За силата на Любовта

Днес баща ми е най-добрият баща, който човек може да поиска. Той е любящ съпруг на майка ми (винаги я кара да се усмихва), винаги е бил на моите футболни мачове откакто съм на 5 (сега съм на 17) и осигурява издръжката на цялото семейство. Тази сутрин, когато се ровех в инструментите на баща ми за клещи, намерих една мръсна сгъната хартия на дъното. Беше лист от стар дневник, написан с почерка на баща ми точно един месец преди датата, на която съм се родил. Гласеше: „Аз съм на 18 години, алкохолик, отпаднал от колежа, жертва на малтретиране, с криминално досие за кражба на кола. И през следващия месец ще бъде добавено „баща тийнейджър“ към този списъка. Но се кълна, че ще оправя нещата за моето малко момченце. Аз ще бъда татко, какъвто никога не съм имал.“ Не знам как го е направил, но го е направил.

За ценността на истинското приятелство 

Сестра ми и аз бяхме жертви на лоша катастрофа. Сестра ми е една от най-популярните в училище – тя познава всеки. Аз пък съм малко интроверт и се мотая с едни и същи 2 момичета всеки ден. Сестра ми веднага публикува коментар във Facebook за нашата злополука. И докато всичките й приятели коментираха, моите 2 приятелки се появиха на мястото на инцидента, още преди лекарите да са пристигнали.

Facebook
Facebook

За вечно влюбения мъж 

Днес имам възрастен пациент, който страда от тежък случай на болестта Алцхаймер. Той рядко може да си спомни своето собствено име, както и често забравя къде е и какво е казал преди няколко минути. Но благодарение на някакво чудо (може би чудото на любовта) той си спомня коя е съпругата му всяка сутрин, когато тя се появи, за да прекара няколко часа с него. Той обикновено я посреща с думите: „Здравей, моя красива Ирина“.

За приятелската подкрепа 

Днес майка ми почина след дълга битка с рака. Най-добрият ми приятел живее на 2 км от вкъщи и ми се обади, за да ме утеши. Докато по телефона ме попита „Какво би направил, ако се появя в дома ти и ти дам най-голямата прегръдка на света?“.  Аз отговорих: „Сигурно ще се усмихна“.  И точно тогава той звънна на вратата ми.

За „специалните“ дни 

Днес се прибирах с дядо ми, когато той направи внезапен обратен завой и каза: „Забравих да купя букет цветя. Ще взема един от цветаря на ъгъла. Ще отнеме само секунда“. „Какво е толкова специално днес, че трябва да й купуваш цветя?“ – попитах аз. „Няма нещо специално днес“, каза дядо ми – „Всеки ден е специален. Баба ти обича цветя. Те поставят усмивка на лицето й“.

pinterest.com
pinterest.com

За предаността 

Днес гледах с ужас през прозореца на кухнята, когато моят 2-годишен син се подхлъзна и падна с главата напред в басейна. Но преди да успея да стигна до него, нашият лабрадор Рекс скочи след него, сграбчи го за якичката на ризата му и го дръпна към ниските стъпала, където той можеше да стои.

За съдбовните срещи 

Срещнах се с най-красивата жена в самолета. Приех, че няма да я видя отново и затова реших да й кажа колко е хубава. Тя ми даде най-искрената си усмивка и ми каза: „Никой не ми е казвал това през последните 10 години“. Оказва се, че и двамата сме в средата на 30-те, неженени, без деца и живеем на 10 метра един от друг. Имаме среща следващата събота, след като се върнем у дома.

За искрените чувства 

Днес съм само на 17 години, но съм заедно с приятеля ми Джейк в продължение на 3 години. Снощи беше първият път, когато прекарахме нощта заедно. Ние никога не сме го правили, но не го направихме и снощи. Вместо това пекохме курабийки, гледахме 2 комедии, смяхме се, играхме телевизионни игри и заспахме в прегръдките си. Въпреки предупрежденията от родителите ми, той не е бил нищо друго освен един джентълмен и най-добър приятел.

Facebook
Facebook

За (не)очакваното щастие

Днес докато спях, се събудих от гласа на моята дъщеря, викаща моето име. Спях в разтегателния фотьойл в болничната й стая. Отворих очи към красивата й усмивка. Дъщеря ми беше излязла от комата, в която беше от 98 дни.

Коментирай

Коментара