Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

         Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

        Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876
„Радецки“

(На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал): Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 182

Коментирай

Коментара