Познавам Евгени Милов. Познавам го като писател, журналист, фотограф… Но най-вече – познавам го като необикновена личност. Той е от онези, които рядко виреят на този свят. Той е от „хвърчащите хора“, както ги нарича Валери Петров. Творец, който умее да гледа на нещата от живота от необичайна и неподозирана за другите страна.

Този човек не изневери на различността си дори в най-трудния момент от своя живот. Другите молят за помощ, когато се страхуват от края. Той се пребори със смъртта тихо, без много шум и сега остава само да си разчисти сметките с нея.

Евгени се обръща за помощ, за да може да покрие разходите, направени по животоспасяващата операция, която е претърпял. Нека го подкрепим! Ето какво споделя самият той за преживяното и уроците, които е научил.

„Приятели, здравейте! За мнозина от вас остана тайна, че през последната половин година животът ми беше в сериозна опасност, но това вече е само неприятно минало. Не разбрахте за това, защото нито веднъж не се оплаках, не се жалвам и сега – в момента имам единствено нужда от финансова подкрепа, за да мога да изплатя сметката за направена животоспасяваща операция и още 6 последвали, медицинско лечение и 2-месечен престой в реанимация без прозорци и часовник.

Получих втори шанс за живот след прогноза за оцеляване от 2% и осъзнах веднъж завинаги, че животът е само един. Всичко е тук и сега, а бъдещето се случва толкова бързо, че наистина няма нужда никой да се тревожи за него. Просто си вземете билет за настоящето и се насладете на пътуването, оставяйки зад гърба си всичко негативно и хранещо егото.

Намерих нов смисъл – че нищо не си струва, ако не е в подкрепа на живота. Никакво творчество, успехи, кариера, признания, върхове, престиж – дойде ли моментът пред смъртта, единственото, за което можеш да мислиш, е как да живееш още малко, а единственото, което може да те върне, е човешката обич. За мен тя дойде от най-близките ми и докторите – те знаят кои са.

Живейте смело, но не и безразсъдно. Всяка човешка загуба е толкова голяма, защото с нищо не може да се върне – колкото нещо може да върне слънцето обратно след залез. Нищо не струва повече от живота и няма сделка по-важна от него. Смисълът на живота на първо място е да си жив. Затова ценете всеки ден и благодарете за него, защото в трапа, който прескочих, видях че няма нищо – освен пуста магистрала с остра сламена трева между мантинелите и олюпени безлюдни панелки зад нея. Там няма хора, няма и живот – като Чернобил, но по-зле.

Не приемайте думите ми като нравоучение, не насаждам мнение – единствено искам да привлека вниманието ви върху живота, който има начало и край. Животът не е безкраен, камо ли безкраен празник. Животът е вкусна вафла, производителят забравил да отбележи срока на годност върху опаковката. Защото човек е бозайник и вероятно задгробен живот за него следва, колкото за делфините. Дори да има, нека това не разсейва смисъла на съществуването ни тук и сега. 

Животът не е книга-игра, която да върнеш назад, за да смениш удобно фаталния избор и продължиш леко напред. Няма как да върнеш живота с Ctrl+Z, както сме свикнали да поправяме всяка грешка. Всеки е свободен да прави избори и отговорността му е лична, затова няма оправдание за бездействие. Макар за повечето прозренията на жив човек да не звучат достатъчно авторитетно като от покойните, техните си остават прозрения на мъртъвци и именно в това е голямата загуба и драма.

Ето защо моето единствено желание е да успея да се върна отново по-нормално в новия живот, който ми предстои. Затова сега силно разчитам на вашата добронамереност и отзивчивост. Предварително сърдечно ви благодаря за финансовата помощ. Давайте напред, не се отказвайте!

Евгений Милов #Lisko

За дарения предоставям сметка в ПИБ: BG36FINV915010BGN0TXGE BGN
BIC: FINVBGSF

Повече информация ТУК.

Коментирай

Коментара