Някога, преди не чак толкова много години, детството беше усмихнато, щуро и ухаещо на приключения. Тогава огласяхме летата с детските си викове и смехове и от ранни зори до късни нощи прашният път пред къщата на село и потайните места зад блока не можеха да си починат от нашите игри.

951

8432910-R3L8T8D-1000-2510716

10369898_786697021386984_3386005240283020030_n

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.

IMG_1559

d0bbd18ed182d0b5d0bdd0b8d186d0b0-d0b2d0bad183d181d0bdd0be-4

seloo4

Някога, преди не чак толкова много години, нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.

lastik

Кой-от-вас-е-играл-на-криеница-като-малък..

Прашка

Някога, преди не чак толкова много години, имаше само един продавач на сладолед. Идваше в селото веднъж на седмица, носеше 2 големи кофи с различен вкус, но сладоледът пак не стигаше за всички хлапета. Затова през останалото време изстудявахме дини и пъпеши в реката и се катерехме по дърветата, за да берем плодове.

Носталгия-по-детството

8

1235502760_1978

Дааа… Някога, преди не чак толкова много години, детството беше истинско.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Лятното домашно на един учител, което възхити цял свят

Луди, луди години

Коментирай

Коментара