Одри Хепбърн остава в историята като вечната Холивудска звезда, като музата на Живанши, като жената, притежаваща изтънчена аристократичност, която сякаш винаги се е къпела в разкош и слава. Но дали това е цялата й история…

breakfast-at-tiffany-s-audrey

Отвъд бляскавата опаковка се крие една друга история. История, белязана от разрухата на Втората световна война. История, изпълнена с много трудности, лишения и ужаси. Но по-важното е, че това е щастлива история. Защото въпреки всичко Одри запазва онзи по детски чист оптимизъм, с който я помним и до днес.

Запознайте се с истинската Одри Хепбърн, посланичката на добра воля на УНИЦЕФ, момичето, което споделя, че съдбата и чувствата й са описани най-добре от… дневникът на Ане Франк.


Audrey-audrey-hepburn-27936545-476-700„Една от най-големите филмови звезди на всички времена, Одри Кейтлийн Ръстън, се ражда в Иксел/Енсене, община в района на Брюксел, Белгия, като единственото дете на англичанина Джоузеф Виктор Антъни Ръстън и неговата втора жена — бившата баронеса Елла ван Хеемстра — холандска аристократка и дъщеря на бившия губернатор на холандска Гвиана. Бащата на бъдещата актриса по-късно прибавя към името си и фамилията на своята баба Кейтлий Хепбърн (по майчина линия) и фамилията му става Хепбърн-Ръстън. Тя има двама полубратя от страна на първия брак на майка ѝ за холандски благородник, Джонкър Хендрик Густаф Адолф Куарлс ван Ъфорд. От страна на баба си Кейтлий Хепбърн Одри е потомък на самия английски крал Едуард III.

Самата работа на Джоузеф Ръстън като служител в британска застрахователна компания означава, че семейството често е на път към Брюксел, Англия или Холандия. Между 1935 и 1938 г. Хепбърн посещава частна девическа академия в Кент, съвсем скоро след развода на родителите ѝ и заминаването на баща ѝ, симпатизант на фашистките идеи. По-късно тя самата назовава този момент като „един от най-трагичните и травмиращи в живота ѝ. Години по-късно, посредством Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин, връзката между тях се възстановява и поддържа, а самата Одри го издържа финансово до смъртта му. През 1939 майка ѝ и полубратята ѝ се преместват в дома на дядо си в Арнхем, Холандия. Елла вярвала, че именно „ниската земя“ може да се разчита за предпазване от немските атаки. В същото време Хепбърн посещава консерваторията в Арнхем (1938-1945), където се занимава с балет редом със стандартната учебна програма.

През 1940 германците нападат Холандия. По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради „английското звучене на името“, което се считало за опасно. Това никога не е било законно име. Името Едда е вариант на името на майка ѝ, Елла.

Към 1944 г. Хепбърн вече е станала професионална балерина. Тя тайно танцувала пред групи от хора, за да събира пари за Холандската съпротива. По-късно тя ще каже, че „най-добрата публика, която някога съм имала, не издаде и звук в края на представлението ми“.

david_seymour_paris_audrey_hepburn_headband_960x640

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните от Германия се влошава. По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 германците конфискуват дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди. Без топлина в домовете си и храна, хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече сладкиши и бисквити. Арнем е опустошен по време на Съюзническите бомбардировки, част от военната операция Маркет Гардън. Чичото и братовчедът на майка ѝ са застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива. Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва известно време в германски трудови лагер. Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци. audrey-hepburn3

През 1991 Хепбърн споделя: „Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса…То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете.“ 

Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк: „Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я — и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга.“ 

И Одри продължава: „Виждахме суровите наказания. Виждахме млади мъже, опрени до стената, и застрелвани… и те щяха да затворят улицата и да я отворят след това отново, така че да можеш да минеш. Ако прочетете дневника, отбелязала съм едно място, където се казва „петима заложници бяха застреляни днес“. Това беше денят, когато чичо ми беше застрелян. В думите на това дете четях това, което беше вътре в мен и все още е там. Това бе едно пречистване за мен. Това дете, което бе затворено между четири стени, бе описало подробно всичко онова, което преживях и почувствах.“

Audrey Hepburn 01

Но тези времена не винаги са толкова лоши и тя успява да открие радостта от детството си. Правейки отново паралели с живота на Ане Франк, Одри Хепбърн споделя: „Тази воля да оцелееш е толкова силна в думите на Ане. Веднъж ще каже: „Толкова съм подтисната“. В следващия пък копнее да подкара колелото си. Тя определено е един символ на детето в множеството различни обстоятелства, на които посвещавам цялото си време. Нейният дух не умира.“

2344819_orig

Именно този опит я довежда до дългогодишната ѝ работа в УНИЦЕФ  през следващите години от живота ѝ.“

Уикипедия


ВИЖТЕ ОЩЕ: 

Вечните уроци по стил, които научихме от Одри Хепбърн

Коментирай

Коментара