„-    Тангра, ка-ква земя! …

IMG_20100125_212753

(…)

– Чини ми се, че сънувам, Велизарие…

IMG_20100125_221342_1

Тихи и кротки бяха думите, които разменяхме през първата си нощ на юг от Истъра. Все още не бяхме се оборавили от чара на тая приказна земя – подир година на мъчително еднаква безбрежност пред нас сега се раздипляше като чеиз на самовила неизчерпаемо многообразие.

IMG_20100125_213040

(…)

Бе така омайващо прекрасно, та двамата занемяхме, превърнати в зрение – пиехме с очи хубостта на божия свят.

Минаха дълги мигове преди ханът с усилие да обърне към мене унесен поглед.

– Познавам тази земя – каза той почти несвястно. – Тя е! … Нея съзираше във виденията си Пагане…

IMG_20100125_214910

(…)

– Какво се навъртате? – попита ни той мнително. – Страшно зли псета има господарят.

– Минаваме, само минаваме – заявих аз примирително. – Отиваме към планината. А на това място как викат?

– Матара – отвърна пазачът, без да снема поглед от оръжието ни.

IMG_20100125_211154



Из „Предречено от Пагане“ на Вера Мутафчиева

Коментирай

Коментара