„Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота. Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“. Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб.

Каза ми с възхищение, но малко смаян: „Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря”. 

Седнах да му обясня, че аз не й помагам: „Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор. Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ. Чистя, защото и аз живея тук. Готвя, защото и аз ям. Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал. Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща. Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране. Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него. “

Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичко чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“. Разбира се, отговорът беше отрицателен.

„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда –благодарност? Защо? Помислил си, че си страхотен? Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно да си мръднеш пръста? Затова цени, както би искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм. Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива …“.


Източник: woman-onthe-top.net

Коментирай

Коментара