***

„Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“

***

„Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“

***

„Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“

***

„Искам обич за обич.“

***

„Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“

***

„За вечното са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.“

***

„Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“

***

„И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“

***

„Куршумът не признава чужда мъка.“

***

„Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцето в пожарите от чувства да гори.“


Евтим Евтимов (28.10.1933 – 08.06.2016) е поет, публицист и общественик, автор на повече от 40 книги и над 100 песни, написани в съавторство с големия композитор Точно Русев. Той е един от най-популярните съвременни български поети, дължащ славата си най-вече на любовната лирика, в която следва традициите на Яворов и Дебелянов.

Коментирай

Коментара