След удостояването му с Нобелова награда Албер Камю се обръща към един от най-важните хора в живота си – своя детски учител:

„Скъпи г-н Жермен,

Оставих суматохата тези дни да стихне, преди да говоря с Вас от дъното на сърцето си. Съвсем наскоро бях удостоен с твърде голяма чест – такава, за каквато нито съм молил, нито съм търсил. Но когато чух новината, първата ми мисъл, след майка ми, беше за Вас. Без Вас, без любящата ръка, която протегнахте към малкото, бедно момче, което бях, без Вашето преподаване и пример, нищо от това нямаше да се случи. Не придавам голяма важност на честта, която ми оказаха. Но поне това ми дава възможност да Ви кажа какво бяхте и какво все още сте за мен, и да Ви уверя, че Вашите усилия, работа и благородното сърце, което вложихте в него, все още живеят в един от Вашите малки ученици, който въпреки годините, никога не е престанал да бъде Ваш благодарен ученик. Прегръщам Ви с цялото си сърце.

Албер Камю“

Коментирай

Коментара