Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
и киска се вихър над жребий сиротен
и плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве —
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика й цветен
и лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит.
Изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни —
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
и зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла,
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
и бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.


Христо Смирненски

Коментирай

Коментара