На днешната (23 юли, 1942 г.) в 11:45 часа преди 74 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт Никола Вапцаров. Тогава той е на 32 години и е издал една-единствена книга със стиховете си – „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София.

В същия ден, когато знае, че му остават още само няколко часа живот, Вапцаров пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература…

 

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!


14 ч. – 23.07.1942 г.

Коментирай

Коментара