите. Докато Фицджералд пише „Великият Гетсби“ и е обсебен от работата си, Зелда започва да се среща с френския пилот Едуард. Щом разбира за срещите, писателят, навярно уморен от това да се бори за Зелда по романтичния начин, решава проблема съвсем практично, макар и малко деспотично – заключва я в собствената им къща. Това явно върши работа, защото Зелда тутакси забравя за французина. Скот и Зелда са твърде емоционални, страстни и бурни, за да се откажат от взирането един в друг и да заживеят спокойно, с четири собствени и десет осиновени африкански дечица, семейна модна линия и марка парфюми „Фицджералд“.

Двамата се карат, обичат, мразят, ревнуват, изнемогват един без друг и един с друг. Това е любов, в която щастието и нещастието се опъват до двата полюса. Връзката им е болезнена, но те продължават. Егото им е огромно и никой не успява да подчини другия. Любовта на двамата е фатална, но и съзидателна: особено щом става дума за сюжети. Скот написва „Великият Гетсби“, но се колебае за заглавието и Зелда му помага, добавяйки към Гетсби „Великият“. Историята на Гетсби и любимата му Дейзи е почти идентична с тази на писателя и половинката му. Гетсби и Дейзи се разделят, тъй като той не е финансово подсигурен. Гетсби напуска града и решава да натрупа богатство. Без да я вижда цели пет години, той се посвещава на това да изкара достатъчно пари и да спечели любимата си. Славата, която романа придобива, не успява да вкара в релси живота на Скот и Зелда. Постъпва в психиатрия, когато е на 30 години с диагноза шизофрения. Въпреки че се лекува в клиники в Швейцария и Франция, не успява да се възстанови до края на живота си. Фицджералд я използва за прототип в другия си голям роман – „Нежна е нощта“. Здравето му обаче се влошава, пие без мярка и на 40 е типичен алкохолик. Понякога е пиян със седмици, злоупотребява и с наркотици. Получава два поредни инфаркта. В един момент решава да спре водката и твърдия алкохол, но за сметка на това започва да пие по каса бира на ден. Финансовите проблеми го засипват, още повече, че издръжката на Зелда струва скъпо.

Скот работи за кратко в Холивуд, пишейки киносценарии. В последните години двамата се отчуждават – изтощителната им любов, горяща повече от 15 години, утихва. Фицджералд умира от масиран инфаркт на 44, а Зелда умира 4 години по-късно – в болницата, в която е настанена, избухва пожар, в който изгарят 8 жени, една от които е и тя. Скот и Зелда, като името на втория роман на Фицджералд (The beautiful and damned), остават красиви и прокълнати. А под имената им, издълбани в общата надгробна плоча в Роквил, са изписани последните думи от „Великият Гетсби“: „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“.


Източник: hashtag-bg.com

Книгата Alice in Wonderland с рисунките на Дали се смята за едно от най-необичайните и редки издания на това произведение. Издадена е през 1969 г. в Ню Йорк и съдържа 12 гравюри на Дали, които пресъздават света на Алиса и в които присъства самата тя – една малка фигурка в един чуден свят.

f9791706fc253bd23a0b6aee637615d3


df9f5ab74b2a47e19ffff9b6ec2be8a2


bdf05a83ce8de8986e1c3b21b5fc1f38


b4879281088a50d5cd711d7b5e55f31f


b902edcf4f599d869d1d590c27f6596a


a735c5a1204b6dfe0087c354e29313c3


649b06e56edc55426274c68cd134c161


69ffc117464d1c5e67a88cf1c3476959


16fdf98579a9b542b7d92367c9096199


7f483376fa4bcce0feb3fafc4da74c64